“Любовта ми с хората е взаимна”, заяви пред Росен Петров големият актьор Джоко Росич. Според него именно любовта е всичко, живот без нея няма, а в мига, в който човек спре да я изпитва, е мъртъв.
Той разказа в студиото на “Нека говорят”, че за първи път се влюбил “смъртно” на 4-5 годишна възраст. Обект на чувствата му била тийнейджърката Доя, на която “тъкмо започнал да й се вдига пуловерът”. Тя била страхотно красива – с гарвановочерна коса и ясни сини очи, а всички деца били лудо влюбени в нея и търчали по поляните да й берат цветя.
Според актьора с незабравим глас, когато човек стане на 80, най-добре си спомня детството: “Човек цял живот гони детството си и го изживява”, смята той.
И именно на тази възраст човек постигал свободата. “Ставаш страхотно свободен, не се подчиняваш на никой, говориш каквото мислиш”, категоричен е Росич. "А до освобождението на духа водят количественото натрупване, огромният опит и многото получени от живота шамари", допълва.
Той си спомня, че понесъл “прилично количество” шамари за осемте си десетилетия. За един от най-големите удари срещу себе си смята своето изгонване от радиото, където рабитоил 18 години като журналист. След Чешките събития Росич бил изхвърлен от радиото, защото “неудобните ги чистеха”, спомня си. “Ето какво е свобода – сега спокойно мога да кажа, че пиша добре, получавал съм и много награди за журналистиката, пишех предимно есета”.
По повод досиетата и доносниците, любимецът на няколко генерации смята, че “има много различни съдби, като не може всички да са под един знаменател, не може всички в един кюп, всяка съдба е отделна!”
Сега обаче би му било невъзможно да пише заради влошеното си зрение: “Страхотно закъсах със зрението, не мога да чета!”, оплака се той. “Добре, че докато полуослепея, съм прочел много, натрупал съм много и мога да размишлявам върху него, защото не мога да седна и да напиша нещо!” /БЛИЦ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
