Жалко е, че вече достойнството на човек не се зачита, а животът не е ценност, казва в интервю за "Монитор" председателят на Агенцията за закрила на детето.
 

- Г-жо Лилова, като че ли насилието над деца се превърна в един от най-сериозните проблеми в ежедневието ни. Защо това е така и какво трябва да знаем?

- Проблемът наистина е изключително сериозен. Жалко е, но трябва да признаем, че насилието днес е част от реалността. Най-често жертва на тормоз стават по-слабите и различните, затова дълг на възрастните и на отговорните институции е да бъдем непримирими към всички форми на насилие. Длъжни сме да създадем защитена среда, в която всяко едно от децата да се развива според своите възможности, индивидуални потребности и личностни предпочитания.

- Какво показва практиката - увеличава ли се броят на децата, жертва на насилие и експлоатация?

- Статистиката показва, че случаите, касаещи насилие и експлоатация, не намаляват. Още по-стряскащо е, че възможните форми на тормоз над дете не се ограничават само с физическо нараняване или малтретиране. За съжаление се срещат емоционално и сексуално насилие, вкл. занемаряване, пренебрежително отношение, експлоатация, детски труд, злоупотреби в интернет и др. Гражданите често остават с впечатление, че ние вървим след медиите или чакаме да получим сигнал от тях. Бих искала да отбележа, че случаите, които обработваме дневно, са много повече на брой от оповестените в публичното пространство. Те варират от 20 до 40 случая на ден. Затова служителите от ДАЗД се чувстват огорчени, когато трудът им се обезценява. Понякога се демотивират и текучеството на кадри също стои на дневен ред. Но в името на децата голяма част от тези хора работят неуморно именно за справянето и превенцията на насилието.

- Казахте, че обикновено жертва на тормоз стават слабите и различните. Но кои групи всъщност са по-уязвими?

- Децата често стават жертва на насилие поради своята незрялост и неопитност. Едни от най-трудно и най-продължително решаваните случаи още от създаването на системата за закрила на детето са тези, свързани с гарантирането на правото на детето на контакт и с двамата родители в ситуациите на раздяла или развод в семейството. Проблемът с манипулирането на детето и отчуждаването му от единия родител за сметка на другия вече е често срещан. Много често подрастващите, които са изоставяни или неглижирани от своите родители, стават жертви на насилие. В много голяма сила това важи за децата на т.нар. трудови емигранти. Особена форма на насилие срещу момичетата са насилствените бракове, т.нар. ранни бракове. В много от тези случаи родилката изоставя бебето си и то влиза в системата на институциите. Редица изследвания сочат, че децата, които са били подлагани на насилие в семейството си, е твърде вероятно да проявяват насилие както в детството си, така и след навършване на пълнолетие. Затова специалистите трябва да покажат на родителя, ако сгреши, други по-добри начини за отглеждане на детето, възпитателни похвати, използване на поощрения, а не наказания.

- Ако научим за дете в нужда и не уведомим компетентните органи, могат ли да ни санкционират?

- Това е така нареченото законово задължение за съдействие, без значение дали е свързано с професионална тайна или не. Не съм привърженик на санкциите, но в определени случаи именно те имат дисциплиниращ ефект и водят до предотвратяване на повторното извършване на това нарушение. В случаи че не сме уведомили, глобата е от 1000 до 2000 лв. Важно е също да се знае, че на проучване подлежи и анонимен сигнал, ако касае насилие над дете. През изминалата година от наша страна са съставени 16 акта за неизпълнение на задължението за съдействие на медицински специалисти, служители в образователни институции.

- Кой обикновено съобщава за случаи на психическо или физическо насилие – съседът или потърпевшият?

- Трудно е да се каже. Определено на децата, жертви на насилие, е по-трудно да споделят за упражнения спрямо тях тормоз, било поради срам, било поради страх и нежелание за споделяне. На Националната телефонна линия за деца 116 111 главно подрастващите търсят съвети и консултации по въпроси, свързани с взаимоотношенията между връстници, за различни проблеми в семействата и неразбирателства, породени от междупоколенчески различия.

- Какво може да се направи, за да имаме система, която предотвратява злоупотребата и насилието над деца, вместо да се работи върху последствията? Трябва ли да се промени законодателството с цел превенция на детското насилие?

- За да има успех превантивната работа, тя трябва да е ангажимент не само на институциите, но и на гражданите, на медиите, които по правилен начин да отправят своите послания, така че да информират обществото за актовете на насилие от и над деца, но по начин, който да не подлага подрастващите на повторна виктимизация или да не квалифицираме едни деца като „по-лоши” от други. Необходими са и промени в законодателството, така че работещите координационни механизми в нашата страна, каквито са тези за насилието и трафика, да станат част от действащото законодателство, да имат своя нормативен регламент, да има и предвидени санкции. Трябва да признаем и че недоброто отношение на възрастните влияе отрицателно на подрастващите – те копират нашите модели на поведения. Затова ако им даваме добър пример, постепенно ще намалим агресивното поведение. Превенцията трябва да бъде насочена и към самите деца, които да бъдат информирани, и включва идентификация на рисковите групи.

- Насилието в училище също не е рядкост. Как си обяснявате на какво се дължи?

- Много от проявите на насилие са обусловени от стремежа към лидерство сред децата и младежите – налагането на мнение чрез физическо насилие и унижение е за съжаление приоритетен начин за вземане на надмощие и доказване пред другите. В една не малка степен агресията е продиктувана и от употребата на упойващи вещества и алкохолни напитки, достъпът до които също е невъзпрепятстван, както откъм покупка, така и откъм цена. Тревожно е също, че агресията между децата не е обусловена по полов признак. Сред момичетата тя е не по-малко жестока, като дори надхвърля тази на момчетата. Голяма част от публикуваните видеоклипове, в които участници са именно момичета, изобилстват от смущаващи кадри на унижение и насилие. Прави впечатление, че достойнството на човек не се зачита, а животът не е ценност. 

- Как да се борим с този проблем?

- Необходимо е да се провеждат превантивни разговори с децата в училище – с педагогическия съветник, с психолози, служите на ДАЗД, които да разискват с тях произхода на насилието, как да общуват в конфликтна среда, без това да доведе до физическо съприкосновение. Начин за ограничаване на подобни брутални прояви е възпрепятстване на неограничения достъп на децата и младежите до определено медийно и електронно съдържание. Насилието във филми и предавания, гротескните текстове и разюзданото поведение на определени музикални изпълнители, някои от тях за съжаление и непълнолетни, подтикват децата към определен тип поведение за подражание. Това неизменно води до заключение, че са необходими законодателни промени и в тази насока. Спортът също би могъл да намали напрежението между учениците. Така стремежът към лидерство ще бъде ориентиран към положителни резултати. 

- Все повече зачестява и физическият тормоз от страна на възпитатели в детски градини и учители. Какъв би бил ефективният метод за справяне с този сериозен проблем?

- На лицата, упражнили насилие, следва да се наложат предвидените в законодателството наказателни, административни и дисциплинарни мерки. Всеки отделен случай трябва да послужи за анализ на ефективността на утвърдените за детското заведение процедури за превенция на тормоза и актуализиране при установена необходимост. Трябва да се осъществява и ефективен контрол при подбора на персонала в детските заведения/училища и центрове за работа с деца, както и в центровете за настаняване от семеен тип. И, разбира се, не на последно място, необходимо е подходящо обучение както на работещите с деца, така и самите деца за различните форми на насилие, какви са индикаторите, белезите за разпознаването му.