На първи март Георги Марков би навършил патриаршеските 88 години, ако беше жив. Но преди това със сигурност би бил президент на България, според председателя на сдружение „Георги Марков - „Скитник” Павел Пулев. Защото „Задочни репортажи за България” е сред най-съдбовните български книги, според него. Иначе бъдещият писател е обикновено българско бебе, пръкнало се бял свят на 1 март 1929 г. в Княжево, София. Днес обаче около името му звучат дитирамби, а канониците му анатемосват всеки богохулник, посегнал на иконата им. Според писания на „ШОУ” обаче истината е малко по-земна.
Любомир Левчев, приятел на Георги Марков, разказва: „Бяхме сърдечни приятели...  Да, Джери ме запозна с Тодор Живков. Взе ме с колата си, едно сиво БМВ, единственото частно БМВ в България, и отидохме не знам къде.  Оттам ни взеха с рейс, който ни заведе в Боровец. Ама работил за ДС, мен какво ме интересува!? Половината американски писатели са работили за техните служби. Аз не съм работил, защото ме беше страх и не ги обичам тези работи. Та Джери ме запозна с Тодор Живков и ме остави да играя неговата роля, а той си избра друга – по-страшна. Вярно, писа ми:”Драги Любо, много мислих, преди да ти пиша това писмо, защото не храня никакви илюзии, че то може да промени нещо. Зная, че известни неща са отишли толкова далече, че връщането назад е равносилно на смърт...”

Така започва прословутото писмо на забягналия на Запад Георги Марков до Левчев. Как съм приел писмото на Джери – с тъга или гняв? Първото чувство, което изпитах, беше изненада. После реших, че са го накарали насила да го направи това писмо. На едно място убеждава, че там нямало цензура, можел да  печати, каквото си иска. И ти знаеш, че не е така. Знаеш, че „Свободна Европа” е политическа редакция и няма как да отидеш там от България, да се засилиш и да пишеш, каквото си искаш и да го предаваш, където си искаш. „Свободна Европа. Значи това не е направено за мене, а за широката публика. Абе, една от вините ми е, че не тръгнах с него. Учехме италиански. Викам, добре, ама после размислих. Казвам, Джери, ти си белетрист, един белетрист може да храни илюзията, че ще може да живее с литературен труд. Аз съм  поет, който може да стърчи само на село – какво ще правя там, да не мислиш, че там ще плащат хонорари на един български поет за стихчетата му, аз да не съм Джакомо Леопарди. Второ, ти имаш брат на Запад, трето нямаш деца, аз имам две, какво ще стане с тях? Джери вика, ама аз не съм казал, че няма да се връщаме. Ще се връщаш ти, ма аз като отида, не мога да се върна, докато съм жив. Той си отиваше и се връщаше при положение, че брат му беше невъзвръщенец. 

Радой Ралин казваше - не му вярвайте, в командировка е 

Вече беше обявен, най-меко казано, за невъзвръщенец, анатемосан, и аз официално отивам в Унгария при Петер Юхас, виден унгарски белетрист. Дойде да ме види в хотела. А, казва, абе, тука точно в тази стая преди седмица беше Джери Марков. Имаха среща с Яна Пипкова. 


Петър Увалиев 

Смъртта му...Погребват го без всякакъв шум. Нищо. Едва след погребението възниква въпросът за „българския чадър”...Аз нямам версия и не мога да имам версия, но две-три години след смъртта му отидох в Лондон да търся следи. Всъщност поводът беше излизането на моя книга. Отидох направо при Петър Увалиев. Питам направо, Петре, кой уби Джери? И направо, с една дума – самоуби се. Викам, виж сега, каквото и да ми кажеш, трябва да ти повярвам, но това не го вярвам. Баща ми беше лекар, сестра ми е лекар, аз съм живял с туберкулозно болни хора (Георги Марков е болен от туберкулоза още 19-годишен.)  Няма хора с по-голяма жажда за живот от туберкулозно болните, един болен от туберкулоза не може да се самоубие. А той казва – абе, Любо, ти си голям глупак, аз не ти казвам, той си е взел чадър и се е гръмнал и т.н. Знаеш ли как се самоуби? 

Дойде тука и почна да приказва, че е от ДС, но избягал

искал да емигрира. Това, вика Увалиев, знаеш ли на какво е равносилно? Все едно един петел да отиде в гората и да почне да кукурига. Ще събере всички лисици веднага около себе си. Лисиците са хитри. Първоначално няма веднага да го изядат, ще почнат да се въртят, да проверят дали не е капан това. И като видят, че няма капан, хапват го. Та, Джери...той продължава да бъде една болка за мене, защото бяхме приятели, политиците го използваха и се превърна в политически случай, а не в литературен. А  Джери беше Писател! Един от най-талантливите”.

Според автора на „Убийте „Скитник”  Христо Христов една от най-големите манипулации, извършена от хора, свързани с ДС, е, че веднага след промените  чудовището ДС, което по принцип не огласява своите агенти, обявило, че Георги Марков е агент на ДС. 

Бившият началник и реформатор на модерния архив на МВР Серафим Стойков от своя страна има резерви: „По въпроса с Георги Марков същите документи ги имаше и при нас, в Трето главно, т.е. архива на ДС, защото ген. Савов като зам.-министър отговаряше и за Трети отдел на ДС, и за външното разузнаване. Е, ние не можем да кажем, кой е убил Георги Марков, защото нямаме документи. Само че щом ще разсъждаваме логически, аз пък ще ти кажа, че навремето получих една преписка. Тя май сега се съхранява във великата комисия на Евтим Костадинов, която се ослушва за нея. Та, като казваш, че ген. Савов напразно се е самоубил, защото всички следи и документи били заличени, аз ще ти кажа, че тази преписка открих не в документите на ПГУ, а на Второ главно в том по линия на вражеската емиграция.


Георги Марков със семейството си

Имаше различни регистри и като се рових вътре в съответния регистър, открих за пръв път срещу името на Георги Марков отметката „убит”. Беше написано кога е открита тази оперативна преписка и кога е закрита, някой некадърен глупак с молив е написал „убит на еди-коя си дата, еди-коя си година”. Пълна идиотщина! Това никога не се допуска да се пише по този начин в системата на ДС, но „десарите” са глупави и някоя патка, не нарочно, разбира се, взела, че го добавила. Е, това е единственият писмен документ, открит единствено от Серафим Стойков, където черно на бяло пише, че Георги Марков е убит. А нашата държава след увъртанията на Желю Желев продължава да мърляви по въпроса. Ама такива сме ние...”

Последният началник на Шести отдел на Шесто управление Димитър Иванов в книгата си  „Кратка история на Държавна сигурност”  твърди следното по въпроса:  „Георги Марков е бивш сътрудник на ДС и бивш сътрудник на английските специални служби, тоест той е двоен агент и със същия успех, с който се твърди, че е ликвидиран от българските специални служби, може да се твърди, че е ликвидиран и от другите служби, за които е работил...Защо толкова години, почти 10 години българската държава оставя един човек като Георги Марков, който е бил любимец на Тодор Живков, бил е в номенклатурен кръг, толериран автор, и ако приемем, че минава на изменнически позиции, защо спрямо него не са взети мерки такива, каквито са взети срещу Владо Костов. Очевидно през целия период, през който Марков е бил в Италия, а след това в Англия с него са поддържани регулярни контакти...” Покойният Георги Тамбуев, който оглавява парламентарната комисия по досиетата в Седмото ВНС е един от първите, който публично лансира версията за принадлежността на Георги Марков към ДС. 

 Бончо Асенов, ексслужител на VI управление на ДС, реализирайки идеята на Американския национален фонд да състави речник с дисидентите от Източна Европа, сред родните инакомислещи по времето на комунизма,  не включва Георги Марков заради твърдото си убеждение, че Марков е бил вербуван за агент на ДС от писателя Костадин Кюлюмов. Въпреки че на страната ни е отпусната квота от цели 30 имена и въпреки че  Михаил Неделчев слага на първите две места Георги Марков и Желю Желев. 

Славей КОСТАДИНОВ