Голдън бридж - най-прочутият мост, който води заникъде

Магдалена Гигова е дългогодишен журналист и неспасяем пътешественик. Написала е пет книги и е издала още шест в съавторство. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” по програма “Христо Ботев” на БНР, което се излъчва всяка неделя от 18,30 часа. Също така е автор и водещ на предаването “Дромомания” по здравната телевизия Cоdе Hеаlth - всяка събота от 17 часа. Тя публикува пътеписите си в своя сайт www.drоmоmаniа.bg

От рубриката “Време за пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате за интересни места по света и как да пътувате по-евтино и безопасно.

Може да не сте чували за виетнамския курорт Дананг, дори да не знаете, че съществува Южнокитайско море.

Но със сигурност сте виждали в медиите снимки на моста, придържан от човешки ръце, който не води никъде.  Е, това няма как да го предположите, ако не сте посетили лично Ба На хилс и планината над споменатия вече Дананг.

Голдън бридж, както е официалното наименование на съоръжението, е дълъг едва 150 метра, макар на снимките да изглежда по-импозантен. Наистина е боядисан в златистожълто, а огромните ръце, които го придържат вместо колони, имат антично патиниран вид.

Нищо, че конструкцията е открита преди близо три години като брънка от програмата за привличане на туристи във Виетнам, глътнала 2 млрд. долара. Голдън бридж вече си е изкарал всеки цент - като се има предвид, че това е най-сниманата и публикувана в Инстаграм забележителност преди по-малко от година - през юни 2018-а.

Освен че шества из социалните мрежи, мостът е любимо място за сватбени фотосесии на двойки от цял свят. Естествено, и аз се щракнах! Под звуците на Шарл Азнавур. Защото е част от... френско селце. Правилно прочетохте - замъците на Лоара насред виетнамски баир. До тях се стига за 17 минути с открита през 2013 година въжена  кабинкова линия, която държи няколко рекорда на Гинес: за най-дълго непрекъснато трасе (близо 5 км), за най-тежка макара с кабел и най-голяма разлика в денивелацията.

Гледката е радост за обектива на туриста - надолу към тюркоазеното око на морето, с ресници от златен пясък, встрани - към полудялата тропическа зеленина, а нагоре... към спирка “Марсилия”.

Малко трудничко е да се обясни какво всъщност е “Сън уърлд” на Ба На хилс - тематичен парк,  вариант на Дисниленд с европейски напеви или еклектика за емоционални далтонисти.

Жарден д’Амур - градина в стил Версай, антична винарска изба, замъци като по поречието на Лоара, типично френски площад с готическа катедрала, 27-метрова статуя на Буда, азиатски храмове и увеселителен лунапарк.  С една дума, стилистичен тюрлюгювеч.

Ако се питате какво прави френски палат във виетнамски парк, отговорът е прост - заради азиатските гости е. Повечето нямат пари да отидат до Европа и затова водят Европа при тях. По същата причина в Патая в Тайланд са претворили пейзажи, лозови масиви и вили от Тоскана.

Колкото и абсурдно да звучи, френската нишка тук е на правилното място. Колонизаторите на Индокитай открили природните прелести на Ба На хилс в края на 19 век и построили в прохладата на дърветата класически вили с басейни, оформили градини, издигнали винарна. Повечето сгради били разрушени през Втората световна война. Оцеляла единствено избата, съградена от френски архитект през 1923 година.

Във френското селце се провежда най-големият във Виетнам фестивал на цветята. Но най-ухажваната от туристите забележителност  на Ба На хилс е мостът. Нищо че си имат и статуя на Буда. 

Ако се питате какво представлява виетнамският курортен град Дананг, ще ви отговоря с едно изречение - всичко онова, което нашето крайбрежие, уви, вече не е:

32 км почти пусти плажове с широка до 20 метра пясъчна ивица, без никакво строителство, заобиколени от планини с бухнала тропическа растителност.

Ресторантите се гушат под палмите, там, където свършва плажът, а “хотел на първа линия” означава постройка оттатък шосето.

През 2005 година списание Forbes определя плажовете на Дананг като едни от най-красивите в света. И наистина те са главната причина тук да се стичат туристи. Засега предимно корейци и японци, но все повече европейци осъзнават защо по време на войната с Виетнам тук са изпращали в отпуск американските бойци от близката военна база.

Да се потопят в лековитите минерални извори, да усетят за кратко вкуса на рая, преди да ги върнат в пламтящия ад.

Всички плажни ивици тук са от ситен и ласкав пясък и макар да имат различни имена, сякаш преливат една в друга - My Khe, Bac My An и Non Nuoc.

Те предлагат шезлонги и чадъри, водни спортове и закътани кафенета, но особено в работни дни човек може да се почувства като Робинзон на пустинен остров.

Местните смятат бялата кожа за изключително достойнство и затова предпочитат да тичат сутринта преди изгрев по пясъка или да поседнат на крайбрежната алея с приятели след залез слънце.

Курортната част е отделена от типично градската от река Хан, която е широка неколкостотин метра. На запад са кадаифът от улици с рева на мотопедите, магазините и местното население.  На изток от реката е кротката туристическа зона със зелени оазиси, луксозни хотели и не особено интензивно движение.

В някои часове от деня картината там е почти призрачна - нови шосета, спретнати тротоари, високи сгради, широки кръстовища и... пустота. Сякаш някой е изтрил с гума хората от пасторалната картина. Само на плажовете цари някакъв живот.  Точно място за пълна почивка. Е, за любителите на забележителностите и разнообразието наоколо има достатъчно места, където да “излеят нервите си от лежането по плажа”.

Само младите почитатели на нощния живот ще се наложи да пресекат Драконовия мост  - Dragon bridge, който е нощна атракция, за да стигнат до клубовете, предимно с караоке - любимото занимание на виетнамските им връстници.

Магдалена Гигова