Дъстин Хофман на 84 г.: Типове като мен ги наричат възрастни граждани
Аутсайдер от детството си, актьорът не престава да се бори, за да бъде уважаван
- Усещам, че тялото ми е станало по-уязвимо от преди. Но моето усещане е по-изострено и душата ми по-плътна.
Преди време в интервю на журналиста от вестник “Ди Велт” Мартин Шолц известният американски актьор признава:
- В САЩ типове като мен ги наричат “Senior Citizens” (“възрастни граждани”). А нали много филмови босове се опасяват, че с филми, в които играят “възрастни граждани”, вече не са в състояние да постигат комерсиални успехи. Можеш да получиш главни роли, когато си на 20, на 30 г., дори и на 40 г. Но когато надхвърлиш 50, особено след 60 или 70 години, в Холивуд ще ти дадат още някоя главна роля само тогава, когато носиш оръжие. Предпочитам, все още както и преди, да не правя такъв род филми.
А сега нека обърнем поглед към началото на пътя, който е изминал Хофман.
Семейството му идва в Съединените щати от Румъния, Украйна и Полша.
Там, където не е било добре да си евреин в началото на ХХ век, бягството е единствената алтернатива пред погромите. Именно това прави дядото на актьора, който се установява в Чикаго и става бръснар.
Второ дете в семейството, след по-големия му брат Роналд, Дъстин се ражда на 8 август 1937 г. в Лос Анджелис. Майка му го нарича така в чест на актьора от нямото кино Дъстин Фарнъм. Неговите съученици обаче го прекръстват на Dustbin, което означава кофа за боклук. Аутсайдер от детството си, Хофман трябва да се бори, за да бъде уважаван.
Баща му си го представя като лекар, но младежът мечтае да стане джазмен. Докато не осъзнае нещо очевидно: “Бях лош ученик, винаги фантазирах. Тогава приятели ме посъветваха да се насоча към театъра”.
По-трудно му е да убеди семейството си. Доверявайки се на леля си Пърл, той си навлича следната забележка: “Ти си прекалено дребен, прекалено грозен, никога няма да успееш”
Осъзнавайки, че големият екран в края на 50-те г. все още е затворен за външност като неговата, Хофман смята, че е открил спасението си на театралната сцена. Записва се на курсове по драматично изкуство в Пасадена, после заминава за Източния бряг, “за да се провали далеч от родителите си”, както ще каже той.
Актьорът признава, че въпреки голямата му любов към театъра, тъкмо киното го прави световноизвестен. То се превръща в трамплин за бъдещата звезда и го измъква от мизерното съществувание в треторазрядни театри на Бродуей. Благодарение на една от ролите му там - на гърбав нацист травестит, той е забелязан от Майк Никълс.
Кинодебютът на Дъстин Хофман става именно в неговия филм “Абсолвентът” (1967 г.). Любопитно е, че ролята му е на 21-годишно момче, а когато я изиграва, актьорът е вече на 30. Героят му, дръзнал да се противопостави на амбициите и плановете на родителите си за “по-добро” бъдеще, се превръща в символ на своето поколение и става изразител на бунтарския дух на американската младеж в края на 60-те години.
Успехът на филма дава увереност и самочувствие на Хофман и от ролята на объркания калифорнийски абсолвент той преминава към образа на отблъскващия сакат тип Рацо от “Среднощен каубой”. Тези два филма превръщат “нещастника” в “най-харесвания млад актьор на Америка”.
През 1970 г. излиза “Малък голям човек” на Артър Пен, следван от “Сламени кучета” на Сам Пекинпа, “Лени” на Боб Фос и др. През 1976 г. премиера има и следващото заглавие на Джон Шлезинджър - “Маратонецът”. Получава награда “Оскар” за изпълнението си в “Крамър срещу Крамър” (1979 г.), а за същия филм е наградена и екранната му партньорка Мерил Стрийп.
От най-актуалните превъплъщения на американския актьор може би най-известното, особено за по-младите зрители, е това в “Запознай ме с вашите” през 2004 г.
Не исках да ставам кинозвезда, а добър актьор
А сценариите, които получавах, ми се струваха посредствени в сравнение с пиесите, които четях. Тъй като бях много търсен, можех да си позволя да избирам, ще каже той.
Хофман е влизал в кожата на огромно количество образи и с несравнимо майсторство е изиграл десетки нееднозначни роли. Никога младежкото му лице не е поставяло под съмнение неговата убедителност. Просто трябва да го видим как 50-годишен играе брата аутист на Том Круз, за да се убедим в това.
Днес Дъстин Хофман продължава да е далеч от представата ни за красив лебед, но неговият перфекционизъм го превърна в заветната птица, макар и вече малко проскубана от възрастта...
Като бъдещ превъзходен актьор с отлично чувство за хумор, докато работел като продавач в магазин за играчки, Дъстин едва не продал сина на своя стар приятел и съквартирант Джийн Хеман, като уверил продавача, че момчето е просто много реалистично изработена кукла.
През годините Дъстин Хофман педантично си избира ролите, които да играе. След многото отхвърлени от Хофман роли имало и такива във филми на легендарни режисьори, като Ингмар Бергман и Федерико Фелини, а също и главната роля в “Близки срещи от петия вид“ на Стивън Спилбърг.
След като не получил “Оскар” и при третата си номинация, Дъстин тъжно отбелязал, че цялата концепция на наградите на Академията е “неприлична, мръсна и гротескна, не по-добра от обикновен конкурс за красота”. Когато в края на краищата получил статуетката за филма “Крамър срещу Крамър”, той се трогнал до сълзи, а когато получавал втория си “Оскар”, заявил: “Много съм горд и благодаря на Академията за подкрепата”. След което продължил: “Благодаря също и на останалите номинирани за прекрасната им работа, дори и да не са гласували за мен... Аз също не съм гласувал за вас, момчета!”.
През 1969 г. Дъстин се жени за Ан Бърн, от която има две деца - Джена Бърн и Карина Хофман Бъркхед (осиновена). Двамата се развеждат на 6 октомври 1980 г., а само шест дни след това той се жени повторно, като този път избраницата е Лиса Готсеген. Двамата са заедно до ден днешен и имат четири деца - Джейк, Ребека, Макс и Александра.
Актьорът успя да пребори рака - през 2013 г. претърпя сериозна операция, но подробности за болестта така и не бяха огласени.
Виктория ИВАЙЛОВА
Последвайте ни
0 Коментара: