Евелина и Георги Павлов са трето поколение фолклористи. Неотдавна тя сподели: “Като фолклорист и ръководител на фолклорни групи, заедно с моите хороводци, се чувствам наистина чудесно. И винаги празнично, когато сме на сцена!”. 

На Представителен ансамбъл “Фолклорика” с ръководители Евелина Павлова, брат й - Георги Павлов, и Мариана Живанкина на 24 ноември им предстои юбилеен концерт-спектакъл “Пребъдване” в НДК по случай 15 години от създаването на ансамбъла. Ето защо питам Евелина Павлова какво се е случило при тях за този изминал период 

- Ансамбълът е продължение на желанието на танцьори от школа “Фолклорика” да имат възможността да се развиват малко по-професионално, по-сложно и технически обиграно, като продължат да представят сценично обработени танци. И вече 15 години ние го правим не само у нас, но и в чужбина. 

- Къде най-далече от България сте показвали нашето фолклорно изкуство?

- Най-далечното ни представяне беше през 2017 г. в Индонезия на Международен фолклорен фестивал ERAU Tenggarong. 

- И какво постигнахте за изминалите 15 години?

- Създадохме много добър репертоар с танци на известни наши хореографи, които ще представим и на юбилейния ни концерт. Такива са “Пирински полъх” по хореография на Кирил Апостолов, “Овчар и юда девойка” на Кирил Дженев, “Мъжки шопски” на Кирил Харалампиев, “Ние от Шоплука” на Димитър Манов, “Мъже от Тракия” на Тодор Бекирски, “Песни и игри от Трънско” на Елена Гюрова и много други.

Хореографът на ансамбъл “Филип Кутев” Ивайло Иванов дойде да ни постави танц това лято, драматична творба. Едно време му разказали стара история, която го вдъхновила. През турското робство на хората от Пиринския край им забранявали да играят своите хора. Тогава девойките през нощта отивали в гората и само под ритъма на дрънченето на своите пендари танцували

Нашите момичета на сцената ще изиграят този интересен, уникален танц.

Заповядайте на нашия празник, за да споделим заедно радостта си от омаята на българския фолклор!

- В групите ти има и възрастни, и деца, на какво друго искаш да ги научиш, освен на фолклор и народни танци? 

- Искам, на първо място, да ги науча да бъдат хора, да бъдат човеци, да бъдат отговорни играчи, защото сега всеки се е обърнал към себе си и не гледа да остави нещо след себе си. А фолклорът винаги е обединявал и ще обединява и след нас, затова трябва да го запазим за поколенията напред, за да има какво да предават на следващите. Защото фолклорът наистина ни е нужен и трябва да го съхраняваме, да го пазим и предаваме на родовете ни. 

Баба Антоанета, дългогодишен фолклорист, с двете внучета, които вече са в състава на “Фолклорика”

- Какво сте взели с брат ти от фолклорните традиции на Слатина, едно специално място, днес квартал на столицата? 

- Някога имаше много възрастни хора, които се събираха и пееха в читалището, играеха, поддържаха се фолклорните ни традиции от десетилетия. От малка съм ги посещавала, наблюдавала, учила съм се от тях. Моите родители Антоанета и Павел Павлови са дългогодишни фолклористи, дядо и прадядо също се занимаваха с песенното фолклорно богатство на Слатина. От тях сме се учили и попивали всичко, което те знаеха и можеха.

- Кои са традиционните хора за Слатинско? 

- Всички софийски шопски хора се играеха много. Селското хоро, Кукунеш, Граовско... И всички се хващаха на хората, нямаше човек, който да не умее да играе всяко от тях. 

- Днес кои хора се харесват на най-младите ти игрохорци? 

- Много им харесват буйните игриви хора, шопски, северняшки. 

 - Колко са групите ти, колко човека играят в тях?

- В цяла София танцуваме около 500 човека, от тях около 50 са децата. Има много възрастни хора, дори на 65-70 години, те водят децата, после и внуците си в по-младите групи

Синът ми Пресиан е на 9 години, обича да играе хора. Групите ни се разрастват, имаме изключителни професионалисти, които подготвят танците ни, заедно с брат ми хореограф и фолклорист. Имам идея, ако има желаещи, да организираме група за най-възрастни, да поиграем в читалището на Слатина, защото в залата има възможност да се събираме, да припомним или понаучим стари и нови хора. Ще е забавно и приятно.

- Как се виждате след още 15 години?

- Както и днес, да работя и да творя, да продължавам да провокирам младите, да поддържам българското самосъзнание чрез нашия фолклор и да го предавам напред, защото това е нашата идентичност. Фолклорът ни свързва с предците, не трябва да го забравяме, защото по този начин ние сме различни от всички останали народи. И трябва да пребъдва това музикално и танцово изкуство в следващите поколения, за да се запазим с нашето фолклорно богатство като нация, като българи.

Дора НИКОЛОВА

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук