Водещи археолози у нас настояват за създаването на регистър на фалшификатите на културно-исторически артефакти, за да бъде опазено от деструкция и изопачаване националното ни наследство. В Закона за културното наследство обаче все още не присъстват термини като „фалшификат“ и „фалшифициране“, така че замесените в съответните престъпни машинации най-често не могат да бъдат осъдени, съобщава "Монитор". 

Още по-куриозното е, че произведените от тях имитации чинно им се връщат и продължават да са в обращение на черния пазар и търговете за антики.

Пръв за проблема сигнализира прокурор Николай Соларов от ВКП. „Иманярството започва да намалява, за сметка на това фалшифицирането цъфти“, алармира той.

„Тези неща се неглижираха от законодателя и преди 2 години успяхме, с инициативата на Министерството на културата и МВР, да квалифицираме подправянето на този вид измама – да не е в общия състав и да е с по-тежки наказания. Вратички в закона се появиха от факта, че той не е прецизен и никъде не е дадена дефиниция на фалшификат.

Вече година се работи много усилено на комисия, където са представени както МК, така и двете полицейски структури, специалисти от окръжните музеи, от прокуратурата също участваме.

Искаме да предложим на законодателя прецизна дефиниция, да стане ясно какво се разбира под фалшификат“, подчерта Соларов, добавяйки, че се надява до средата на годината този въпрос да се изясни, тъй като е много сериозен и болезнен.

„Термините „фалшификат“ и „фалшифициране“ на културни ценности не съществуват в Закона за културното наследство, няма дефиниция на тези понятия и в подзаконови документи.

Ето защо, ако започне дело в тази сфера, съдът не може да използва термина, тъй като го няма в самия закон, и защитата на евентуалните последствени лица веднага се хваща за това“, обясни проф. Иля Прокопов – бивш директор на НИМ - изтъкнат археолог и един от най-големите експерти в областта на идентификацията на културно-исторически артефакти у нас.

Вследствие на това имитаторите не могат да бъдат санкционирани и много често имитациите се връщат в техните ръце и могат отново да станат обект на измама в следващи сделки. „Но най-важното е, че те деструктират националното наследство, изопачават го, защото не са това, за което се представят.

Проблемът с фалшифицирането и фалшификатите е толкова сериозен, че се изненадвам от това колко бавна е реакцията на институциите коментира ученият.

Според проф. Прокопов всеки опит за поправка в закона от 2009 г. с цел да бъде „накаран“ да работи добре, е обречен на съмнителен успех. Той смята, че е необходим нов закон, защото сегашният „не е конструиран в посока на българския национален интерес“.

„Този закон волно или неволно остави България в позицията на ресурсен център. Ценностите, когато са възпрепятствани да попаднат в държавните институции, определени да ги съхраняват и пропагандират – музеите, отиват там, където има пари“, обяснява специалистът.

По неговите наблюдения след влизането в сила на този закон рязко е секнал притокът на ценности – наследени или намерени, които преди това хората били свикнали да предават в музеите.

„Националното богатство се концентрираше в страната – в музеи, в колекционери, които официално бяха 12-13 хиляди, а с клубовете „Приятели на музеите“ над 20 000. Ако някой направи статистика колко материали са постъпили в българските музеи преди и след приемането на закона, ще видите, че съотношението не е в полза на опазването на българското културно наследство“, отбелязва топархеологът.

Проф. Иля Прокопов е дългогодишен университетски преподавател по експертиза и оценка на културни ценности и с колегите си отдавна предлага да се създаде регистър на артефактите, минали през експертизи, и съответно на фалшификатите сред тях.

Принципът, по който ще работи такъв регистър, е на сравнителните образци, така че, когато излезе нов съмнителен артефакт, за секунди да може да се направи проверка появявал ли се е досега подобен: като характеристика на материалите, стил на изработка и т.н.

Според професора това не е много скъпо начинание и няколко пъти е започвано, но при смяна на ръководствата на съответни институции и ведомства всички вложени усилия пропадат.

В Министерството на културата пък хората са недостатъчно, разкъсват ги от участия в комисии из цялата страна, а и експертите в деликатната материя на процеса фалшифициране са малко.

Дали даден предмет е оригинал, или прецизен фалшификат

„Едва ли повече от десетина души у нас имат такава експертност в нумизматиката и археологията“, казва Иля Прокопов. В момента той води магистърска програма „Нумизматика.

Експертиза и оценка на културни ценности“ в Югозападния университет в Благоевград, още няколко вуза се канят да въведат тази специалност, а от МК миналата година са го поканили за обучения на студенти на 2 сесии, така че сега в почти всеки музей има подготвен специалист.

Но пък големият проблем е липсата на мобилна изследователска техника или такава, която музеите да си позволят да притежават – няма как, доста е скъпа. Още по-скъпо, направо невъзможно, е да си поръчваме експертизи за автентичност в чужбина: да се извади предмет от български музей е доста сложна процедура – освен огромна документация законът изисква и застраховки. А в бюджетите на музеите ни такива средства няма и не се предвиждат.

Куриоз: Западняци смятат за автентични златните сувенири от соца

По време на социализма, когато по модела на емблематични ценности на страната са се правели държавни подаръци на най-високо ниво за президенти и короновани особи, на различни организации и лица е било възложено да изработват калъпи и отливки от златните ни тракийски съкровища, разказва проф. Иля Прокопов.

„Сега ние не знаем има ли копия, няма ли, у кого се съхраняват, дали се предлагат някъде по аукциони... Какво се е случило с калъпите също не сме наясно. Те са прибрани от някого някъде и ние не знаем за какво се ползват.

А реализираните в миналото предмети е напълно възможно да се появят на търгове. Златото, от което са ги правили, е от онова злато, което се промиваше по реките и държавата изкупуваше. Златото в античните предмети и това от реките не се различават. Техниката на изработка също е като старинната.

Имаше куриозен случай: чуждестранни реномирани лаборатории даваха категорично становище, че са автентични предмети, които ние знаехме кой кога и как ги е произвел“, дава пример професорът.

Все пак малко вероятно е точно тези майсторски отливки от соца да се появят на черния пазар или на аукцион някъде по света, тъй като оригиналите са прекалено известни, но знае ли човек...

Как експертите различават оригинала от перфектно изработеното менте?

Със солиден личен опит, натрупана информация чрез работа с автентични артефакти, познаване на оригинала с всичките му характеристики до най-малката подробност и влиянието на изминалите векове върху него, обяснява проф. Иля Прокопов.

Не на последно място – и седмо чувство. След това идва сравнителният анализ. Фалшификаторите са способни да правят „чудеса“ в търсенето на по-високи цени за стоката си, но опитният експерт не може да бъде подведен лесно, убеден е ученият. Когато веднъж фалшификатът е описан и вкаран в така лелеяния регистър, дори начинаещ колега ще може да направи сравнение, казва той.

Докато нямаме регистър на фалшификатите, професорът нумизмат от години поства в един голям американски форум информация поне за фалшиви старинни монети и много колекционери са му благодарни...

По-солени санкции за длъжностни лица, които легитимират ментета

Предлагането и представянето на фалшификати като произведения на българското изобразително изкуство е много сериозен проблем, с който се сблъскват не само крайните потребители, но и ценителите, галериите, разследващите органи, Министерството на културата и всички институции, които имат отношение към регулацията на този пазар, коментира Александър Трайков, директор на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” в МК.

Именно заради това по инициатива на министъра на културата през юли миналата година се създаде междуведомствена работна група с участие на различни организации и експерти - ГД „Национална полиция“ в МВР, Главната прокуратура, Съюза на българските художници, Националната галерия, Асоциацията на търговците, Съюза на колекционерите в България и др.), от които се очакват становища как да се подобри и законодателно, и на практика работата по разкриването на този вид измама.

Вече на няколко заседания бяха обсъдени мерки и конкретни решения, необходими за иницииране на законодателни промени в областта, ако е необходимо.

„В действителност става въпрос за измама и за престъпление по Наказателния кодекс, затова сезирането на прокуратурата и компетентните органи е нещо изключително важно. Всеки, който се чувства измамен, може да сезира тези органи, както и МК и в момента“, подчерта Трайков и допълни, че ако някой злоупотреби с разпоредбите на Закона за културното наследство, за това са предвидени конкретни санкции.

„Аз лично смятам, а и по време на разговорите постъпиха предложения за повишаване на тези санкции за всеки, който си позволи да произведе, предложи и излага произведения, които умишлено представя като оригинали. Включително и за длъжностните лица, които ги легализират“, каза той.

Сега предвидените в НК санкции са ниски, а разходите по доказването на подобно престъпление изискват ангажирането на вещи лица и дори технологичен анализ.

Работната група е разгледала и възможността да се отстранят несъвършенствата в Наредбата за условията и реда за възпроизвеждане на културни ценности в копия, реплики и предмети с търговско предназначение, както и в подзаконовите нормативни актове.

Обмислят се и програми, по които да бъде повишен както образователният капацитет на хората, които дават оценки за произведения на изкуството, така и възможността да трупат професионален опит.

„Обсъждано беше създаването на единна база данни за идентифицирани предмети, със снимков материал и пълна информация за тях, за собствениците, за лицата, които са ги идентифицирали, и т.н., от една страна, както и публичен регистър на вече идентифицираните като фалшификати предмети, от друга“, разкри Александър Трайков, потвърждавайки, че се мисли в посока на споделеното от проф. Прокопов и колегите му.

Тъй като засега в закона няма определение за „фалшификат“ и „фалшифициране“, една от целите на работната група действително е прецизното уточняване на термина „фалшификат“ и как той ще се дефинира, за да бъде включен в ЗКН и НК.

„Всички разбираме, че „фалшификат“ е съзнателното желание да се направи произведение/вещ, което да се представя като оригинал.

Действието съдържа презумпция за измама и за умишлено действие на възпроизвеждане на оригинал. Фалшификаторът нарушава целия оборот на изкуството и причинява огромни щети не само на авторския проект, но и на колекционерите, и на обществото“, категоричен е Александър Трайков.