Кирил Маричков е лицето и душата на една от легендарните банди у нас през последните десетилетия - "Щурците". Имат издадени 15 албума и няколко малки плочи със сингли. Изнесли са над 3000 концерта на живо пред повече от 4-милионна публика. Динозавърът на българския рок не се предава и на 30 октомври празнува 74 лета. Независимо че вече е на години и има двама внуци, е все така усмихнат, свеж и енергичен. Прави записи в студиото си и e пълен с проекти за бъдещето. Ние му пожелаваме здраве и творческо дълголетие!

 “Моите рождени дни ги празнувам в най-тесен кръг. Не обичам шумните празници на този ден. Понякога отбелязвам рождения си ден само със съпругата си”, споделя Кирил Маричков.

Свиря на пиано още преди да тръгна на училище, не съм мислил да ставам музикант. “Той беше много изтънчен човек. С невероятно чувство за хумор. От една порода, която вече е на изчезване”, с тъга казва синът му. Кирил Маричков-старши учи право и дипломация отначало в Сорбоната в Париж, после в Лозана. Среща бъдещата си съпруга Ирина Левиева на една софийска улица по време на Втората световна война. Според военновременните закони тя носи еврейска звезда на палтото си.


Някога...

Баща ми беше учил във Франция и аз исках да стана толкова голям демократ, колкото беше той. Беше адвокат и много строг човек, по-точно взискателен. Искаше от мен да се науча как да се храня прилично, как да сядам на масата. С майка ми слушаха класическа музика. Макар че майка ми обичаше повече модерната музика. Тя беше художник в Киноцентъра - правеше костюми и декори, спомням си за “Сватбите на Йоан Асен” с Апостол Карамитев...

Свирех на пиано, а така ми се играеше навън 

И един ден решихме с едно съседче, което също свиреше, но от него много се оплакваха съседите, да направим сделка: той идва да свири у нас, а аз съм на игра. Но той свиреше малко по-грубо и дядо ми един ден слушал, слушал и като чул и гласа ми от двора, разкри цялата афера!!!

Учех си уроците в междучасията, играех, дуелирахме се и аз исках да съм Д’Артанян. В бараката на един съсед открихме истински железни шпаги и като ги размахахме...
Един ден нашите се ужасиха. Този дуел ставаше върху покрива на нашата кооперация. Дядо ми Борис Левиев, музикант, много строг като всеки диригент, редовно ми даваше да преписвам разни ноти и после получавах по 50 ст. Така ме възпитаваше. И той като разбра какво става, че има дуел на покрива, се качи и усмихнат започна да вика нежно моето име. Пое ме и като слязох, такъв шамар ми зашлеви, че още го помня... Тогава си помислих: колко лицемерни могат да бъдат големите!!! 


... и сега

От дядо си Борис Левиев съм наследил музикалната жилка, продавал е вестници като дете, за да си купи цигулка 

Изявява се в джаза и оперетното изкуство. От 1932 г. е цигулар и диригент в джазов оркестър. Последователно е диригент в театрите “П.К. Стойчев”, “Ангел Сладкаров”, “Одеон”, Художествен оперетен театър и Народната оперета. От 1948 до 1958 г. е главен диригент на Държавния музикален театър “Стефан Македонски”. Като композитор е автор на единайсет оперети, шлагери и филмова музика. Негови оперети са “Малинарка” и “Пристанушка”. Негово дело е музиката към игралния филм “Ще дойдат нови дни”. Сред режисираните от него оперети са: “Розата от Стамбул” от Лео Фал, “Холандската женица” и “Царицата на чардаша” от Имре Калман и други. По предложение на Левиев е сформирана групата “Български комедиен хармонист”, в която участват Аспарух Лешников, Борис Христов и Ото Либих. Групата е разпусната заради мобилизацията покрай Втората световна война. Музиката бе в кръвта му, връща се в спомените Кирил Маричков. Под влияние на дядо си рок музикантът получава като малък солидно класическо образование. Но в ерата на “Бийтълс” манията сменя цигулката с китарата. 

Спомням си как баща ми донесе от една своя командировка китара и аз бях безкрайно доволен 

Когато дядото на Кирил Маричков Борис Левиев го чул да свири буги-вуги на пианото, го попитал: "Ти чалгаджия ли ще ставаш, или музикант?". Той бил главен диригент на Музикалния театър и затова в дома им се слушала основно класическа и симфонична музика. Все пак не успял да накара Маричков да стане добър пианист. "С по час-два свирене през ден не става", смее се Щурецът. Още щом чул l I Want to Hold Your Hand на "Бийтълс" по радио "Люксембург", казал на дядо си, че ще става рок музикант. Той не останал доволен, но Маричков го убедил с няколко подбрани парчета. 
Днес някога непримиримият Щурец заключава: На хората им дай да кажат, че нещо е станало не както те са го искали, че да почнат да плюят и да псуват. 

Българинът просто много обича някой друг да му е виновен за всичко и адски мрази да има собствена отговорност и право на избор 

Наслоенията от онова време си стоят още. Има я носталгията, а се учудвам и на младите хора, които също се включват в тази група, а дори не са живели в тези тъмни времена. Хубавото на соца беше само че бяхме млади, категоричен е Маричков. Преди смятах, че мога да давам оценки за всякакви неща от позицията на човек, който не е правил сериозни грешки в живота си. Преживях преди години жестока катастрофа и мисля, че Господ ми даде един сериозен урок. Преди не бях много толерантен.

Подготви  Паулина БОЯНОВА