Преди няколко месеца си казах - край! Никога няма да успея да сбъдна своята професионална мечта да взема интервю от скулптора гений Георги Чапкънов - Чапа, изваял с ръцете си толкова уникални творби. Понякога, колкото и силно да желаеш нещо, сякаш куп препятствия застават на пътя ти и не успяваш. Така се случи в началото на годината, когато Чапа отбеляза своя 80-годишен юбилей, а аз така и не можах да се свържа с него. 

Първо той преболедува тежък и продължителен ковид и все още не беше се възстановил след болестта. Попадна в елитен хоспис извън София, където и досега се грижат за него. На всичкото отгоре изключи и телефона си. Само че, когато нещо е писано да се случи, няма как да те отмине. И аз приех като награда свише тази прекрасна възможност

При откриването на новата галерия в Арт център “Вихрони” в Долно Камарци разбрах, че един от най-скъпите гости на събитието ще е самият Георги Чапкънов. Оказа се, че са приятели с Вихрони и добри хора, пак приятели, доведоха скулптора, което се превърна във вълнуваща среща - и за нас, и за него. А най-хубавото беше, че Чапа се съгласи да даде интервю за читателите на в. “Над 55”.

- Чапе, радвам се да видя, че си по-добре!

- Ох, тоя Ковид ме уби. Бях умрял. И Тоди (бел. ред.: синът му Тодор Чапкънов) ме възкреси. Ако не беше той, миличкият... И като оживях, като оцелях от този ковид, най-напред се върна акълът ми.

- Паметта ти ли?

- Паметта после се върна. При това се върна с най-идиотските неща. (Смее се.)

- Лошите спомени ли?

- Не, не, спомням си идиотски неща. Ей сега като идвахме насам, в колата си говорихме с шофьора и аз му казвам - знаеш ли кой е вождът на монголската компартия? Юмжагийн Цеденбал. Вторият след него е Жамбийн Батмунх, а третият е Пунсалмагийн Очирбат... Такива глупости си спомням. В началото се ядосвах - боже, туй ли се върна в тиквата ми! Сега вече се забавлявам, кеф ми е. 

- Там където си, имаш ли възможност да работиш поне малко?

- Нищо не пипвам, само понякога някоя малка рисунка. Ако някой поиска да нарисувам, нарисувам я и толкоз.

- Търсят ли те младите за съвет или просто да си поговорят с теб? Видях колко ти се зарадва Вихрони, пък и ти на него!

- Там, където съм, е място за такива дъртаци, които трябва да си ходят от тоя свят.

- А за младите се страхувам - какво ли ще се случи с тях?! 

Както и с моите деца и внуци. Ама навсякъде е така, в целия свят. Живеем в тежки времена. Виж, галерията на Рончо е нещо много хубаво. Пак ти казвам, той е голяма работа!

- Изпитваш ли някаква носталгия? Спомняш ли си за хубавите моменти?

- Спомням си само хубавите моменти, лошите съм ги махнал. За това ли да мисля?! Животът ми е достатъчно мрачен и труден, та да си го вгорчавам допълнително с лоши спомени. В никакъв случай!

- Кажи ми коя твоя творба е най-хубавата, според теб?

- Виж какво, аз от малък съм се спасил от тая маниакалност. Щастлив съм, че се занимавам с работата, с която са се занимавали Леонардо и Микеланджело. Повече не ми трябва. Това никой не може да ми отнеме! Как да се сравнявам с тях? Те са богоравни, тези велики хора. Престанах да се блазня от такива неща. Пък и вече доста остарях.

Щастието да докосваш глината отново

- Гледах те как се радваш на кучетата на Вихрони, много ли обичаш животните?

- Обичам кучета, за тях умирам. Аз съм потомствен ловец. Баща ми беше велик ловец. В Добруджа нямаше по-добър от него. Имахме едно куче, донесоха го на татко от град Бари в Италия. Разбира се, кръстихме го Бари. Толкова умно същество! Татко удивляваше всички, когато излизаше в центъра на Провадия, където живеехме, а Бари беше винаги с него.

Татко беше художник на театъра, самоук, но истински художник

Имахме нещо като тераса с 2-3 стъпала. Той оставяше такето си и казваше на Бари - ела тука, подуши го. После отиваше в кръчмата на театъра, а кучето след него. Заставаше до крака му и не мърдаше, кеф страхотен. И все се намираше някой да каже - абе, Чапкъне, това куче защо сега е тука. Татко го питаше - пречи ли ти нещо?! Ами то е по-умно от тебе! Хайде, Бари, иди да ми донесеш такето от къщи. Бари се връщаше с такето и всички падаха, не можеха да повярват. Друг път го пращаше да му донесе кафявото палто или каквото му е оставил на терасата. Умни животни, как да не ги обичаш!

