Наричаме я Ева от “Тоника”, Ева на Гого, Ева Найденова, но малко хора знаят, че рожденото й име е съвсем различно. Но това не е толкова важно, по-важното е, че всички я знаем като една от най-добрите певици в българския попфолк. А това, което неотдавна открих за нея, е, че Ева е един чудесен събеседник, с когото разговорът “бълбука” като игриво шампанско.
- Ева, в едно интервю казвате - мъдростта идва с годините. Коя е житейската истина, която сте открили напоследък за себе си?
- Още не съм я открила. (Смее се.) Това е нещо естествено, че мъдростта идва с годините. Буквално съм цитирала клише. Иначе не мога да преценя колко съм помъдряла.
- А тежи ли мъдростта, тежат ли годините?
- Годините?!
Аз не се чувствам стара, аз се чувствам все едно съм на 16
- Изпитвате ли носталгия към прекрасната група “Тоника”?
- Естествено, то вече двама-трима ги няма, един по един си отиваме, нормално си е. Учим се тук, каквото се учим, после отиваме да се учим на друго място.
- Но хората още помнят и припяват вашите песни.
- Да, оказа се изключително плодотворна “Тоника”, “Тоника СВ”, “Фамилия Тоника”, “Домино”... Наслоиха се страшно много песни, хит до хит. И хората ги обичат, защото са стойностни.
- Разбрах, че пишете книга за Гого. Скоро ли ще я прочетем?
- Едва ли ще е скоро, защото аз я диктувам, не я пиша. Не се наемам сама да пиша, това е дарба, аз нямам такъв изказ. Не може всеки да седне да пише. (Смее се.) Готвим я с моя близка, но тя доста се поразболя, та прекъснахме няколко месеца. Някъде сме до средата, ще видим... Няма да е кой знае каква книга, ще е книжле.
- И все пак, сигурна съм, че има интересни неща, които да разкажете. Споделяте, че понякога усещате присъствието на Гого. Сънувате ли го още?
- Напоследък не го сънувам, може би защото съм по-заета, вече няколко месеца не съм го сънувала. Преди го сънувах редовно, първите 5-6 години почти всяка вечер.
- Може ли времето да излекува болката по загубата на най-близкия човек?
- Болката си остава, ти свикваш с нея. Тя става като любовник или любовница. Говориш си с нея. Аз много често си говоря сама, оказва се, че това е терапия. Има хора, които имат нужда от психолог. Но когато си говориш сам, повече вникваш в това къде си грешил, какво си направил. Аз много се коря. Ужас! Анатемосвам - как можа такива глупости да направиш. Голяма критика пада.
- В едно интервю, което правих преди години с Гого, той ми каза, че парите са средство, трябва да ни служат, за да направим живота си по-красив и смислен. Успявате ли днес в тези трудни времена?
- Не се оплаквам, защото като знам какво става в страната, не мисля, че мога да се оплача. Благодаря на Бога, оправям се, научила съм се да се справям. Когато активната работа спря, на мен понякога ми липсва. Но има приказка, която казва - внимавай какво си пожелаваш. Когато бяхме страшно много ангажирани, просто нямах време да подвия крак, да остана вкъщи, да седна и да гледам в една точка.
Тогава си казвах - като стана пенсионерка, само ще стоя и ще гледам в една точка, нищо няма да правя. Да, ама не
То се свиква. Все още ме канят някъде, не съм съвсем зарила огъня. От време на време имам някакви участия. Не на всички давам интервюта, защото има много млади изпълнители и мисля, че на тях трябва да се обърне внимание. Нас вече и кучетата ни знаят.
- Ева, жълтите вестници неведнъж ви погребаха. Старите хора казват, че това предвещава дълъг живот.
- Ох, боже, миналата година се случи нещо много смешно. Стоя на двора и ми звъни телефонът. Вдигам и казвам “Ало”. Чувам един притеснен глас: “Ало, госпожа Найденова?.” Казвам, да, кажете. И от там се чува: “Ау, ама госпожа Найденова, вие сте жива!!!”. И аз питам - ама пак ли съм умряла? Казах - от 4 години ме погребват, все някога ще се случи. Ще се чуе, няма начин.
