На среща с депутатите от парламентарната група на ГЕРБ, главният прокурор Иван Гешев коментира, че е отправил покана за диалог и с народните представители от „Демократична България“, при това още в предходния парламент.

„Надявам се народните представители от „Демократична България“, на които изпратих покана и в предишното Народно събрание, също да участват в този диалог. Липсата на участие и желание за разговор ще означава три неща – страх, липса на аргументи или и двете“, заяви главният прокурор.

Ето още акценти от казаното от Иван Гешев на срещата с депутати от ГЕРБ:

- Причината да отправя молба за среща персонално до всеки от 240-те народни представители от парламентарно представените партии, е, че прокуратурата е загрижена, да не кажа „уплашена“, от ситуацията, в която се намира българската правоохранителна система.

- Говорим за пълна липса на взаимодействие между правоохранителните органи. Ще го онагледя така – апелативен прокурор и директор на ОДМВР-Варна се срещат тайно, в секретна квартира, за да могат да вършат някаква работа по дела, за да не бъде уволнен директорът. Това не е просто „недобра координация“.

- Обществените очаквания за бързина, бавност или започването на наказателно преследване срещу конкретно лице не са сами по себе си основания за повдигане на наказателно производство в никоя държава. Това не става с харесване, нехаресване или посочване с пръст. Става при спазване на закона и Конституцията на страната.

- Недопустимо е хора, които нищо не разбират от право, да искат реформи. Ако възприемем европейски работещи модели, вместо да спорим и водим някакви безплодни дискусии с политически оттенък, ще постигнем истинска правна реформа.

- Съгласен съм с тезата, че трябва да се търсят механизми за ускоряване на процеса. Тя се съдържа в многобройните препоръки по Механизма за сътрудничество и проверка на ЕК и се крие във формализма. Ако при нас се искат 100 единици доказателства, за да се докаже дадено престъпление, в която и да е европейска държава е една единица.

- В България цялата система е обърната. Тук държавата гони нарушителя, а в Европа е обратното – нарушителят гони държавата. Например – караш по магистрала в Нидерландия, накрая на пътя получаваш есемес за това с каква превишена скорост си карал, че сумата е изтеглена от кредитната ти карта и накрая е приложен линк към възможностите да водиш съдебен процес, за да обжалваш.

- Един от проблемите на българския наказателен процес е, че се набляга винаги на правата на нарушителя. Те са повече, отколкото на пострадалия. А трябва да има баланс.

- Обмислям да изпратя искане за тълкувателно решение до Конституционния съд по две основни теми: Първо - по темата дали в една фаза, в която изобщо няма наказателно производство, съдия може да осъществява какъвто и да е контрол. Как това кореспондира с уредените в Конституцията правомощия на съда и прокуратурата?

- Вторият кръг от проблеми, които обмислям да поставя пред КС, е относно въвеждането през закон на процедура за контрол единствено над главния прокурор и заместниците му, които са ограничен кръг от хора спрямо длъжността им. Въпросът, който възниква, е дали това е дискриминация или е привилегия. Защото Конституцията не толерира дискриминацията или привилегирования ред. Как такъв ред кореспондира с процедурите и правилата за всеки друг гражданин?

- Разговарях нееднократно с Венецианската комисия и съм съгласен с голяма част от нещата, които казват. Механизмът за разследване на главния прокурор трябва да се постигне през внимателно обмислени конституционни промени, а не да се даде оръжие в ръцете на дадена политическа сила, групировка или ситуативно мнозинство да овладеят съдебната система. След което през нея да осъществява политическо  влияние по конюнктурни причини. Проблемът трябва да се реши без да се създаде група от нови проблеми.

- Ясно е, че тези, които ще разследват главния прокурор и заместниците му трябва да са прокурори, че не трябва да зависят от главния прокурор, че той не би трябвало да контролира актовете им, че трябва да има контрол върху техните актове.

- Единственото логично решение, което виждам, е съдебен контрол върху актовете на прокурорите, които ще разследват главния прокурор и заместниците му. Те трябва да са независими, да не се връщат в прокуратурата или да имат възможност да се преместят във ВКС, да са към края на кариерата си (5,6,7 години преди пенсиониране, например), както препоръчва Венецианската комисия.

- Няма как даден магистрат просто да бъде посочен за разследващ главния прокурор. Трябва да се иска съгласието му. Има различни механизми, които биха били резултат на експертен разговор и при съобразяване на препоръките на Съвета на Европа, на Венецианската комисия и другите европейски институции.

Прокуратурата има желание този проблем да бъде решен, защото в противен случай виждаме, че използва за политически цели. Надявам се, че фокусът върху прокуратурата и главния прокурор не се поставят, за да се отклони вниманието от реалните проблеми, които не се решават дълго.

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук