Един от основателите на СДС, дисидент, лежал в затвора по соц. време, професорът по право Янко Янков е починал. Това стана ясно от пост на негов приятел във Фейсбук. Според написаното Янков сам е сложил край на живота си, като е скочил от шестия етаж.

Дисидентът е взел фаталното решение преди шест дни, на 4 юни сутринта. Янков придоби слава в зората на демокрацията с призива си „кожите на комунистите да бъдат одрани и окачени на стените". 

Проф. Янко Янков-Вельовски (вдясно ) и Николай Колев – Босия по време на последната безсрочната гладна стачка на Босия. Източник: ФБ профил на Вихрен Михайлов 

„ Стих в памет на моя приятел, правозащитник, рицар – Янко Янков, който скочи от шестия етаж тази сутрин, след извечната битка за Справедливост! Той системно публикуваше истини – парчета от своя злощастен живот, с вечното мото: „Свят изтъкан от несправедливост, няма място за съществуване!“

"Сега научавам, че си е отишъл Янко Янков... Светла му памет на този мъченик...

Професор Янков беше един истински дисидент по време на соца. Бил е и по затвори и по лагери... Обаче във всичките му изявления този човек плюеше не по комунизма, а по демокрацията и евроатлантизма, които ни вкараха в нечувано колониално робство... И накрая, явно Янко Янков не е издържал, на непрекъснатата несправедливост в настоящото време... Скочил е от 6-тия етаж и е приключил с мъките... Напомня ми на Капитан Петко, който турците не го пречупиха, но нашите го смачкаха в Ичкале...

Светла му памет на Янко Янков - срещал съм го по каузи в борба за справедливост..."

Това пише във фейсбук Evgeni Popov.

Янко Янков е роден на 13 август 1944 г. в село Клисура, Монтанско. Завършва средно образование в Монтана, висше юридическо образование в СУ „Св. Кл. Охридски“. Бил е научен сътрудник първа степен в Института за държавата и правото и гл. асистент в Юридическия факултет на СУ.

Влиза в остър конфликт със заместник-председателя на Държавния съвет Ярослав Радев. Написва труд за това как Радев и хората около него са изопачили социалистическата правна доктрина.

Изпраща труда в Политбюро. През 1982 г. е уволнен по политически причини и изселен в родното си село. 1984 г. е арестуван и осъден на 12 години затвор.

От „Амнести интернешънал“ е обявен за затворник № 1 на България и № 3 на Европа. От затвора излиза през октомври 1989 година. (На 30 март 1990 г. Върховният съд постановява, че поради липса на доказателства е осъден невинен.)

През 1990 г. става член на БРСДП и почти веднага – заместник-председател на партията. Влиза в остър конфликт с Дертлиев, напуска БРСДП и през февруари същата година основава Социалдемократическа партия-немарксисти.

Депутат в 7-то ВНС. Януари 1991 г. – СДП-немарксисти се преименува на Партия Либерален конгрес. За кратко той и партията му членуват в СДС. Председател на Съюза на юристите-демократи.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук