Два старта на сезон 2011-2012 г. с две различни премиери в два различни театъра – единият на „софийския Броудуей”, ул. „Раковски”, а другият „оff- Broadway” («извън Броудуей») в т.нар. втори център на Мелпомена в София – «зад и пред канала», в района около бившата Подуенска баня.
Театър «Българска армия» представи «Кръщене» от вездесъщия Камен Донев, който е и неин постановчик. Театър София пък се спря на „Формата на нещата” от американския драматург Нийл Лабют, реализирана от Мартин Киселов, сина на «българо-американския» режисьор Младен Киселов. Действието на първата пиеса (самото й име «Кръщене» подсказва за някои битови елементи) се развива сред природата на село, докато втората «диша атмосферата» на щатски музей и университет. На пръв поглед диаметрално противоположни пиеси.
Това, което обаче ги свързва, е фактът, че и двамата автори – Донев и Лабют, са млади, но много плодовити и вече отрупани с признание и куп награди. За своя сценарий на филма «В мъжка компания» Нийл Лабют е отличен с приза за най-добър дебют и за най-добър режисьор на филмовия фестивал «Сънденс» , номиниран е за наградата «Тони» за най-добра пиеса за творбата си «Причини да бъдеш красив» и др.
Отличията пък на актьора, драматурга (с вече над 30 пиеси зад гърба си), режисьора, хореографа Камен Донев, неговите номинации с «Аскеер», «Икар», «Елиас Канети» и др. са добре известни на всеки приятел на драматичното изкуство в България. Общото между «Кръщене» и «Формата на нещата» е най-вече, че и двете пиеси са на съвременна тематика, към която и двамата автори са подходили нетрадиционно.
В многолюдния актьорски ансамбъл (15 персонажа) на «Кръщене» Камен Донев е постигнал чудесна сплав от старите «асове» на театъра: 83-годишния Никола Гълъбов в ролята на отец Найко, ярките Елена Райнова, Илия Добрев, средното поколение – Мирослав Косев, Мимоза Базова, «мистър Аскеер» Милен Миланов, Пламена Гетова и «младите бойци»: Тигран Торосян и Йоана Буковска, Анастасия Ингилизова и Георги Къркеланов и др.
Невероятно енергичният за възрастта си Никола Гълъбов просто изпълва сцената със снажната си осанка, плътен глас и фино чувство за хумор. «Камен Донев просто не си представяше друг актьор – сподели директорът на Военния театър, актьорът Мирослав Пашов - за ролята на отец Найко, настоя и нито за миг не се поколеба да включи Бачо Кольо в състава, независимо че той от 10 години насам не беше излизал на сцена. Кольо Гълъбов пък се «отблагодари» като пръв от целия ансамбъл си научи отлично текста на ролята».
«Кръщене» несъмнено не е най-силната пиеса на мултиталанта Камен Донев, независимо че това е третата постановка на комедията - първите две са в Русе и Сатирата под оригиналното й име «Живот и здраве». Може да се изпитват известни резерви както заради липсата на особена интрига (но какво впрочем толкова драматично става при кръщене на едно бебе?!), така и за нейната продължителност. В оригинал тя е два часа и половина, но режисьорът е «сгъстил» на …2 часа без антракт. Да се сглоби обаче този двучасов и нетрадиционен по своята стилистика спектакъл от неспирни монолози, диалози и типично по български....многолози, песни и много танци (просто едно кръщене и ...Камен Донев не биха могли да минат без кръшни хора и ръченици), е много трудна задача. Тя изисква висок професионализъм както от режисьора, така и от актьорския състав.
И двете страни в случая го притежават в изобилие. Многото и сложни танци в спектакъла са били репетирани от актьорите под ръководството лично на «и хореографа» Камен Донев («неповторима личност в театралния ни пейзаж» по думите на драматуржката на ТБА Наташа Колевска) само 15-ина дни. В тях блести почти като солист от ансамбъл «Филип Кутев» най-вече младият Веселин Анчев.
Първата премиера за сезона на Театър София – «Формата на нещата» от американския драматург Нийл Лабют, беше част и от една приятна изненада, която ни поднесе този театър (директор Ириней Константинов). На 20 септември той откри открита сцена – много разумно използване на вътрешно пространство около сградата и ще бъде несъмнено много приятно в топлите пролетни, летни и есенни вечери.
Именно за откритата сцена бе предназначена и съвременната пиеса «Формата на нещата» ,поставена от Мартин Киселов. Това е режисьорски дебют на българска сцена на магистъра от Калифорнийския университет в Лос Анжелис. Синът на известния режисьор Младен Киселов се доверява на млади и амбициозни актьори в трупата – Лора Мутишева, Милко Йовчев, Марта Каменова и Борис Георгиев. Тъй като реализацията е копродукция с Русенския драматичен театър «Сава Огнянов», последните двама от този квартет са заменени от добре познатите на публиката в Русе Евгения Явашева и Николай Димитров – Коки и ефектът е много добър.
Очевидно Мартин Киселов прилага известния в САЩ модел на подготвяне на резервни актьори. Като се абстрахирам от някои елементи на „формата”, като ненужно груби и дори вулгарни изрази, напр. за мъжкия полов член на статуята в музея при първата картина на пиесата, „Формата на нещата” е доста смислена пиеса и особенно нейният финал. Младата изкуствоведка Евелин (Лора Мутишева прави първата си голяма и сериозна роля на сцената на Театър «София») се залавя за своята дисертация да работи с «двата най-пластични материала – човешката плът и воля», в случая на свития младеж и дори «загубеняк» Адам (Милко Йовчев, също много добър типаж). На изненадващия финал между двамата има сериозен сблъсък и за изкуството.
Дали то «трябва да бъде създавано на всяка цена» (Евелин) или «трябва да има някаква граница, за да съществува изкуство, защото то е много повече от провокация» (Адам). В тази на пръв поглед забавна младежка история между две двойки се експонират доста сериозни проблеми и в любовта и изобщо в отношенията между хората. «Хората трябва да си говорят повече», «много е трудно да намериш някого, с когото да направиш нещо заедно», споделят героите в тази пиеса, а Евелин (Лора Мутишева) нарича «манията към повърхностното, към формата на нещата» нещо нездраво. Заслужава да отбележим и ярката игра на също младата Марта Каменова, която изгражда много органичен образ на средната и непретенциозна американска девойка в макар и поддържащата роля на Джени.
«Формата на нещата», която вече се играе в Камерната зала на Театър «София», несъмнено ще привлече доста зрители, особено сред младежите.
Борислав КОСТУРКОВ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