- Кажи ми кое е било най-любимото ти ястие през годините?

- Аз много съм гладувал, страшно. От малък. Мен ме беше срам да искам пари на баща ми, ама и той не се сещаше да ми даде. Друго е било в главата му. В същото време имах един свако - Живко, който някога е бил корабен готвач. Корабите обикалят моретата, но неговото единствено занимание е да готви и да храни екипажа. И ако яденето не е направено както трябва, ще вземат да го удавят. Свако беше магьосник в кухнята. Той направи една кръчма на Побитите камъни, а там няма никой. Но всички знаеха, че Живко е готвачът, и от цяла България ходеха в тази кръчма.

Камъни ще сготви, ама ще ги изядеш

Страхотен беше. Обичам хубавите манджи. Независимо че съм гладувал. Всякакви. Най-вкусното нещо е пъдпъдъкът. Татко беше цар - на един лов е убивал по 100 пъдпъдъка. А то е трудна работа, трябва да го уцелиш, докато лети. Есенният пъдпъдък е много вкусен, защото е тлъст. Беше такава радост за стомаха. Помня как свако Живко приготвяше пъдпъдък в патладжан, невероятно вкусно...

(Бел. ред.: Разговорът ни прекъсва за момент, защото приятелите имат приятна изненада за Чапа. В градината на Вихрони са му приготвили глина, с която да поработи, и той се захваща с удоволствие.)

Когато мечтата на журналиста се сбъдне. Снимки авторката

- Чапе, отдавна ли не си пипал глина?

- Е, хайде да не се излагаме на стари години... Защо да кепазим занаята... (Смее се.) Истината е, че ме сърбят ръцете, ама отдавна не съм на нивото, на което съм бил.

- Да, но твоите приятели тук ти направиха хубава изненада. Какво ти беше усещането от докосването на глината?

- Голяма работа е! Това е първото изкуство, с което се е занимавал праисторическият художник. Всъщност не, най-първото изкуство е музиката.

- Гледах те как нежно докосваш глината, нямаше ли усещането, че пипаш тяло на жена?

- Който иска да не е съгласен с мене, майната му, но от жената по-хубаво няма! Тя е по-добрата част от човечеството, по-силната, по-умната. Просто ние сме едни дебили. (Смее се.) Няма какво да говорим. (Бел. ред.: Някой от компанията подхвърля на шега: “Е, как да мислиш друго, след като носиш тази фамилия!”)

Така е, чапкънин дословно означава развратник, макар че в България използваме думата за “разбойник”, потвърждава Чапа.

Щрихи към биографията

Роден е на 24 януари 1943 г. във Вълчи дол, област Варна. Завършва Художествена гимназия в София и ВИИИ “Николай Павлович”, специалност “Скулптура”. Специализирал е в Париж. Дълги години е професор в Художествената академия, създател и ръководител на Катедра “Художествена обработка на метала”. Негови произведения са изложени в Ермитажа в Санкт Петербург, Пушкинския музей в Москва, Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, сградата на Международния олимпийски комитет в Лозана, “Оцокуши-Га-Хара Музей” - Япония, академията “Лалит Кала” в Ню Делхи, музея на открито “Моран” - Южна Корея, La Blade de Seprai в Швейцария и др. Той е автор на “Статуята на София - Света София” в столицата (2000 г.), на “Балерината” пред Народния театър, емблемата на НДК и много други. Освен това е правил портрети на едни от най-известните личности на България като Борис Христов, Йордан Радичков, Радой Ралин, Борис Димовски и др. 

Чапкънов е съавтор на герба на Република България (1997 г.), създал е стотици монети, медали, плакети, наградни статуетки, портрети на знакови личности. Освен на емблематични за София скулптури той е автор на редица паметници в различни български градове: на Чарли Чаплин, Хитър Петър, Дон Кихот и Санчо Панса в Габрово, на дарителите в Свищов (2005), на Висоцки във Вършец (2007), на Орфей и Евридика в Смолян (2007), на Георги Калоянчев в Бургас (2015), Борис Христов в Пазарджик (2019) и др.

Чапа е единственият скулптор, на когото позира самият Федерико Фелини. Въпреки че е имал много приятели художници, режисьорът не позира на никого. Заради съгласието на великия Фелини българинът се чувства като най-щастливия човек на света. 

По повод някои критики, че скулптурата “Св. София” била езическо творение и грозно изчадие, Чапа казва: “Тази статуя не е направена за възхвала на нашата църква и религията ни. Тя е на всички, символ е на столицата София, в която освен българи живеят и турци, и роми, и евреи... Даже и негри. Ще бъде глупост, ако кажа, че е само на православието”.

Валентина ИВАНОВА