Художничката Лили Димкова, дъщеря на забележителния лечител и философ Петър Димков, днес върви по стъпките на баща си, сега през юли ще встъпи в своите 90 години.
Усмивката и звънливият й смях не са се променили. Добронамереност лъха от всяка нейна дума. А като я питам все същият ли е режимът й, който спазва от десетки години, тя ми отговаря, че никога не го е променяла. 
На улицата, където живееше в старата къща, бащиният й дом, тя остана последната обитателка, която не поиска да строят на мястото нов дом. Но с времето видя, че всичко наоколо се промени към по-красиво, и сега е много доволна от удобствата, които получи в новата кооперация.
 
- Винаги ли Лили Димкова има за свое другарче котка? 

- Според баща ми котката е “астрална прахосмукачка”. Тя поема отрицателни мисли и чувства, които са в дома, без това да вреди на животното. Котката притежава жизнена прана и лечебни сили. Но трябва да бъде гледана с любов, на която да отвърне. Тя усеща, когато господарят й има някъде болка, и сама ляга на това място. След двайсетина минути болката отзвучава. 

Сутрините на Лили Димкова са личното й време. Подражавала е още като дете на баща си и майка си. Сутрин първо да благодари на Бога за новия ден. Баща й препоръчва преди ставане от леглото човек да се протегне най-напред на гръб, след това на дясната и лявата страна, силно като тигър. Ставайки, Петър Димков винаги си е тананикал.

И от него е научила да започва деня си с дълбоко дишане, гимнастика и четков масаж. Прави го според своите години. 

А следобедите са за разговори. Нейният син д-р Петър Димков сега не й дава да посреща гости заради Ковида, но книгите, телефонът и разходката са нейните следобеди. Много от близките й приятели вече ги няма. Но в сърцето си винаги е благодарна, че ги е имало в живота й.

Спомня си с нежност как баща й създал градината в двора на старата им къща. И как лехите с цветя били според астрологичните изисквания. Например кръглата част в градината била само с бели цветя, визирайки Луната. Димков толкова обичал цветята - децата на ангелите ги нарича, че освен зелените алеи, посадил и петдесет корена рози, с различни цветове. Ухаело прекрасно. Един път, била на 13 години, минавайки покрай бюрото на баща си, Лили прочела в една книга изречението, че ще дойде време и хората ще се срамуват, че са яли месото на животните. Това й подействало като шок и тя решила да престане да яде месо. Така и станало.
 
Като художничка винаги е рисувала духовните учители. Започнала с митичния Орфей, после Паисий, патриарх Евтимий, Свети Иван Рилски, Йоан Кукузел, Светите Кирил и Методий..., а после Ботев, Левски, Вазов.
 
В лицата им търси светлината, духовността. Тогава, сред единствено разрешения социалистически реализъм, да рисуваш портрети с посланието на Божията светлина няма как да те пуснат на изложба.
 
“Но аз си казвах, ако Бог е решил, изкуството ми ще стигне до хората. Дойде времето и така стана - правила съм изложби в Ню Йорк, Сан Франциско, в Алжир, Мароко, Берлин, Виена, Будапеща. Всичко идва на своето точно време и затова трябва да бъдем търпеливи и спокойно да дочакаме.” 
 
Лили Димкова е завършила сценография в Художествената академия в класа на проф. Георги Каракашев. Работила е в Габровския театър, била е художник на костюмите на филмите “Рицар без броня”, “Шведски крале”, “Един снимачен ден”, “Сбогом, приятели”, “Върви в следите”, “Необходимият грешник”. Работи най-вече в техниката на масления пастел. 
 
- Защо от пръв поглед се сприятеляваме с някои хора, а с други не можем?

- Защото всеки усеща аурата на другия. Интуитивно става и е най-вярното чувство. Подобните аури си импонират. И вие ставате приятели. 
Лили Димкова на една от последните й изложби.

- Какво споделяш за идващото ново време - влизането ни в епохата на Водолея?

- Баща ми много ми е говорил за шестата раса, расата на божествената любов. 
Сега живеем в преходно, ускорено време на ликвидация на вековна карма. Кармата, която сме разплащали малко по малко, сега ликвидираме в един живот. Затова страданията по цялата планета са така интензивни.

