Ген. Атанас Семерджиев е роден на 21 май 1924 г. в с. Лъджене, днес квартал на Велинград. Дългогодишен началник на Генералния щаб на БНА /1962 – 1989/, първи заместник-министър на народната отбрана /1966 – 1989/, член на ЦК на БКП от 1962 и на ВС на БСП. През декември 1989 г. е назначен за министър на вътрешните работи в правителството на Георги Атанасов. Остава на този пост и в първото правителство на Андрей Луканов, вицепрезидент на Република България /1990 – 1992/ избран от Народното събрание, народен представител в 7-то ВНС.
След кончината на ген. Нанка Серкеджиева миналата седмица, ген. Семерджиев прави ексклузивно пред “ШОУ” откровена изповед за техните сложни взаимоотношения, с които смята, че се правят спекулации, както и за драматични моменти от своята биография през последните 23 години, за някои от които говори за пръв път!
- Генерале, вярно ли е, че ген. Нанка Серкеджиева, която напусна този свят миналата седмица, ви е била обидена? Дори ваши колеги на погребението са коментирали как вие четете надгробно слово, а когато сте били вътрешен министър, сте я пенсионирали като шеф на Трети отдел “Архиви” на ДС, не сте искали да се видите с нея и да изслушате, криели сте се?!...
- Тези коментари са плод на лошите настроения към мен. В Колегиума на МВР бяхме взели решение всички началници на служби в ДС да си подадат оставките. За да не ме обвиняват после, трябваше да имам техните писмени молби за напускане. Ген. Нанка Серкеджиева беше началник на Трети отдел “Архив на ДС”.
Тя отказа да си подаде оставката
Ген. Владо Тодоров, началник на Първо управление на ДС, също не си подаде оставката.
Трябваше да се промени и кадрово обликът на МВР. Това беше смисълът! А и те всички бяха вече в пенсионна възраст. А и МВР нямаше да се обезглави, защото заместниците на тези служби се готвеха да заместят своите началници! Не е вярно, че не съм искал да говоря с нея! Ние заедно взехме това решение и с всички беше говорено. Но тя не прие решението... Но аз не можех да не изпълня решението на Колегиума!
- Защо ген. Серкеджиева и ген. Тодоров отказаха да си подадат оставки?
- Тя очевидно е очаквала, че понеже сме съпартизани в отряд “Антон Иванов” и сме преминали през толкова много изпитания, ще направя изключение за нея. Но аз не можех да направя изключение! А и тя беше в пенсионна възраст... Не е искала да се среща с мен, както твърдят някои, защото зае позата на обидена... А ПГУ още на 24-25 януари 1990 г. беше приведено в подчинение на президента, за да му се осигури по-голяма стабилност. Затова неговият шеф ген. Владо Тодоров имаше друго самочувствие - не беше подчинен на мен като министър на вътрешните работи, макар че беше член на Колегиума.
- Кога се видяхте за последен път с Нанка Серкеджиева?
- Няколко дни преди да почине... Знаех, че е зле, и реших да отида да я видя и малко да я подкрепя. Тя си отиде от рак. Живееше на ул. “Велчова завера” в София. Имаше си жена, която се грижеше за нея до последния момент. Двамата й сина също се грижеха за нея.
- Какво си говорихте на тази последна среща?
- Много трудно говореше
беше затруднена в разговора... Но си говорихме много приятелски, много другарски. Спомнихме си за преживяното с нея и съпруга й Серкеджиев, с когото имах много приятелски отношения. Той почина преди много години и тя остана сама. Много се измъчваше от всичко това, което се случи...
- Усетихте ли да таи още някаква обида към вас?
- Тя дълго време таеше обида, че е уволнена от мен... Мислеше си, че не съм направил необходимото да остане на работа.
А тези, които ме критикуват и приказват по мой адрес лоши неща сега, са бивши служители на МВР, които са засегнати от реформите, които аз направих!
- Вие с нея сте сочени с пръст, че сте унищожили архивите на ДС, вследствие на което имената на много агенти никога няма да видят бял свят. Какво се случи?
- Архивите не са унищожавани, а
преструктурирани и изчистени от ненужното!
Тази дейност беше регламентирана от специална докладна записка № ІV- 68, която беше изготвена от отдел “Архиви” и съгласувана с всички мои заместници, включително и с Любен Гоцев и с всички, които непосредствено оглавяваха тайните служби тогава. Аз като министър естествено трябваше да я утвърдя. Повтарям - целта не беше да се унищожат архивите, а да се преструктурират, като всичко ценно и необходимо за националната сигурност да се съхрани, като се използват съвременни технологии. Ценната информация се микрофилмира и фотокопира. Целта беше създаването на резервен фонд, като в него се запазят всички важни документи. Това преструктуриране се извърши под ръководството на ген. Нанка Серкеджиева като шеф на Трети отдел на ДС.
Фондът беше изнесен в секретен обект на МВР вън от София
далеч от столицата...
- Къде беше този секретен обект?
- Не, не мога да го назовавам!
- Защо решихте да прибегнете до това?
- Правеше впечатление, че около МВР пред църквата “Св. Седмочисленици” се събира голяма група хора, които имаха намерение да проникнат в сградата. МВР имаше архив и в квартал “Надежда”. Него също бяха започнали да го обхождат и да се готвят да го разграбят! И за да не се допусне попадането на тези архиви в ръцете на недоброжелатели, врагове и чужди разузнавания, за да не се случи това, което се случи с архивите на ЩАЗИ в ГДР, трябваше да предприемем тази стъпка. За да не се нанесе вреда на националната сигурност.
- Какви бяха тези документи, които изнесохте?
- Не мога да кажа. Аз не съм се занимавал лично с никакви документи.
- Какво се случи по-нататък с този фонд?
- През юли 1992 г. в секретния обект са открити сандъци, върху които се мъдрел надписът: “Резервни части за компютри”. В тях са били подредени експлоатационна документация и компютърни копия с данни от четири информационни системи. Полк. Емил Ковачев, шеф на “Архива” на МВР по това време, изтъква, че копията са били направени след заповедта на бившия министър на вътрешните работи на МВР ген. Семерджиев за прочистване на някои данни за агентурата на ДС!
Първата от откритите системи се нарича “Искра” - информационна система на контраразузнаването. Това е т. нар. “Голяма Искра”. Втората система е “Искра - 85”, известна като “малката Искра”, свързана с “Възродителния процес”. Третата система е за проследената и прочетена кореспонденция, а четвъртата система е известна под името АБФА и включва народната милиция, както и хората, внедрени в криминалния контингент...
Намерените материали са били върнати отново в МВР! Това го казва самият полк. Ковачев! Тогава министър на вътрешните работи е Йордан Соколов, а главен секретар е Богомил Бонев. Полк. Ковачев изпраща четири еднотипни докладни записки – до президента Желев, до премиера Филип Димитров, до председателя на парламента Стефан Савов и до шефа на Комисията по национална сигурност Николай Слатински. Не е известно как са реагирали четиримата. Не е известно какво е направил министърът на вътрешните работи Йордан Соколов с копията от четирите информационни системи. Според източници от тогавашното МВР от тези информационни системи в МВР нямало и следа!
Полк. Ковачев заявява, че ако някои от документите не са там, за това не е виновен Семерджиев и предишното ръководство на МВР, а тези след тях!
- И все пак има ли според вас унищожени архиви?
- Докато бях министър, няма никакви сигнали за безогледно унищожаване. По-късно на мястото на Серкеджиева беше назначен ген. Кипров. И от него нямаше сигнали за безогледно унищожаване. Впоследствие обаче разбрах, че на отделни места изискванията на утвърдената от мен докладна записка № ІV - 68 за преструктуриране на архива на ДС, не са били спазени дословно...
Междувременно започна наказателното производство срещу Серкеджиева и мен. Първоинстанционният съдебен състав беше силно пристрастен. Прокуратурата, която поддържаше обвинението, изглежда трудно се справяше със задачата си и затова бяха назначени допълнително двама прокурори, бивши военни. На 11 април 2002 година ние с Нанка Серкеджиева получихме присъди. Аз - 4 години и половина ефективно, а тя - 2 години. Обжалвахме и Върховният съд установи, че произнесените присъди над нас са плод на груба политическа преднамереност и са юридически несъстоятелни.
- И все пак в обществото остана убеждението, че вследствие именно на вашата акция с ген. Серкеджиева ще останат неразкрити много агенти и доносници на ДС. А на вас, между другото, ви отвориха досието и разкриха, че сте работили за ДС с агентурно име “Славейчето”...
- Аз нямам за какво да се срамувам! Напротив -
гордея се, че съм съдействал на военното контраразузнаване
Давал съм си квартирата за ползване за срещи, които не могат да се проведат където и да е, както става навсякъде по света.
- Ген Семерджиев, много служители на МВР и ДС ви сочат като виновник за това, че след демократичните промени БКП си е измила ръцете с тях. Избрали ви били като истински войник на партията да бъдете изпълнител на тази мръсна според тях поръчка... Вие какво мислите?
- Това е измислица! Вместо да бъдат по достойнство оценени извършените от мен промени в началото на 90-те години в МВР, ме нарочиха за злия гений на МВР, извършил погром в него! На мен никой не ми е казвал: “Семерджиев е войник, той ще изпълни повелята на партията!”. Истината е, че когато мен ме назначиха за министър на вътрешните работи и аз влязох в тази сграда, всички служители бяха много объркани. Обстановката, която заварих там, беше
чудовищно сложна, направо драматична
Аз трябваше да избирам – дали ще правим промени или ще се борим за статуквото. Ако бяхме избрали да се борим за статуквото, щяхме да стигнем до августовските събития в Москва! Всички осъзнаваха необходимостта от промени!
Аз съм назначен на 28 декември 1989 година през нощта за министър на вътрешните работи. Петър Младенов ме представи пред ръководния състав на министерството. Никакви поръчения не съм получавал от никого! Сега, след като са мъртви всичките - и Луканов, и Младенов, могат да им припишат всякакви тези!
Между другото държа да уточня, че още в края на ноември 1989 г. е проведено заседание на ръководството на МВР, в присъствието на Петър Младенов като президент /председател/ на републиката - още тогава, преди аз да стана министър, се взема решение да се ликвидира Шесто управление на ДС! Аз нямам нищо общо с това, защото ставам министър месец по-късно!
- Как се спират точно на вас?
- Добри Джуров и Петър Младенов се обърнаха към мен: “Семерджиев, вие ще поемете министерството!”. Опитах се да откажа, противях се, изтъкнах аргументи. Накрая им казах: “Добре, но ще ми дадете възможност да изложа своята платформа пред Народното събрание”. И действително така стана! Повтарям - на мен никой не ми е казвал:
“Семерджиев е войник, той ще изпълни повелята на партията!”
Просто МВР трябваше да престане да бъде щит и меч на партията, а трябваше да се превърне в институция, която да служи на интересите на обществото. Смятам, че успях да се справя с тази задача, но никога няма да забравя колко скъпа цена трябваше да платят хилядите, засегнати от трансформациите служители и техните семейства! Но те трябваше да ме разберат по-добре тогава...
- Щяхте да си теглите куршума в Народното събрание през август 1990 г., когато атакуват парламента, а вие сте вътрешен министър и се колебаете дали да извикате “баретите”! Как човек като вас стига до такова решение?
- Беше 27 юли 1990 г., а главното действащо лице беше Стоян Ганев. По негова инициатива СДС подготвиха голям концерт на Лили Иванова за участниците в “Града на истината”. Това означаваше струпване на хиляди в центъра на София. Същия ден парламентът трябваше да вземе решение дали да се вика Тодор Живков да дава обяснение пред депутатите. Целта беше да се превърне Народното събрание в трибунал!
След концерта тълпи хора събориха металните заграждения и започнаха да блъскат по вратата на парламента. Като министър на вътрешните работи бях изправен пред решението дали да извикам “баретите”. Но, мислех си, за такова нещо не се иска много ум! Това означаваше да се пролее кръв в центъра на София при сблъсъка на българи с българи! Ако това се случеше по моя заповед, къде щях да се крия после – не от хората, а от своята съвест?!
Имаше и друг изход! Куршум в собствената глава!
Бях решен на това, може би бърках! В този момент си мислех, че само така мога да променя опасния развой на събитията – и в залата, и на площада. Бях готов да отида до края! Поисках пистолет от председателя на парламента акад. Николай Тодоров, не му обясних защо, но той ми каза: “Нямам!”. Поисках от охраната на Северния вход на парламента, но те ми казаха, че им е забранено да дават оръжието си другиму, бил той и министърът на вътрешните работи. Всъщност, Николай Тодоров после ми каза, че е преценил състоянието ми и им е казал в никакъв случай да не ми дават пистолет!
В края на това заседание на Великото народно събрание, аз подадох оставка като министър на вътрешните работи!
- Вие след това отказахте да станете вицепрезидент...
- Когато на пленум на ЦК на БКП издигнаха кандидатурата ми за вицепрезидент, аз отказах и обясних защо – смятам, че и аз нося отговорност за изпращането на български войски за смазването на Пражката пролет! Изпратихме в Прага два непълни мотострелкови полка... Макар че решението за тази акция на съюзните войски се взе на най-високо равнище, аз като началник на Генералния щаб, също се чувствах съпричастен...
До последния момент не знаех, че ще ме издигнат за вицепрезидент. Моята кандидатура беше компромисна, за да подкрепи БСП Желю Желев за президент. А всъщност достойната кандидатура за президент беше на д-р Петър Дертлиев!
- Съжалявахте ли, че приехте?
- Съжалявам! Защото ме натовариха с отговорности, с които не можах да се справя както трябва. Като при опожаряването на партийния дом. Бях лишен от всякакви права като вицепрезидент по статут...
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
