1993 година. Стивън Спилбърг снима последните кадри от филма си “Списъкът на Шиндлер”. Пред гроба на немския индустриалец в римокатолическите гробища на хълма Цион в Йерусалим са събрани десетки спасени от него концлагеристи. Режисьорът е дал своите указания. Камерата се завърта. 

В един момент възрастен мъж нарушава реда, хвърля се и прегръща седяща в инвалидна количка жена. Последват го и други. 

Всички коленичат пред нея, целуват ръцете й

Някои плачат. Настава суматоха. Камерата спира. Спилбърг е озадачен, докато разбере коя е жената. После леко й се усмихва.

На 4 февруари 1994 г. “Списъкът на Шиндлер” има официална премиера и триумфално тръгва по световните екрани. Година-две след това в скромно кафене в Буенос Айрес същата тази жена е впила поглед в екрана на телевизора. След като изтичат и последните кадри на прославилия се със седем “Оскара” филм, тя дълбоко въздъхва: “Те са ме изкарали мъртва”. 

В нито един миг от тричасовата лента не става и дума за нея. 

Това е история за съдбовна любов, изневери, човещина, мъчителни терзания, прошка и дълбоко преклонение пред една жена с огромно сърце, с чиято помощ хиляда и двеста невинни души не излитат като дим от комините на нацистките газови камери. Това е историята на Емили Шиндлер - забравената светица.

Емили е скромна католичка, родена на 22 октомври 1907 г. в Бърно. Когато е на двадесет години, във фермата на баща й идва млад мъж, търговец, който продава техника. Той е година по-млад от нея. 

Оскар Шиндлер е роден в семейство на производители на селскостопански машини. Неговото богатство обаче са красивата осанка, чарът и огромната амбиция непременно да успее. Той мечтае за богатство, слава, власт, влияние и е готов на всичко, за да ги има. Бракът му с Емили е добър ход към целта. Не е за пренебрегване и щедрата зестра, която бащата на младоженката дава на младото семейство: 100 000 чешки крони, пари, достатъчни за хубава къща, кола и обзавеждане на стопанство. 

На 6 март 1928 г. навръх сватбеното тържество новоизлюпеният съпруг е арестуван

Оказва се, че предната вечер той е прекарал с любовница в луксозен хотел и в пиянско умопомрачение сладострастниците са откраднали скъп пепелник.

Оскар е бохем, почитател на казината и скъпите питиета. Той щедро пилее пари и чувства, докато съпругата му страда. Любовта на възпитаното в манастирско училище момиче е мигновена, съдбовна, всеотдайна, мъчителна. Любов завинаги. Но срещу това не получава нищо. Мъчи я и фактът, че няма деца.

30 януари 1933 г. Един бивш неуспял оперен певец и художник става новият канцлер на Германия. Шиндлер не харесва Адолф Хитлер, но това не пречи на стремежите му да се доближи до властта. Става член на нацистката партия, шпионира за немците, за което в Чехия го арестуват. Три месеца прекарва в затвора, докато най-после му провървява. Той получава това, което може да му донесе мечтаните много пари. Една фабрика за емайлирани съдове близо до Краков, заграбена от изпратени на смърт евреи, става негова собственост. Бизнесът процъфтява. 

Авантюристът вече има всичко, за да може да се радва на така желания сладък живот 

В същото време ешелоните с обречени следват зловещия си поход към газовите камери. Смъртоносната машина работи ден и нощ. Нищо и никой не е в състояние да я спре. Но двама души не мислят така: Емили и Оскар. Оцелели твърдят, че идеята дошла от жената. Тя превърнала във верую на съпруга си каузата на спасението. Крехката дама променила съзнанието на бохема егоист. В интерес на истината, тя не успяла да го направи добър съпруг, но го направила добър човек

Оскар Шиндлер станал двигателят на една велика хуманитарна акция, в която тя била винаги до него. 

Шиндлер използвал целия си авторитет и власт, раздавал много пари, за да убеждава нацистките вождове, че евреите, които трябва да бъдат изпратени в Освиенцим или Дахау, са му нужни в производството. Това става в Краков, а по-късно и в Брюнлиц, където създава нова фабрика, вече за оръжие. Рискът го следвал по петите, но комбинативен, обаятелен и щедър в рушветите, Шиндлер все успявал да се измъкне. 

Емили вървяла наравно с него в благородното дело. Влиятелен нацистки шеф, от когото зависела съдбата на група евреи, се оказал неин познат. Тя го посетила, пила с него коняк, слушали музика, говорила, молила го и ги спасила. Момиче от фабриката забременяло. За подобно прегрешение наказанието е смърт. Господарката обаче не мисли така. Тя урежда аборта й и то остава живо. 

Действията на Шиндлер в един момент граничат с чудото. Той успява да върне във фабриката влак, вече потеглил към лагерите на смъртта. Емили посреща зловещата композиция. Част от пристигналите “пътници” вече са мъртви. Сред живите тя не можела да различи кой е мъж и кой жена. Всички са остригани движещи се скелети. Тя ги лекува, храни ги с лъжичка. 

Бори се за всеки живот

Съпругът й се възхищава, но той не е човек, който може да обича. А любовта на Емили продължавала да бъде все така силна, въпреки че бракът им е трагедия. Но днес никой не обсъжда тези подробности. Те остават скрити под сянката на голямото им дело: спасените 1200 души. По списък.

И така, докато войната променя посоката си. Руснаците наближават Брюнлиц. Сега обречени са вече не евреите, а семейството на Шиндлер. Тогава благодарните спасени ги скриват помежду си и измъкват в Швейцария. От някогашното им богатство не останало нищо. Повечето е раздадено на който трябва, за да има още един и още един оцелял. 

В това бедно и сложно време Емили забременява. Като че слънцето просветва и пробива тежкия семеен мрак. Но за кратко. Емили губи детето. Оскар отива в болницата да я види, придружен от любовницата си. Нищо ново под слънцето. После с пари от една еврейска организация заминава на почивка. Сам. Или кой знае? Връща се и Емили отново му прощава.

През 1949 г. семейството заминава за Аржентина. Оскар прави ферма, но фалира. Бедността ги следва навсякъде. Емили работи в магазин за млечни продукти. Шиндлер решава да замине за Германия. Там успява да получи като компенсации за фабриките си 100 000 марки. На съпругата си праща двеста. Захваща нов бизнес и пак фалира. 

Някогашният богаташ вече е беден и самотен човек. Докато спасените не научават за драмите му. Канят го в Израел. Обграждат го с признателност и уважение. 

В същото време в Аржентина Емили продължава скромния си несретен живот. Самотна и забравена. През 1974 г. е обявен официалният им развод. Същата година на 9 октомври Шиндлер почива. Навършил е 66 години. По волята му е погребан в Йерусалим.

Емили го надживява с 26 години. И през всичкото това време не престава да твърди, че той е голямата й и единствена любов. Нейният съпруг. 

В преклонна възраст тя пътува за Германия. Там на 5 октомври 2001 г. внезапно умира. За малко да я погребат в общ гроб за бедни. Приятели предотвратяват тази гавра. Нейният вечен дом остава в германския град Франкфурт. Мечтата й да бъде завинаги до своя съпруг не се осъществява и след смъртта й. 

Необходимо допълнение

След като Стивън Спилбърг прославя благородното дело на съпруга й, но не споменава нищо за нея, опера на американския композитор Томас Марс се опитва да възстанови правдата. Заглавието й е “Госпожа Шиндлер”. Премиерата е на 9 март 2017 г. в Държавния театър в Мюнхен. По-късно се играе в Москва и другаде по света.

В знак на признателност Оскар и Емили Шиндлер са признати за праведници на света от института “Яд Вашем” в Йерусалим. Който спаси един човешки живот, той спасява целия свят, твърди закон от еврейската библия “Талмуда”. В списъка на Шиндлер са записани 1200 имена. 

Исак ГОЗЕС 

 

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук