Когато говорим за Българското националноосвободително движение, едно име изпъква над всички – Георги Сава Раковски, пише Телеграф.
Именно той през 60-те години на XIX век пръв формулира идеята, че пътят към свободата минава през пробуждане на националното съзнание и подготовка на организирано, всенародно въстание, подкрепено от външни сили.
Това го превръща в идеолог на бъдещата борба за независимост и в ключова фигура на нашето Възраждане.
Истинското име на Раковски е Съби Стойков Попович – роден в Котел на 14 април 1821 г. Името Георги той приема в чест на своя вуйчо, революционера Георги Мамарчев, а фамилията „Раковски“ идва от родното място на баща му – сливенското село Раково.
Г.С. Раковски идеологът на българското националноосвободително движение
Образованието му започва в килийното училище в Котел, продължава в Карлово при Райно Попович, а след чумна епидемия – в гръцкото училище в Куручешме в Цариград. Там овладява френски, арабски и персийски, превръщайки се в един от най-ерудираните българи на епохата.
Още като 16-годишен Съби участва в учредяването на Македонското дружество, насочено към освобождението на българските земи, и се включва в борбата за църковна независимост. През 1841 г. заминава за Браила под името Георги Македон, където се готви бунт срещу османската власт. След провала му Раковски е осъден на смърт, но спасен от гръцкия си паспорт. Успява да избяга и живее година и половина в Марсилия, където основава Славяно-българското ученолюбиво дружество и Македонското общество.
Завръщайки се в Котел, той се включва в конфликта между местните занаятчии и чорбаджиите и заедно с баща си е хвърлен в затвора в Цариград, където прекарва три години. След освобождаването си през 1848 г. Раковски отново потъва в революционна дейност.
По време на Кримската война създава Тайно общество в Свищов, което подпомага руската армия със сведения. Разкрит е, арестуван, но отново успява да избяга. Събира чета, опитва да се присъедини към руските войски, но след края на войната е принуден да се укрие в Котел. Там завършва поемата „Горски пътник“ – първия идеен проект на бъдещата революционна борба.
Книгата Горски пътник, която се смята за ръководство по въоръжена борба
След 1855 г. животът му протича в Букурещ, Нови Сад, Галац, Яш и Одеса – все места, от които е гонен заради революционните си убеждения. В Нови Сад издава „Българска дневница“ и „Дунавски лебед“, а във Влашко участва в организирането на българската гимназия. Руската империя също не остава негов постоянен дом – уволнен е от Одеската семинария заради антимонархически идеи.
Най-уседналият период в живота му настъпва през 1860 г. в Белград. Там Раковски развива най-мащабната си идеологическа дейност. Пише „План за освобождението на България“ и „Статут за едно Привременно българско началство в Белград“, чрез които предлага ясно структурирана програма: създаване на българска армия в Сърбия, въстание в българските земи и ръководство от Привременно българско правителство.
Паметникът на революционера в родния му град Котел
В сътрудничество със сръбските власти се създава Първата българска легия, но след конфликт между сърби и турци тя е разформирована по искане на Високата порта. Въпреки че е предаден от сърбите, Раковски остава убеден в нуждата от участие на съседните държави и мечтае за Балкански съюз. Пътува до Атина, а през 1863 г. се установява в Букурещ.
През 1866 г. става инициатор за създаването на Таен централен български комитет, който да подготвя и изпраща чети към България. Макар мисията му в Русия да не осигурява достатъчно средства, през 1867 г. на юг от Дунава успяват да преминат четите на Панайот Хитов и Филип Тотю – категория успех за времето.
Годината завършва трагично. На 9 октомври 1867 г. Георги Раковски умира в голяма бедност в Букурещ – едва 46-годишен. Налага се личните му вещи да бъдат продадени на търг, за да се покрият дълговете. Погребан е в гробището Щербан вода, а през 1885 г. костите му са пренесени в София. По-късно – през 1942 и 1981 г. – тленните му останки са местени още два пъти, като накрая намират покой в Мавзолея-пантеон в Котел.
Днес Раковски остава не само идеолог на освобождението, но и човека, който пръв очертава пътя – от духовното пробуждане до организираната борба, която няколко десетилетия по-късно ще доведе България до свободата.
