Съвременна България е арена на парадоксални явления, описващи социални промени, икономически трудности и променящи се представи за мъжественост и женственост. От опашките пред куриерските офиси до фитнес залите и родопските села, картината е пъстра и често контрастна.
Фитнес мания и "бързи резултати"
Пред един куриерски офис се разгръща сцена, показателна за стремежа към бързи резултати: млади момчета обсъждат "кюспета" за мускули, поръчани по интернет. "Казвам ти, брат, това е страшно! 300 долара и те прави животно за един месец. Късаш тениски, брат!", споделя един от тях. Целта е "да станеш машина" с минимални усилия, пише Родопи voice.
Ветеран в спорта, някогашен майстор и методист, с огорчение наблюдава тази тенденция във фитнес залите: "В залата идват какви ли не пишлегари, които тренират и вземат разни неща, които им раздробяват вътрешностите. Недоволствам, ама те искат бързи резултати. И след всяка серия упражнения се гледат в огледалото.
Пъчат се, стягат, снимат се. След това ходят с по пет таралежа под мишниците, ама силата им – само в муцуните." Той е категоричен, че подобно нещо не е виждал.
Суета без граници: Епилирани тела и "набъбнали" устни
Картината се допълва от сцени във фризьорски салони, където "напомпани" млади мъже прекарват часове в оформяне на бради, вежди и премахване на косъмчета от носа. Епилацията на ръцете е вече норма, а стига дори до "задниците". Паралелно с това, един шампион по щанги си е "праснал хиалурон в джуките", за да заприлича на манекенките, които вероятно идолизира.
Методистът на "истинската физкултура" обобщава: "Жените си блъскат силикон и хиалурон, за да изглеждат като надуваеми кукли. Силиконът за мъжете пък са химиите, които си вкарват – ефектът е същият. Нито едните са истински, нито другите."
Родопската Шушана: Жените стават "мъже" от нужда
Докато мъжете се борят със суетата и химията, жените в България поемат все по-голяма тежест. Особено ярко това се вижда в Родопите, регион с множество жени водачи на домакинство.
"Аз не работя, гледам децата. Мъжът ми е в строителна бригада в Германия. Издържаме се само с парите, които изпраща. По около 1500 евро на месец", разкрива 38-годишна майка от Родопите. Тя е едновременно майка и баща, управлявайки домакинството, децата, жилищните ремонти и семейния автомобил.
Друга 35-годишна жена от региона споделя: "Заплатата ми тук е около 800 лева чисто. Тези пари не стигат. Имам малко дете, а мъжът ми от години е зад граница. От там изпраща приблизително по 2000 евро на месец. Без тези средства тук е почти невъзможно. Ако детето се разболее, веднага отиват едно 100 лева за лекарства. Всеки непредвиден разход е удар по бюджета."
"Гурбетчийска" икономика и изоставени семейства
Гурбетчийството се превърна в основен източник на прехрана за много български семейства. По думите на дългогодишен гастарбайтер, в най-лошия случай могат да се спестяват по 1600 евро на месец, но е възможно и повече, в зависимост от покритата квартира и осигуровките. Около 500 евро обаче отиват за забавления.
Колко са гурбетчиите? "Много", би отговорил всеки кмет. Кои остават? Старци, жени и деца. Тези "родопски Шушани" са сами, изоставени заради икономическата действителност. Те са принудени да бъдат "мъжа пред децата", справяйки се с болки и радости, докато мъжете им са на хиляди километри далеч.
В крайна сметка, представата за "мъже" и "жени" се преобръща. Младите мъже са "напомпани, ама оскубани" и "кекави по душа", докато жените са "корави", "смели" и поемат цялата отговорност.