Нашата пета, бяла раса е цивилизацията на усиления технически прогрес, на оръжията и насилието. Следващата епоха на Водолея ще възстановява светлината. Тя ще бъде светещата раса, ще излъчва, ще дава светлина. Ще има форми на красота и хармония.

Шестата раса ще донесе и постави за основа на живота абсолютната любов към Бог - космичния разум, разумния живот, разумната любов, разбирането и саможертвата към ближния. Основното обаче ще е Божествената любов и свобода. В шестата раса човекът ще придобие ново сетиво. Сигурно ще може да се четат и мисли. Никой няма да лъже. Ще се придобие ново сетиво. Космичното съзнание на Мировата Любов ще се прояви чрез славянството и особено в Русия и оттам ще се пренесе навсякъде. За шестата раса се приготвя нов континент в Тихия океан. 

- Какво ще рече душевна хигиена?

- Означава да приемаш със спокойствие условията на своя живот, да не се вайкаш, окайваш и сравняваш с този или онзи.
 
- Какви съвети има Димков, които могат да се ползват от всеки човек, бил той здрав или болен? 

- Що се отнася до поддържане на имунната система, за защитата на тялото, баща ми препоръчваше полския бъз. 
Като млад офицер той наблюдавал по време на военни учения в Дунавската равнина, че преди отлитането на прелетните птици през есента те се хранят главно със зрънцата на полския бъз, малките узрели плодчета. Така успяват да издържат големия преход на юг. Наблюдавал също как невестулка се биела със змия и от време на време прескачала да хапне зърна от бъзовия храст. Татко беше изключително здрав човек и единственото, което съм забелязала, че винаги имаше под ръка шише с бъзов сироп. Влизаше в стаята си и отпиваше глътка по няколко пъти дневно.

Ето ви рецептата: в стъклен буркан се нареждат добре измити зърна от полски бъз - около 2 см. Покриват се с пласт от 2 см захар и така се редят догоре на 3 см от отвора. Останалото пространство се допълва със захар. Завързва се с тензух и се оставя на слънце 4-5 дни. След това съдържанието се бърка с лъжица до стопяване на захарта. След като се стопи, сиропът се прецежда и се налива в стъклен съд. Държи се на хладно и се пие по една супена лъжица сутрин, обед и вечер 30 минути преди хранене. 

Други съвети на баща ми са: Не се сърди никога, не се ядосвай много с грижи, не се карай с никого, пък дори и с мъжа си.
 
Колкото може повече се смей искрено, от сърце. Търси хора усмихнати и весели, прекарвай повече време в тяхна компания. Чети хумористични вестници, книги и се вглеждай в комичната страна на нещата около себе си. Засмей се и всичко ще ти мине. Не яж нито един залък повече от това, което ти е стигнало, преди да се преситиш. 
Оглеждай се в огледалото, поддържай хубавия си вид, харесвай се.
 
Здравето е умереност във всичко. Не прекалявай в нищо. Не купувай излишни вещи, дрехи и храна, а само необходимите неща.
 
Работи, защото трудът е живот и вода. Винаги ще намериш какво да свършиш. Чети, интересувай се, бъди любознателен.
 
Не допускай омразата и отмъщението да те движат. Интересувай се от знанията, събрани от човечеството. 

- Дали Димков е имал приложима формула за сбъдване на желания? 

- Изпитала съм тази формула неведнъж. Невероятни са резултатите, които дава. Когато имаме недоразумение с някого или някой има враждебно отношение към нас, или желаем да призовем доброто към нас, тогава има една много силна формула. Обръщаме се мисловно към лицето и му изпращаме мисълта “Обичам те, обичам те, обичам те. Приеми ме в името на Божията любов”.

Казва се три пъти. Казвайки “обичам те”, ние обичаме божественото в човека. Недостатъците на хората са нещо външно, те не засягат душата, тя е чиста. Недостатъците са преходни и когато човек достигне по-висока степен на развитие, ще се освободи естествено от тях. 

Савка ЧОЛАКОВА