Георги Чолаков, председател на Върховния административен съд, в разговор с Илиана Беновска в предаването „Беновска пита” по „Радио К2” и „Канал 3”, заяви позиции по следните теми:
Гергьовден.
В  празнично издание по случай Гергьовден на предаването „Беновска пита”, в студиото на журналистката гостуваха изтъкнати носители на едно от най-разпространените и любими имена в България – Георги. Илиана Беновска се постара да вплете празничната тема в напрегнатия социалнополитически калейдоскоп на българското общество.
 
„Продължаваме нататък със следващия Георги. За върховенството на закона – Георги Чолаков, председател на Върховния административен съд. Добър ден, добре дошъл! Честит имен ден! Какво е да си Георги?”, обърна се водещата Илиана Беновска към своя гост. „Благодаря! Георги не е само име, за мен Георги е призвание. Георги е нещо важно, нещо значимо. С чест нося това име!”, отговори Георги Чолаков.
 
За честта на Темида.
 
„Хубаво го казахте! С чест ли сте председател на Върховния административен съд?”, попита водещата Илиана Беновска. „Аз лично считам, че с чест водя Върховния административен съд.”, сподели роденият през 1966 г. в гр. Сливен юрист.
 
Новите правомощия на Върховния административен съд.
 
„До колко например е законосъобразно произнасянето на Конституционния съд отпреди няколко дни. Върховният административен съд, на първа инстанция, по произнасянето на административните актове на властта, защото Вие сте съдът, който оценява законосъобразността на актовете на властимащите?”, продължи Илиана Беновска. „Ние сезирахме Конституционния съд, с искане да изтълкува нормата на член 125, алинея 2 от Конституцията. Дали ние сме  компетентни да се произнасяме по всички актове на министрите и на Министерския съвет. Конституционния съд, в своето тълкувателно решение, категорично заяви, че ние задължително се произнасяме по всички актове на министри, на Министерски съвет, с които те упражняват конституционно възложените им задачи по държавно управление. По всички останали актове Конституционният съд разпореди, че това е вече правомощие на обикновения законодател, да прецени дали те ще бъдат първа инстанция при нас или като първа инстанция в административните съдилища.”, коментира Георги Чолаков, който е стартирал юридическата си кариера като районен съдия в гр. Котел.
 
„Какво значение има това, обяснете го на хората, че е много специализиран този разговор?”, изиска пояснение Илиана Беновска. „Министрите, освен като органи на централно управление, издават и други видове актове, които не са свързани пряко с тази конституционно закрепена дейност. Те назначават, уволняват и наказват държавни служители. Тяхното действие не е като орган на държавно управление, а като орган по назначение и тези актове не са със значима, обществена функция и цел. Съответно могат да бъдат разглеждани като първа инстанция от административни съдилища, защото дали един министър уволнява или един кмет уволнява – основанията са едни и същи. Когато кметът издава заповед за уволнение, тя се гледа от административен съд. Когато министър издава заповед за уволнение – няма нищо лошо тя да бъде гледана от административен съд като първа инстанция. Така или иначе всички дела, без значение от къде започват като първа инстанция, те приключват във Върховния административен съд.”, обясни бившият председател на Районния съд в гр. Сливен.
 
„Да де, но хората много не се интересуват сега кой го уволнява един министър или кого назначават. По-скоро се интересуват от други актове на властта, които касаят техния живот.”, отчете Илиана Беновска. „Те остават във Върховния съд, съгласно тълкувателното решение. Актовете, които са от съществена обществена значимост и които са издадени във връзка с упражняването на конкретната функция на министъра – те са си задължително в нашия съд. Така постанови Конституционния съд. Това са административните актове, които касаят всички граждани, които издават постановления, наредби, правилници от министрите и министерски съвет.”, потвърди екс-адвокатът, практикувал в гр. Сливен в периода 1995-2007 година. 
 
Приемствеността в съдебната система.
 
„Вашият предшественик Георги Колев, и той е именник днес, да направим малко интрига, го назначихте като ръководител на Второ отделение. Каква е приемствеността помежду Ви и какво е новото, което Вие като дух искате да внесете – Георги Победоносец или какъв се явявате в този съд?”, задълбочи темата Илиана Беновска. „Просто Георги. Да, действително, преди два-три дена мина изслушване на г-н Георги Колев. Георги Колев е бил 7 години председател на този съд, има необходимия административен капацитет да ръководи второ отделение във Върховния административен съд. По време на изслушването, нито един колега от Пленума на Върховния административен съд не му зададе никакви въпроси.”, разкри Георги Чолаков, който е работил като административен съдия в гр. Сливен в периода 2007-2009 година.
 
„Това добре ли е или е лошо?”, заинтригува се Илиана Беновска. „Това означава, че колегите приемат тази номинация. Хубаво е да има приемственост в управлението на един съд. Когато се надгражда е най-добре, а не започваме от нулата през всеки цикъл от 7 години.”, заяви бившият нотариус, практикувал в гр. Балчик в периода 2009-2012 година. 
 
Ревизията на административното правораздаване.
 
„Да, това, което е основния недостатък в управлението и изобщо... Идва една партия на власт и започва отначало. А защо, обяснете го и това за широката публика, Пленумът на Върховния административен съд възразихте срещу решението на Министерския съвет за приемане на външна експертна помощ, за изготвянето на функционален анализ на системата на административното правораздаване у нас. Какво значи това на български? Не искате да Ви контролират ли, какво? Криете ли се?”, провокира събеседника си водещата Илиана Беновска. „Това не е контрол. Поискана е помощ от външни експерти, които да направят пълен анализ на състоянието на административното правораздаване и съответно да предприемат съответните структурни мерки и реформи в това правораздаване.”, анализира председателят на Върховния административен съд.
 
„Какво лошо има в това? Знаете, че имаше експертна помощ и одит, да го кажа, за прокуратурата”, опонира Илиана Беновска. „Първото ни и основното съображение е, че ако се прави такъв одит и такава оценка – тя трябва да бъде направена на цялата съдебна система. Не може да бъде правена такава оценка само на една малка част от тази система, защото ако не се види цялата система отгоре като цяло – не могат да се направят изводи дали в административното правораздаване има проблеми или в общото правораздаване. Второто, което има значение, че Министерският съвет е поискал такъв анализ и за общия, и за административния съд, но анализ за общия съд няма да се прави. Така са решили хората. Това е комисията, която ще провежда този анализ, Комисия структурен анализ към Европейската комисия, тоест външните експерти и наблюдатели.”, констатира юристът.
 
„Защо са решили така? Нали е под мониторинг по този механизъм?”, попита Илиана Беновска. „Когато беше първата среща с тази работна група, те заявиха, че просто са отхвърлили този проект и е останал само проекта за административното правораздаване. Административното правораздаване съществува повече от 10 години. Вчера излязоха окончателните резултати за натовареността. Административното правораздаване не на второ място, далеч преди окръжните и апелативните съдилища. Районните са най-натоварени. Средната натовареност на административните съдии достига до 20 дела на месец, което си е една добра натовареност. Проблемът при нас е единствено и само голямата натовареност на Върховния съд и неравномерното натоварване на административните съдилища. Аз лично и всички мои колеги от Върховния административен съд смятаме, че можем сами да се справим с този проблем, с законодателни промени. Върховният административен съд да се разтовари от тези нетипични дела, които гледа. На дневен ред е промяната в административнопроцесуалния кодекс. Там също са залегнали значителни законодателни промени, които ще разпръснат делата по всички административни съдилища.”, заяви Георги Чолаков.
 
„Това ли е най-важната промяна в АПК (административнопроцесуален кодекс – бел. авт.)?”, уточни Илиана Беновска. „Това е една от промените, която касае приближаването на правосъдието по-близо до гражданите, защото данъчните дела се гледат само от пет съдилища, при налични 28. Идеята на законопроекта е да се гледат по седалище на съответните жалбоподатели По този начин гражданинът от Видин ще гледа своето дело във Видин, а няма да ходи във Велико Търново.”, аргументира се е събеседникът.
 
Структурата на административните съдилища.
 
„Вие направихте, така, един преглед, може би в момента още тече, на административните съдилища по места. Какъв извод си направихте?”, продължи Илиана Беновска. „Аз съм много приятно изненадан. Това, което видях като работа в тези административни съдилища, е повече от похвално. Неслучайно ние сме на четвърто място в информационното табло по бързина и качество на Европейския съюз. Административното правораздаване е на четвърто място. Неслучайно няма никакви забележки по отношение на административното правораздаване. 60-70% от делата се решават в тримесечен срок, а решенията се пишат на 99% в едномесечен срок.”, каза Георги Чолаков.
 
Командироването на съдии.
 
„А защо решихте, г-н Чолаков, че ефективно и ефикасно е да командировате съдии? Обикновено се подозира, че имат протекция над някого – „да му намерим по-хубаво местенце.”, измести фокуса на разговора Илиана Беновска. „Това са мои мерки, малко непопулярни. Аз го правя без съгласие на съдиите. В закона има такава възможност и дава възможност на председателя на Върховния административен съд да командирова до три месеца съдия, без негово съгласие. Ще ви кажа мотивите. Отивайки на отчетно събрание в Бургас, аз установих там, че един съдия решава по 25 дела на месец. Посещавайки Сливен, Ямбол – там резултатите са много по-малки, около 10 дела средно на месец. Това ме принуди да направя тази непопулярна мярка и да командировам съдии от Сливен и от Ямбол, да разглеждат дела в Бургаския административен съд.”, поясни юристът.
 
„Какво избягвате – корупцията, натовареността?”, опита се да вникне в същината на реформата Илиана Беновска. „Натовареността е проблем. Натовареността в Бургаския административен съд е много голяма и този проблем стои от 10 години. Там имаше много малко съдии, на голям обем дела, включително и с данъчна дирекция. Съдии от Сливен ги командировам в Бургас. Подпомагат дейността на Бургаския административен съд. Аз трябва да гледам пъзела отгоре. Такава мярка предприех и по отношение на Видин и Монтана.”, разясни именникът.
 
Делото за конфискация на активите на Цветан Василев.
 
„Един последен въпрос, който не знам дали ще Ви е много приятен, защото създаде доста напрежение във Висшия съдебен съвет, на който Вие сте член по право. Старият нов председател на Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество  Пламен Георгиев се противопостави на Софийския градски съд, защото съдия от този съд, Катерина Енчева, взе решение да спре делото за конфискация на Цветан Василев, бившият съсобственик и все още неефективно обвиняем по казуса Корпоративна търговска банка. Каква е сложността тука?”, попита водещата Илиана Беновска. „Това беше въпрос, който беше оставен и обсъждан в съдийска колегия на Висшия съдебен съвет. Съдийската колегия не излезе с решение. Нито уважи, нито неуважи искането, което беше направено.”, лаконично отговори Георги Чолаков.
 
„Това лобизъм ли е някакъв за Цветан Василев от страна на тази съдийка, защото се появиха такива коментари?”, с настойчивост продължи Илиана Беновска. „Не мога да коментирам такива неща. Не съм ги чел тези коментари и съответно няма да коментирам.”, окончателно се дистанцира от отговор събеседникът.
 
„Какво ще пожелаете, обикновено на Вас именниците Ви се пожелава нещо, но какво бихте пожелали на хората, на своя имен ден?”, върна се в празничното русло водещата Илиана Беновска. „Здраве и късмет, това пожелавам на всички, защото смятам, че това е най-важно за всеки един човек .”, завърши Георги Чолаков разговора си с Илиана Беновска в ефира на „Радио К2” и „Канал 3” на 6 май 2018 година.