В образователния свят, където учителите са творци на знание и формиращи личности, въпросът за ранното пенсиониране на тези професионалисти не е просто актуален, а е въпрос, който разкрива широк спектър от възможности и предизвикателства.

Разглеждането на изискванията относно ранното пенсиониране на учителите може да даде ценни насоки за техните лични и професионални стратегии, което подчертава и важността на финансовата предвидливост и личната реализация в този важен етап от техния живот.

В настоящия текст експертът по трудово право д-р Тодор Капитанов ще разясни условията за ранното пенсиониране на учителите, каквито са предвидени в българското законодателство.

Учителите се сблъскват с уникални стресови ситуации и изисквания в тяхната работа, което прави въпроса за ранното пенсиониране изключително предизвикателен. Умората, натрупана през годините, налага разглеждането на въпроса за възможността за по-ранното завършване на трудовата им дейност.

Според валидната законодателна рамка, учителите придобиват право на пенсия, когато достигнат определена възраст и осигурителен стаж. До 31 декември 2016 г., този период е бил определен на 57 години и 10 месеца за жените и 60 години и 10 месеца за мъжете, с осигурителен стаж от 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете.

След законовите промени (31 декември 2016 г.), от началото на всяка следваща календарна година след 31 декември 2016 г., възрастта за учителките се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година до 31 декември 2029 г. Този преходен период представлява значителна промяна в предоставянето на право на пенсия. 

Промените в условията за пенсиониране на учителите предизвикват въпроси относно начина, по който те планират бъдещето си. Преодоляването на увеличаващата се възраст може да изисква нови стратегии за инвестиции, финансово планиране и баланс между професионални и лични ангажименти.

Измененията в условията за пенсиониране на учителите след 31 декември 2016 г. поставят нови предизвикателства пред този професионален сектор. Важно е за учителите да се адаптират към тези промени, като приемат нови стратегии и подходи, които ще гарантират финансова стабилност и благоприятни условия след завършването на трудовата си кариера.

Съгласно Кодекса на труда, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по този ред може да се изплаща само веднъж, пише parite.bg.

В Закона за предучилищното и училищното образование е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение с педагогически специалисти, които през последните 10 години от трудовия си стаж са заемали длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищното образование, се изплаща по-голям размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда - в размер на 10 брутни работни заплати.

Както е видно, право на обезщетение в увеличен размер имат педагогическите специалисти, заемали длъжност в посочените институции.

Справка:
чл. 69в от Кодекса за социално осигуряване (КСО)

чл. 219, ал. 6 от Закона за предучилищното и училищното образование

по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук