Все по-тежка водна криза засяга десетки населени места в България, като към средата на юли над 156 000 души живеят в условия на строг режим на водоподаването. Проблемът, който се задълбочава с всяка изминала година, вече не е изолиран, а придобива мащабите на системен риск за страната.
Експерти алармират, че комбинация от фактори води до критичната ситуация. „Всяка втора капка се губи, преди да стигне до чешмата“, коментира Емил Гачев от Българската академия на науките (БАН) пред световните медии.
Според него България е на последно място в ЕС по загуби във водопреносната мрежа. Причините са десетилетната амортизация на тръбопроводите, някои от които положени преди Втората световна война, лошото управление на ресурсите и засилващите се последици от климатичните промени.
В село Горна Студена, което е в извънредно положение от края на юни, ситуацията е отчайваща.
„Не искаме басейн, а просто нормален живот“, споделя пенсиониран агроном. Когато водата най-после дойде, тя е само за няколко часа и хората трябва да избират между най-належащите си нужди – да напълнят съдове, да изперат или да се изкъпят. В региона се носи поговорката: „Имаме вода под краката си, но умираме от жажда“.
Според данни на БАН, през последните четири години пролетните валежи са значително под средните, а някои язовири са пълни едва до една пета от капацитета си. Разпръснатият характер на засегнатите села показва, че проблемът е национален. Напрежението вече доведе до гражданско недоволство, като миналото лято жители на Горна Студена блокираха главен път в знак на протест.
В отговор на влошаващата се ситуация, специална комисия препоръча тази седмица създаването на национален фонд за модернизация на ВиК инфраструктурата. Междувременно обаче местните власти, като кмета на Горна Студена Пламен Иванов, са на първа линия и се опитват да управляват недоволството с остарели графици за водоподаване, които според него вече не работят.
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!
