Александър Стайков е една от емблематичните фигури на Храбрино. Той е на 87 години и е все още жизнен като млад човек. И мисли като такъв. Точно край река Тъмръшка, по пътя за хижа “Академик”, има малка градина с овошки и цветя. Там е построил и малка барака, издигната на няколко наредени един върху друг речни камъни. Всеки ден ходи и работи, после се прибира пеш до селото. И никой не може да предположи годините му, пише "Марица".  
Дядо Александър е направил нещо, което може да се прочете само в книгите на Джек Лондон - малко, но лично негово царство в една прекрасна долина до река, която не спира да шуми никога. Всичко в имението му тъне в зеленина. Целият терен, на който обработва, е около 1 декар. Бараката му е от шперплат, дъски и ламарина. Пази в нея инструментите за градината си, една малко легло за почивка и винаги една бутилка хубава ракия. С нея черпи случайно миналите туристи, които не спират да хвалят зюмбюлите и нарцисите му. 



“Който непознат се отбие, може да седне на столовете и масичката до реката и да си почине. Аз си работя в градината, а хората се радват на чистата река. След това им казвам къде крия ключа от бараката, за да може да се почерпят с ракия, когато минат друг път и ме няма. Винаги идват хора при мен”, обяснява 87-годишният мъж. 



Под прозореца на бараката му има закачена скара и стар тас за кола. От стари улуци е направил хитроумна система за поливане на цветята. Пред бараката има малка алея с нарциси. Те първи се съживяват през пролетта. 

Точно на брега до буйната всяка пролет река е излял цимент и се е получило нещо като площадка. Там е направил пейка и маса, където гостите му може да поседнат и да си направят пикник. И там по дърветата старият мъж е закачил части от детски играчки и предмети, които правят мястото още по-живописно. И за всичко това Александър не иска нищо, освен хубава приказка и блага дума. В градината му растат череши и прочутите храбрински праскови. Отглежда и всякакви зеленчуци. 

 Александър Стайков е умерен във всичко. Пие по малко, работи достатъчно и почива колкото трябва.


 
КАТО ГЕРОЙ НА ДЖЕК ЛОНДОН
Река Тъмръшка е най-голямата и най-красивата от родопския рид Чернатица. След вливането на най-големия  приток - Лилковската река, влиза в убийствено красив каньон, който продължава над 15 километра. През цялото време от двете страни на Тъмръшка река се извисяват скали, които често са над 100 метра. След излизането от този живописен каньон е имението на дядо Александър. Той го е направил, сякаш е герой от разказ на Джек Лондон. Там реката е укротена и умиротворена.
 
КРЪЩЕЛНИК НА СТАМБОЛИЙСКИ
"Родил съм се на Петков ден, ала не са ме нарекли Петко, а Александър. Името ми е дал един от хората, кръстени лично от Александър Стамболийски. Този човек е кръстил още трима души в Храбрино”, разказва Александър. Между двете войни много хора в Храбрино били земеделци. В рода му всички били от тази партия. Това село било място, което ври и кипи между двете войни и покрай партизанските истории, трима генерали били оттук.
 
ЧУДНИЯТ ТАЕН МОСТ
На 300 метра над градината на дядо Александър има малка отбивка от пътя за хижа „Академик”. И там се крие един от най-красивите старинни мостове у нас. Той е арковиден и е направен със суха зидария. Камъните са напаснати един с друг така, че не е била необходима никаква спойка. Под тайния мост минава съвсем малко поточе, което в горещите летни дни понякога пресъхва напълно.