В края на 1913 г. на пристанището в Буенос Айрес акостира уморен дървен кораб. Връща се там, откъдето е тръгнал преди месеци, но без да постигне последната си голяма цел - да пресече Панамския канал. Поредната заповед, която капитанът трябва да изпълни, е да се прибере в родната Норвегия. 

Пътуването е трудно. В Европа бушува война. С последни сили ветеранът достига до пристанището Хортен на брега на Северно море. Тук, по всичко личи, че в агония, превърнал се в камара трески, той ще изживее последните си дни 

Но един господин - Ото Свердруп, и съмишленикът му Ларс Кристенсен не искат това да се случи. Защото “Фрам” не е просто едно разбито от бурите и арктическите ледове дървено корито, а кораб, който е водил към безумните им експедиции едни от най-великите синове на Норвегия. В борба с бури и ледове, в безкрайни снежни пустини те са рискували живота си, за да обогатят знанията на човечеството и прославят своята родина. 

Героите са си герои, но не към всички съдбата е била еднакво благосклонна

За един тя отрежда вечна слава, за друг повече неприязън, а трети се самоубиват в забрава. И всичко това заради лудостта, стремежа да бъдат първи и “Фрам”, който ги води към безумните им цели.

Днес “Фрам” е същият, какъвто е бил на 26 октомври 1892 г., когато за първи път е докоснал водата, приветстван от краля и огромна тълпа любопитни. Сега обаче над него има покрив, под него специална конструкция, върху която е положен завинаги, а по палубата и каютите му се разхождат не моряци със заскрежени бради, а любопитни пътешественици, които си правят селфита, за да ги показват на родата, щом се приберат по домовете си. 

10 милиона туристи са минали през музея “Фрам” в Осло от 1936 г., когато е открит, до края на миналия век. И първото, което виждат още преди да влязат в полутъмната зала, е бронзовата скулптура на най-великия норвежец на всички времена - Фритьоф Нансен. Той е човекът, поръчал този уникален съд за първата си експедиция към Северния полюс.

След задълбочени проучвания се решило той да бъде дървен, дълъг 39 метра, широк 11 и висок пет. Надделяла философията на създателите му: Само дървеният кораб е за железни хора. Само той може успешно да пори ледените полета. Това оправдавало и сумата - 220 000 норвежки крони, похарчени за строежа му.

За екипажа били създадени всички удобства 

В библиотеката били подредени 500 тома книги. Най-модерни уреди, които познавало тогавашното корабоплаване, били на негово разположение, имало дори и механично пиано със сто мелодии. Диетолог подготвил рецептите за правилното хранене на моряците при суровите условия на севера. Корабният лекар се ангажирал да издава вестник по време на експедицията. 

След 1055 дни “Фрам” се върнал невредим там, откъдето тръгнал, но без да достигне желаната цел. 

Северният полюс продължавал да бъде бяло петно на картата на Земята

През 1910 г. корабът потеглил отново, този път предвождан от друг норвежец - Руал Амундсен. Амбициозен до лудост, той искал само едно: да бъде първият човек, стъпил на Северния полюс. По пътя обаче разбрал, че това вече са сторили американците Кук и Робърт Пири и веднага променил плановете си. Тръгнал на юг, където го чакала непокорената Антарктида. 

Малко след него от Англия, със същите намерения, отплавал изследователят Робърт Скот с 56 души екипаж, кучета и малки понита, които се оказали съвсем неподходящи за подобна експедиция. При изпращането му, на което присъствал дори кралят, Островът ликувал. Британци ще бъдат на Южния полюс преди всички - скандирало множеството, без да подозират какво ще се случи. Амундсен тайно, но уверено преследвал своя триумф. 

Когато британците достигнали най-южната точка на планетата, намерили забито норвежкото знаме и писмо: “Поздравления, стигнахте първи, след нас”. Амундсен ги изпреварил с 34 дни. Разочарованието им нямало граници. 

Предадени, победени, унизени, на всичкото отгоре те били и в плен на суровата зима

Никой от екипажа не оцелял. Последен, на 29 май 1912 г., в снежния ад загинал водачът Робърт Скот. 

Случилото се удавило в мъка цяла Англия. И това помрачило славата на Амундсен. Основателно или не, британците обвинили него за смъртта на своя фаворит и екипажа му и това вледенило отношенията им с норвежците задълго. 

“Фрам” е детската мечта на всяко момче - възкликнал турист, стъпил на борда на кораба. За възстановяването му и превръщането му в музеен експонат норвежците платили повече пари, отколкото за изграждането му. Всеки посетител може да се разходи из каютите, да види подредената маса на столовата, двигателите, корабния дневник, лични вещи на моряците, облеклата им, снимки от експедициите, дори впрягове на кучетата. 

На всеки двадесет минути стените на огромната зала се превръщат в бушуващ океан, огромни вълни и смразяващ грохот поглъщат думите на екскурзоводите. Фигури на ескимоси и бели мечки пресъздават онова, което са срещнали първопроходчиците по своя път из ледените пустини. 

Това е “Фрам” днес, музеен експонат. След като е изминал път, равняващ се на две обиколки на земното кълбо, той никога повече няма да пори вълните. За сметка на това се е превърнал в една огромна жива книга, която разказва за първите дръзнали да стигнат до края на света. И благодарение на които днес всички ние знаем много повече за него.

Исак ГОЗЕС