Евгения Марс извън сянката на Вазов

С тия думи писателката Евгения Марс се обръща към българските ученици, за да им честити новата 1942 г. Те съвсем не са случайни. За писателката, смятана за муза на народния поет Иван Вазов, просперитетът на родината стои над всичко - през целия си живот тя не спира да търси път към сърцата и умовете на младите, внушава им добродетели, подтиква ги към наука и просвета. Играла важна роля в обществено-политическия и културния живот на страната в първите десетилетия на ХХ век, тя остава недооценена от читателите в края на същото столетие и началото на следващото. 

Защо е така? Отговор на въпроса ще потърсим във времето - преломно, тревожно за съдбините на България, белязано от знака на световни и национални кризи и катастрофи, противоречиво. Време, в което пред жената творец се изправят предизвикателства, с които малцина представителки на нежната половинка на човечеството биха се преборили. А Евгения Марс не само се бори, но и побеждава - пише и публикува, превежда активно, застава начело на Клуба на българските писателки и го утвърждава като водещо сдружение на интелектуалки. 

С делата си Евгения Марс с право се нарежда сред Жените с главна буква в българската история - образованите просветителки, активните общественички, талантливите творци, всеотдайните майки, патриотките. 


Сватбата на Евгения Марс и д-р Михаил Елмазов 

Коя е Евгения Марс? 

Първа щерка на известния търговец и общественик в Самоков Павел Бончев и съпругата му Екатерина Бончева, дъщеря на духовник и на първата учителка в Орхание (Ботевград). Евгения се пръква на бял свят на 25 август 1877 г., скоро след това фамилията се преселва в София. И Евгения, и по-малката й сестра Йорданка растат в атмосфера на духовност, възпитавани от най-ранна детска възраст в любов към книгите и изкуствата. Евгения Бончева е и една от малкото щастливки, които имат шанса да учат в гимназия - приета е в Първа софийска държавна девическа гимназия, с която всъщност стартира и средното образование за девойки в България през 1879 г. Освен традиционните предмети, изучава и руски, и френски език, стопанство, педагогика и ръкоделие. Любознателното момиче има намерение да продължи образованието си в Загреб, но ранният й годеж осуетява плановете й. В живота на Евгения Бончева влиза д-р Михаил Елмазов, първият български дипломиран зъболекар, общественик и публицист, също потомък на родолюбив и висококултурен род. Така Евгения Бончева става по мъж д-р Елмазова, която след време ще избере за свой литературен псевдоним името Евгения Марс. “Сватбата на Евгения Марс остана едно от незабравимите тържества в паметта на старите софиянци” - пише в своите спомени Райна Костенцева. В началото на новия век Елмазови вече имат двама сина - Владимир и Павел (бъдещият голям оперен комик Павел Елмазов). Евгения е превъзходна домакиня, която обаче не се затваря примирено в кухнята. Белетристичните й опити поощрява съпругът д-р Елмазов, убеден, че нежната му половинка има талант и трябва да го развива, защото мястото на жената в съвременното общество не е единствено до печката и при децата. Името на Евгения все по-често се появява под публикации във в. “Софийски ведомости“, в подлистника на в. “Народно единство“. Там го забелязва и народният поет Иван Вазов, който при първата им случайна среща през 1905 г. в Горна баня открито изразява възхищението си от перото на младата дама. През следващите 16 г. тя ще бъде за него най-близка приятелка, отзивчива събеседница, дори секретарка, която всяка сутрин ще преглежда пресата, ще подбира материалите, които биха го заинтересували, и ще му ги изпраща у дома по Стоян, верният прислужник на поета. От своя страна пък 

Патриархът на българската литература открито ще подкрепя младата авторка, 

ще я съветва като по-опитен колега, ще препоръча нейната пиеса “Магда” за афиша на Народния театър. Ще й пише писма, за щастие, оцелели до наши дни - образец на епистоларната форма, пълни с обич и възхищение. Това приятелство ще породи сред интелектуалния елит на столицата и възторзи, и хули, и клюки. Най-злостните - на писателката Ана Карима, която повече от три десетилетия ще изразява в разговори и публикации тотално отрицание и омраза към Вазовата вдъхновителка. Конфликтът ще завърши в съда, където Евгения Марс ще осъди Ана Карима, а клеветницата ще отнесе условна присъда само защото е жена. 

По принцип е имало за какво да се завижда на Евгения Марс. Жана Гълъбова, нейна съвременничка, литературната критичка и есеистка, споделя приживе: “Беше роден писател. Тя не е продължила образованието си, тъй като прекалено рано се е омъжила. И, за да е бликнало желанието да пише изобщо, действително у нея е трябвало да има силен вътрешен порив. В нашата литература тогава все пак нямаше още жена, която да пише драми. Пък дори и да е имало, никой не знаеше за това. А драмата “Магда” от Евгения Марс бяха я играли в Народния театър, и то не без успех“.