Хората по този начин вадели пари.
Кого ли не погребаха вече, неотдавна ми казаха, че са “погребали” Лили
Непрестанно погребват някой. Това е много лош вкус. Тези, които правят това и го правят за пари, не знаят, че има бумеранг и той се връща много бързо. А това са млади хора, не са хора от нашето поколение. Те съвсем отърваха края, с тая чалга. Чалга поколението въобще няма ценностна система. И не знам какво ще става с тези деца.
- В труден за вас момент преди години сте потърсили утеха в Самоковския женски метох. В какво вярвате днес?
- Аз вярвам във вярата към Бог, моята вяра е моята църква
Защото в църквата това са ритуали. Като имам предвид колко пъти в Библията и Евангелието всеки, който се е вписал вътре, си е дописал нещо от себе си. Въпросът е човек да вярва във вярата. Да имаш любовта към Бог. Защото Бог е любов, той никога не наказва. Ние се наказваме сами.
- Малко хора знаят, че рожденото ви име е Геновева. На кого сте кръстена?
- На баба ми по майчина линия съм кръстена. Но през 1980 г., понеже всички ме знаят като Ева, когато ме наказаха и бях изселена от София, ме накараха да си сменя и името по документи. И аз идвам в Айтос, отивам в общината, където работеше една моя съученичка. И й казвам, че искам да си сменя името. Тя ме пита: Защо бе, какво име ще си слагаш? Казвам й, ами защото е много дълго. Как дълго бе, три букви само! Всички ме знаеха като Ева.
И така ми го смениха. Иначе можех да си го оставя в паспорта.
Отидох при баба и й казах: Бабо, тъй и тъй... Тя вика - добре, бабе, както решиш. Само си пази кръщелното от църквата.
Имало едно време...
- Ева, когато бях млада журналистка, съм обиколила почти цяла България, но никога не съм била във вашия роден град Айтос.
- Тука, ако дойдете сега, все едно сме в Бевърли Хилс. Такова строителство се е развихрило...
- Точно щях да питам живо ли е градчето?
- Моля?! Няма къде да минеш, няма къде да спреш, билдинг до билдинг, аз ще се загубя в родния си град... Голямо строителство, нямам думи.
- Като в София?
- Не, не София, аз ти казах - Бевърли Хилс.
- Внучката ви носи вашето име. А какво още бихте искали да наследи от баба си?
- По-добре да прилича на себе си. Тя си е добро дете, студентка втори курс, учи право.
- Ева, суетна жена ли сте? Правите ли нещо за себе си, грижите ли се по някакъв начин?
- Не чак толкова много. Преди да, но сега, да кажа горе-долу, не на всяка цена. Ето, трябва да си правя косата отново на студено, защото така ми е най-лесно. Вече три години от предишното къдрене, но все още става. И си казвам - я чакай малко да се поразхлади, понеже сега са горещини. Та не съм се обаждала още на моята приятелка Диана Вартанян в Бургас, тя ми прави косата. Ще видя кога ще го направя... Нещо ме домързява напоследък.
- А за храната мислите ли, какво е добре да се яде и какво не?
- Аз от повече от 10 години избягвам месо, просто не ми е вкусно. Предпочитам постни неща, обожавам постни яденета.
Може би съм била китайка в предишния си живот, защото се скъсвам да ям ориз. (Смее се.)
- Накрая ще ви помоля за едно пожелание за читателите на “Над 55”?
- Да си вдигнат високо главите, да си отворят сърцето, да слушат хубава музика, защото тя чисти сърцето, защото тя е и връзката с Бога. И да се стремят да бъдат колкото може по-добри в този лош свят. А този, лошият свят, ние си го направихме, не го е направил филанкишията. Да бъдем малко по-добри, ако можем да помогнем на някого. Като виждам какво се случва, толкова съм стресната за внучка ми, за сина ми, за младите хора. Много сложен този живот, ама ние го правим такъв. Отношенията са много никакви, има нещо сбъркано. Аз избягвам вече да гледам телевизия, защото само лоши неща слушам. Тези войни буквално ме потрисат.
Валентина ИВАНОВА
