Попълнете търсена ключова дума или фраза

Герасим Георгиев - Геро: Българинът обича да гледа как известните страдат

https://blitz.bg/obshtestvo/gerasim-georgiev-gero-blgarint-obicha-da-gleda-kak-izvestnite-stradat_news713285.html Blitz.bg

Популярността е нож с две остриета и онова, което реже лошо, е по-голямо и по- болезнено, казва актьорът

София, България 05 Дек. 2019, 15:10 623 прочита 3 коментара
Герасим Георгиев - Геро е роден на 10 юли 1974 г. в Русе. Завършил е НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Димитрина Гюрова. Известен е на телевизионните зрители като водещ на “Монополи” по БНТ и “Горчиво” по бТV, с ролята си на Карфиол Петров от шоуто “Пълна лудница” и най-вече като водещ на “Господари на ефира”. Играл е в много театри в провинцията и в София. Със сигурност сте се смели от сърце, гледайки сериала на Нова телевизия “Полицаите от края на града”, където той играе главната роля.
Последната му телевизионна изява е един от детективите в предаването на Нова телевизия “Маскираният певец”. Геро е щастливо женен. Съпругата му Цвета е кинезитерапевт, имат дъщеричка Йоана. Хобито му е да играе и да гледа футбол. 

- Геро, ти си едно от най-популярните лица в България. Какво ти казват хората, когато те срещнат на улицата?

- Тези, които са ме спирали и разпознавали, изразяват доброто си отношение към мен. А онези, които ме гледат лошо, явно говорят или ме псуват зад гърба (това си е тяхна работа!), но те не биха ме спрели. Истината е, че в нашата страна популярността носи повече негативизъм на онзи, който я притежава. В България всичко е криворазбрано. Българинът обича да гледа как известните страдат, как им се случва нещо лошо, обича да им се надсмива и да им търси кусурите. Той не умее да се радва на успехите на своите сънародници. Така че популярността е нож с две остриета и онова, което реже лошо, е по-голямо и по-болезнено. Но ако се вслушвах в негативните отзиви и одумки, досега да съм си сменил професията, пък и да съм напуснал въобще държавата.

- Минавало ли ти е през ума да го направиш?

- Да, преди време имах този шанс. Предлагаха ми работа в Русия. Чакаше ме щат в московски театър. Но отказах заради проклетите си надежди. Тогава смятах, че нещата тук могат да се оправят. Мислех, че мястото ми е в България. Сега безкрайно съжалявам за това. Просто искам да съм на място, където има някакви правила, и да гледам хора със спокойни лица.

- Емиграцията ли е единственият изход за младото поколение?

- Изходите са два, нали знаеш онзи стар виц: “България има два изхода от кризата - Терминал 1 и Терминал 2 на летище София”. 

- Поне не можеш да се оплачеш от липса на работа. Колко продължава работният ти ден?

- Не по-малко от десет часа.



- При толкова часове, през които разсмиваш другите, успяваш ли да разсмееш и себе си?

- Някъде бях чел, че ако плачеш, като се смееш, тогава още повече изхвърляш лоши неща от себе си. При мен се случва точно така и хората се бъркат - смея ли се, нещо лошо ли ми е... не знаят.
 Човек трябва да се научи да се надсмива над самия себе си, на собствените си грешки и ситуации, в които попада. Защото на нас, българите, това малко ни бяга. Гледаме все другият да падне, да се хлъзне, за да му се присмеем. А аз се смея на себе си. 

- В театъра имаш една страхотна роля - играеш Бай Ганьо. Защо той все още е актуален?

- Преди години на премиерата - тогава имаше избори - хората изпаднаха в потрес, че преди 100 години нещата са се вършели по абсолютно същия долен и безобразен начин. И колкото повече го отричаме, толкова по-зле за нас. Все викаме “байганьовщина”, Бай Ганьо направил това или онова... Не, ние ги правим същите неща, но не щем да си ги признаем. Има нещо много хубаво в пиесата на Георги Данаилов: “На Бай Ганьо и кусурите, и мечтите му са ачик - ако искаш, го кани на трапезата си, ако искаш - не. Но не отричай. Не казвай той е такъв, пък аз не съм. Всички сме такива”. 

- Помня, че преди време водеше “Горчиво” - едно шоу за млади съпружески двойки. Кое според теб е най-важното, за да съществува един брак по-дълго?

- Най-важното е двамата да се чувстват щастливи в този брак, да гледат в една посока, друго нищо не е важно. Всъщност не смея да давам никакви съвети, защото бракът е много сложна материя и докато бях водещ на “Горчиво”, не можах да намеря всички отговори. И до момента съм в търсене. (Смее се.) Така че това, което ти казвам, са размисли, а не са заключения.

- Наистина ли най-лесният начин да се спечели една жена е чувството за хумор?

- Ами да, ако мъжът и жената притежават чувство за хумор, това е едно голямо предимство за връзката. С усмивка и добро настроение човек се чувства щастлив, тогава нещата стават много по-хубави.

- Ти самият откъде се зареждаш с чувство за хумор, когато в брака ти стане горчиво?

- От самата ситуация, която е направила горчиви нещата. Имам привилегията да работя това, което обичам, така че бих казал, че работата за мен наистина е песен. Обожавам професията си и там се чувствам много добре. Винаги има място, където човек да остане сам и да прегледа мислите си.

- Има ли нещо, което съпругата ти все още не знае за теб?

- Ооо, доста неща са, аз самият толкова неща не знам за себе си. (Смее се.) И затова все още съм си интересен, не съм си омръзнал, все търся нещо ново в себе си...

- Признаваш, че у дома не си този забавен човек, какъвто те виждаме на екрана, а си “жесток борсук”. Макар че не ти вярвам докрай, това не дотежава ли на половинката ти?

- Тук можеш да ми повярваш! Със сигурност съм й дотежавал, но мога да ти кажа, че и колегите, които познавам, в живота не са толкова забавни, колкото си мислят зрителите. И това е, защото ние трябва по някакъв начин да си починем от цялото натоварване, от контакта с толкова много хора. И ние имаме проблеми, имаме задължения и грижи. Повярвай ми, когато човек е популярен, проблемите му стават по-големи и се налага да ги разрешаваш с повече усилия.

- Кое все пак е повече в живота ти - смешното или тъжното?

- Напоследък е трагикомичното, и то с нотка на повече трагедия. Пак казвам, не можем да слагаме мерки и теглилки, тези неща си вървят заедно. И така ще бъде, докато, по дяволите, съществува този свят. Няма значение дали краят му ще е тази година или не знам кога... (Смее се.) Номерът е човек да се бори усмивката и смехът да преобладават в живота ни, това е единствената война, която човечеството трябва да спечели.



- Ако се случи така, че станеш реален собственик на телевизия, ще премахнеш ли лошите новини от екрана?

- То без лошите новини не може, но сигурно бих ги намалил. Бих започвал емисиите винаги с хубавите новини. Факт е, че лошите са по-интересни и запомнящи се, но може би българските журналисти трябва да се научат да се “хранят” и от добрите новини. Медиите трябва да поднасят повече добри новини, за да може българинът да гледа малко по-позитивно, а не така негативно и озлобено към света. Затова задължително бих започнал емисията с добра новина, има такива, за жалост, те не се представят в медиите.

- Казваш, че си се нагледал на ножове в гърба, на юдейски усмивки и целувки...

- А ти не си ли? Ето, задавам ти конкретен въпрос...

- Всеки се е сблъсквал с тях, но дали това те разочарова напълно от хората, които те заобикалят?

- 100 процента съм имал разочарования, но 200 процента съм имал поука. И това ме прави по-силен, защото знам, че онова, което ми се е случвало преди, няма да го допусна отново. Но така е, светът стана доста коварен, меркантилен, лишен от всякакво чувство за такт и уважение. Затова най-близките ми приятели са много малко, слава Богу, още не са ме предали и аз тях. А това, което ми се е случвало, го оставям зад гърба си, майната му...

- Така ли реагираш, когато някой ти забие нож в гърба, просто го оставяш зад гърба си?

- Ами да, този човек за мене е зачеркнат от живота ми, приключвам с него, забравям го. Белегът остава, но раната винаги заздравява. Няма смисъл да трупаш негативи от миналото и да ги носиш със себе си, това просто прави живота ти по-нещастен и по-тъжен. Хвърляй всичко назад и смело, с челото нагоре, продължавай напред!

- Накрая, пожелай нещо на нашите читатели!

- Да сме живи и здрави, да ходим на театър, да правим театър и да се усмихваме. И нека хората запомнят - смейте си се спокойно, не следва лошо!

Валентина ИВАНОВА

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

3 Коментара:

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.Приемам