Джоко Росич само пред "ШОУ" часове преди да легне под ножа: Припаднах на пазара и се събудих в болница!

Когато разбрал за коварната болест, актьорът само попитал може ли да не се оперира и колко ще живее при това положение.<a target="_blank" href="https://www.blitz.bg/news/article/245075"><strong><span style="color: rgb(128, 0, 0);"> Но след като докторите му казали, че ситуацията е сериозна, той останал без избор и се доверил на хирурзите, разкриват източници на агенция БЛИЦ.</span></strong></a> Те допълват, че лекарите все още не са сигурни дали става въпрос за тумор в мозъка или за метастазно образувание, проникнало от друг увреден орган &ndash; това ще стане ясно след интервенцията. <br /> <a target="_blank" href="https://www.blitz.bg/news/article/245612"><strong><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><br /> ОЩЕ РАЗТЪРСВАЩИ ИСТОРИИ И ДРАМИ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА ВЕСТНИК &quot;ШОУ&quot;, КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА</span></strong></a><br /> <br /> В петък откриваме Джоко Росич в неврохирургията на &ldquo;Пирогов&rdquo;, стая №2. При него седи млада дама, която той представя като приятелка на неговата дъщеря Ирина. Макар отслабнал и брадясал, актьорът е с висок дух и ясно съзнание. Часове преди тежката операция, той даде единственото си и ексклузивно интервю пред народното издание:<br /> <br /> <br /> <strong>- Г-н Росич, намирам ви тук, в &ldquo;Пирогов&rdquo;! Защо така се случи, как се случи, а, честно казано, не искам да ви виждам така...?</strong><br /> - Вие не искате, но това е положението!... /Стиска ми ръката, поглежда ме с обнадеждаващ поглед и даже като че ли се опитва да се усмихне. Видимо е доста пребледнял, но спокоен - б.а./<br /> <strong><br /> - Къде бяхте, когато ви стана лошо?</strong><br /> - Нали знаете &ndash; там, в кафенето на пазарчето в &ldquo;Ситняково&rdquo;. Там съм припаднал и после нищо повече не помня. Озовах се тук в болницата. <br /> <br /> <strong>- Какво ви казаха докторите?</strong><br /> - Засега нищо, защото ми правят изследвания. Вероятно във вторник ще ми направят ядреномагнитен резонанс. Доверявам им се напълно пък... каквото Господ каже! Иначе съм през час на системи и трябва да ви кажа, че не се чувствам толкова зле.<br /> <strong><br /> - Сега лежите, но можете ли да ставате, да се движите? Не ви ли се вие свят?</strong><br /> - О, да без проблеми се движа и трябва да ви кажа, че имам добър апетит! Храня се добре, слава Богу, и си вземете тези плодове, които ми носите, защото тук шкафчето ми заприлича на бакалия! Няма кой да ги яде. Тук идваха много мои приятели и почти не съм оставал сам, а и персоналът ми обръща особено голямо внимание.<br /> <br /> <strong>- Виждам тук до вас една дама. Това не е ли дъщеря ви?</strong><br /> - О, не това е една приятелка! А дъщеря ми ще дойде през другата седмица от Канада &ndash; може би във вторник или сряда. <br /> <strong><br /> - Значи все още нямате диагноза?</strong><br /> Тук се намесва приятелката му, която ме апострофира какво значение има как му е станало лошо и т.н., на което Джоко, бивш дългогодишен журналист от БНР, й отговори:<br /> - Как да няма значение, тя нали за това е дошла, защото ще пише!<br /> <br /> <strong>- В този смисъл в едно предишно интервю от миналата година ми казахте, че ще продължите да се снимате в киното. Ще го направите ли сега, като оздравеете?<br /> </strong>- Разбира се, че ще продължа! Особено ако има някакъв старец да играя, ще го направя с удоволствие. Но ще видим... Проблемът ми със зрението обаче остава, имам дегенарация на ретината на двете очи, но когато снимаш в киното, лесно се помнят репликите в отделните епизоди.<br /> <strong><br /> Александрина РОКАНОВА</strong><br /> <br /> <br /> <br />