Бюджетният дефицит на България по Консолидираната фискална програма (КФП) за първото тримесечие на 2026 г. е достигнал близо 1.53 млрд. евро. Това представлява сериозно влошаване спрямо същия период на миналата година, когато дефицитът е бил 985.1 млн. евро,пише money.bg.
Данните показват увеличение на дефицита с около 545 млн. евро, или над 55%, което засилва опасенията за състоянието на публичните финанси.
Особено сериозен е ръстът само за един месец – от края на февруари до края на март 2026 г., когато дефицитът се е увеличил от 592.1 млн. евро до близо 1.53 млрд. евро.
Според анализатори подобен разрив във финансите неизбежно води до необходимост от ново дългово финансиране. Това обяснява и ускореното нарастване на държавния дълг, което от своя страна води до по-високи разходи за обслужване на заемите.
Данните от отчета на Министерство на финансите показват, че към март 2026 г. приходите, помощите и даренията по КФП възлизат на 10.038 млрд. евро, което е ръст от 16.6% спрямо година по-рано.
Разходите обаче растат още по-бързо. Към март 2026 г. те достигат 11.567 млрд. евро – увеличение с близо 1.974 млрд. евро или 20.6% на годишна база.
Най-сериозен ръст има при социалните и здравноосигурителните плащания, пенсиите, разходите за персонал и капиталовите разходи.
Само разходите за заплати и възнаграждения в публичния сектор са достигнали 1.626 млрд. евро, което е увеличение с 26.6% спрямо същия период на 2025 г. За сравнение, година по-рано ръстът е бил 10.4%.
Според финансови анализатори именно бързото увеличение на разходите за персонал се превръща в един от основните фактори за влошаването на фискалната картина.
Сред причините за по-високите разходи са и увеличените пенсии след индексацията от 1 юли 2025 г., както и продължаващите допълнителни плащания, въведени по време на ковид кризата.
На този фон експерти настояват за спешни мерки за ограничаване на разходите. Сред обсъжданите варианти са мораториум върху ръста на минималната работна заплата, премахване на автоматичните механизми за увеличение на възнагражденията в публичния сектор и прекратяване на част от извънредните доплащания, въведени по време на пандемията.
Предлага се още по-строго прилагане на съществуващите данъчни правила върху рентите и земеделските земи, както и съкращаване на публичната администрация.
Според икономисти проблемът изисква бързи действия, тъй като продължаващото нарастване на дефицита може да доведе до още по-силен натиск върху държавния дълг и разходите по финансирането на бюджета.
