Защо ескалират протестите? Какво тласна хората да излязат на улицата и да откажат да се приберат по домовете си? Има ли логика в протестите и какво не направи държавата за младите си хора, които днес са навън, в. "Стандарт" попита психолога Иван Игов.
- Г-н Игов, каква бе причината един протест срещу цените на тока да набере мощта, на която станахме свидетели? Какво основно тласна хората на бунт?
- Обикновено обясненията са свързани с бедността, безпаричието и невъзможността да се плащат сметките. Но на мен ми се струва (без да съм социален психолог), че проблемът е друг. Това е липсата на перспектива. Според Ейбръхам Маслоу най-висшата човешка потребност е тази от самоактуализация. Именно тя ни бе отнета. Хората не могат да си го формулират така, особено младите. Липсата на перспектива за това, да получиш добро образование, да си намериш прилична работа, след като завършиш, е нещо страшно. Това се отнася и за другите слоеве, разбира се, защото не е нормално да караш от заплата до заплата. Да живееш в това, което се нарича "близкия хоризонт". Хората, затворени в близкия си хоризонт, не са нито уверени, нито имат самочувствие. Те не знаят какво ще се случи с тях другата седмица или другия месец - дали няма да си загубят работата, дали това, което искаш да направиш - например да отидеш на почивка или да прекараш по някакъв начин уикенда с децата си, ще можеш да си го осигуриш. Ето това е проблемът.
Аз не казвам, че хората са длъжни да го осъзнаят. Политиците обаче бяха длъжни. Ние сме свикнали да живеем в немотия - в края на краищата толкова преходи ни минаха през главата. Но във всеки момент излизаше по един месия, който ни обещаваше - 800 дни, ще докарам инвестиции и т. н. Това подвеждане достигна до един критичен предел, след който хората престанаха да вярват на каквото и да било.
- Преходът ли ни измести чувството за перспектива?
- Многото преходи. Многото излъгани надежди. Ние паднахме в ямата на тоталното обезверяване. Оттук вече никакъв месия не може да ни извади. Всички останали излизания на улицата си имаха някакво лице, което да припознаят като свое. Сега няма никой.
- Много се говори за това, че сегашният протест е лицето на зараждащото се гражданско общество.
- Не, това е лицето на отчаянието. За съжаление не е гражданското общество. При всички опити през тези години да бъде родено гражданско общество винаги някой в края на краищата се възползваше от него и го унищожаваше. Просто не се позволи създаването на гражданско общество.
Има една за съжаление неприятна закономерност - когато човек е толкова отчаян и обезверен, при него се засилват дискриминационните нагласи. Ние идентифицираме различния и припознаваме в него своя противник. Човек си търси инстинктивно някой, който да е виновен за това, което му се случва. И още по-хубаво е, ако този човек е някъде отвън. Национализмът е най-лесното спасение от мизерията, защото дава бързи и лесни отговори на сложни въпроси.
- Има ли логика, по която се развиват подобни протести?
- В психологията потребностите на практика са неосъзнати, осъзнати са мотивите. Хората изваждат на преден план следствията от проблема си - монополите, цените. А когато решаваш нещата на повърхността, ти нищо не правиш. Премахваш единия проблем, но избуява другият. Същото се случи и на улицата. Казаха на протестиращите "Ще вземем лиценза на ЧЕЗ" - хората би трябвало да се успокоят, че искането им е изпълнено, но това не стана. Поискаха оставката на правителството - получиха я, но сега искат парламента, искат президента, кметовете, не щат партии. И всички политолози стоят и викат "Ау, какви глупости говорят хората!". Те говорят глупости, защото никой не разбира къде е първопричината. За да се реши проблемът, трябва да се започне от нея.
- Как?
- Много е сложно. Първо трябва, и тук медиите имат голяма роля, да придобием самочувствие. Ние нямаме национално самочувствие. Викането на "Българи, юнаци!" или "Много сме" може би върши някаква работа за момента. Сплотява те, когато си тълпа. Когато обаче тълпата се разпръсне, ние пак се връщаме в дупката, от която сме изпълзели. От години говорим с колегите, че натрупването на нихилизъм ни смачква. Ние много малко говорим положително за себе си. Нали знаете как се става лузър? Ето това направихме за себе си - станахме лузърите на Европа. Последствията от това, което правим, са не само вътрешноикономически, но и външно. Няма инвеститор, който да дойде в държава, в която се иска национализация. И то дори от партии в парламента. Вие видяхте какво се случи - би трябвало цените да се управляват от един независим орган, който в един момент се оказа силно зависим. Когато министър-председателят обясняваше какви решения ще вземе независимият орган, представете си какво послание е това за външните инвеститори. Ако вие имате пари, ще дойдете ли да ги инвестирате в тази държава?
Аз в момента съм силно притеснен, защото ние влязохме в спиралата на самоунищожението. На повърхността вместо разумните хора излизат лумпените. Първото нещо, което трябва да направим, е да спрем тази самоунищожителна спирала. Да се опитаме да извадим всички онези ценности, които като народ имаме. Първото нещо е толерантността. Затова ми е толкова мъчно, че в момента ние всъщност сблъскваме едни българи с други. Това, за което в момента изобщо не се говори например, е, че в България в момента около 8000 души са поставени в ролята на изкупителни жертви. Става дума за служителите на енергоразпределителните дружества. Тези хора всеки ден отиват със страх на работа.
- Има ли профил протестиращият?
- Има профил отчаяният и безнадежден човек, който не знае къде да вложи енергията си. Затова я влага на стадиона или на улицата, като си търси имагинерен враг. Лошото е, че няма как разумът в този случай да реши проблема. Нека дам един пример: Седят едни момчета с бръснати глави, на възраст, на която не са видели нито една сметка, освен сметката за бира в заведението отсреща, и събират подписи за национализация на дружествата. И аз питам "Как точно ще ги национализирате, нали трябва да напуснем ЕС, ако го направим?". "Ами няма да ги национализираме, ще ги изкупим." "Знаете ли колко струват?" Оказва се, че знаят - 4 милиарда. "Откъде ще ги вземем?" "От държавния резерв. А държавата ще ги управлява." Питам ги: "Добре де, ама нали държавата ги управляваше допреди седем години? И беше на загуба. ЕРП не са на загуба." "Ами защото крадат." И се затваря един порочен цикъл, който приключва с думите им "Албанците ги изгониха". И когато им зададеш въпроса "Искате да бъдем като албанците ли?", вече ставаш национален предател. Това е една много показателна история за това, какво се случва в главите на хората.
Който и да дойде на власт, трябва да се опита да възстанови потребността от самоактуализация. Второто е хората да получат шанс и перспектива. Въпросът е не в това "Ще ти отворя магистралата до Бургас". Искам да ми отвориш моята перспектива, не магистралата. Искам да знам, че когато тръгвам да правя малък бизнес, няма да се налага да обикалям с месеци и да влагам едни пари, които не знам после дали ще ми се върнат. Искам, и тук вече говоря за себе си, най-ниските доходи да бъдат освободени от данъци. И тези, които са богати, наистина да плащат повече. Във всички нормални страни хората с най-ниски доходи не плащат данък. Тези, които имат проблеми с тока, не могат да плащат данъци. Защо всички са се заклели в плоския данък? Защото не знаят как да си управляват държавата. Искам децата ми да получават по-добро образование. Преди три години тестовете установиха - 41% са функционално неграмотните сред 16-годишните. Днес те са онези, които са на улицата. Функционално неграмотен означава - каквото и да му обясняваш, той няма да те разбере. Той може да чете и пише, но не разбира по-сложни послания. Затова към него трябва да изпратим друго послание. Трябва държавата да създаде механизъм, в който за нискограмотните хора да бъдат открити необходимите работни места и те да получават там достатъчно пари, за да могат да се чувстват значими. В момента ние, за да не създаваме работни места, създаваме учебни, като разширяваме държавната поръчка за прием в университети. За да няма натиск на пазара на труда и да могат младите хора да си отложат живота с още 4-5 години. А какво постигаме с това, че им отлагаме живота? Защо не променихме професионалното образование? Така хората, които не са в състояние да учат повече, но могат да работят, ще реализират потенциала си там. Забравяйки образованието, децата ни излязоха на улицата. И всъщност искат бъдещето си. Докато не им го дадем, няма да се махнат от улицата. /БЛИЦ