Елмазови отварят уютния си дом на ул. “Бачо Киро” в столицата за интелектуалния елит на нацията. Всеки четвъртък там се обсъждат издадени книги, авторски ръкописи, периодични издания, нови театрални постановки, четат се стихотворения, разкази, чуват се и първите рецензии. В съботните сбирки пък на почит е музиката. В началото на поканите се отзовават само старите приятели на семейството, после към тях се присъединяват Цанко Церковски, Александър Кипров, Димо Кьорчев, проф. Иван Шишманов, Стоян Михайловски, маестро Георги Атанасов, оперният певец Константин Михайлов - Стоян, композиторът Панайот Пипков, актьорите Сава Огнянов, Елена Снежина, Мара Миятева, Роза Попова, писателките Магда Петканова, Санда Йовчева, Люба Касърова, Анна Каменова, Яна Язова, Стела Олгерт - председателка на полския ПЕН клуб, чешката писателка Хелена Малиржова и много други. Присъствието на патриарха на българската литература Иван Вазов превръща сбирките в истински форуми на духовността. Неведнъж посетителите на Салона изтъкват естественото и деликатно отношение на домакинята към хората, почели дома й, обаятелното й присъствие. Влюбеният Вазов пише: 

“... В плен 
тя гостите държеше 
с умна реч, 
с лице засмяно...” 

(стихотворението “Погледът”). Първата книга на Евгения Марс излиза в края на 1906 г. под заглавието “Из живота”. Тя е издадена с помощта на редакцията на в. “Народно единство”, където в шест последователни броя рекламно каре съобщава за публикуването на сборника с разкази. Тази рекламна публичност, нормална и естествена за днешния ден, си е чиста авантюра за прохождащата писателка в първите години на века. Следват сборникът разкази “Лунна нощ. Разходка из Цариград”, драмите “Божана” и “Магда”. 
В края на третото десетилетие Евгения Марс вече присъства в българското социокултурно пространство със завиден творчески актив. От печат излиза и третият й сборник разкази “Белите нарциси”, както и енциклопедичният алманах “Полувековна България. 1878-1928”, съставен, редактиран и издаден от нея. Алманахът е актуален и днес - той съдържа статии и анализи от утвърдени автори, водещи имена в политиката, науката, културата, юриспруденцията, военното дело. Благодарение на своята енергия, находчивост, деен характер, писателката успява да провокира и утвърди едно 

силно женско присъствие в културния живот на България

от 30-те години нататък. Още през 1929 г. тя е избрана за председателка на Съюза на българките за култура и просвета. Заедно с поетесата Люба Касърова и общественичката Санда Йовчева организират литературни и музикални вечери, които всъщност са предтеча на известните по-късно литературни чайове на Клуба на българските писателки. Евгения Марс е една от неговите основателки през 1930 г. Тя е и най-дългогодишната му председателка - повече от шест години (1932-1938). Сред дамите от известния някога Клуб на българските писателки са Елисавета Багряна, Мара Белчева, Дора Габе, Анна Каменова, Фани Попова-Мутафова, Люба Касърова, Вера Бояджиева, Магда Петканова, Калина Малина, Лидия Шишманова, Ружа Тенева-Северина, Санда Йовчева, Мария Грубешлиева, Стела Янева, Яна Язова, Пенка Цанева - Бленика, Вера Страшимирова, Златка Чолакова, Жана Николова-Гълъбова и др....


Паметната плоча на Евгения Марс и сина й Павел Елмазов на семейния им дом бе поставена след намесата на писателя Кирил Топалов - днес наш посланик във Ватикана.

Ето какво си спомня за дейността на Клуба на българските писателки някогашният репортер на в. “Зора” и “Заря”, поетът Атанас Душков: “Имах щастието да присъствам на някои големи пролетни чайове на Клуба. Евгения беше на челно място. Царицата на бала! Тя посрещаше, тя изпращаше, тя ръководеше, тя даваше идеи... Всички се допитваха до нея!“. Благородният стремеж на Евгения Марс за сближаването на българската с чуждите, и най-вече - със славянските култури навярно е оформил и избора през 1935 г. тя да стане подпредседателка на Славянската женска група в България и да ръководи писателската секция в нея. От 1931 г. е и подпредседател на Дружество “Българска драма”, ръководено от Христо Цанков - Дерижан. 

В края на 1939 г. Клубът на писателките й устройва юбилейно честване, отбелязано от столичните вестници. През февруари 1940 г. е приета и в Съюза на българските писатели. Дори и с тежко сърдечно заболяване, Евгения Марс продължава да участва в обществения и културен живот на България. В много публикации в периодичния печат до 1947 г. за нея се говори като за една от първите дами в обществения и културен живот в България. Евгения Марс 

умира в дома си от миокардит на 26 септември 1945 г. 

През следващите години творчеството й сякаш потъва в забвение. За щастие, споменът за нейните традиционни сбирки в четвъртък и събота се оказва по-силен и от клюките, и от забравата - група интелектуалки, по идея на журналистката Делка Димитрова, основават през 1996 г. Дамски литературен салон “Евгения Марс”. Седалището на това уникално духовно средище е в дома на писателката, където снаха й, Лиляна Елмазова, ревностно съхранява архива на видната дама. Литературният салон работи по правилата на своя патрон - духовна свобода, полет на мисълта, стремеж към просвета и култура и близка връзка с младите. Факт са и ежегодните алманаси “Капчуци на надеждата”, издание на Салона, в което авторките се изявяват като белетристки, поетеси, литературни критици. Те на практика доказват, че със своя неуморен труд и всестранна изява във всички отрасли на живота Евгения Марс отвори широко врати не само на българската писателка, но и на българската жена изобщо.
На фасадата на красивата къща на Елмазови на ул. “Бачо Киро” 39 в столицата паметна плоча напомня, че тук е завършила живота си Вазовата муза. В момента инициативен комитет от интелектуалци е подел идеята на името на Евгения Марс да бъде кръстена и улица в София.

Елиана МИТОВА
/вестник "Над 55"/