Лято в Исландия - ледници и диаманти при 9 градуса

Магдалена Гигова е дългогодишен журналист и неспасяем пътешественик. Написала е пет книги и е издала още шест в съавторство. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” по програма “Христо Ботев” на БНР, което се излъчва всяка неделя от 18,30 часа. Също така е автор и водещ на предаването “Дромомания” по здравната телевизия Cоdе Hеаlth - всяка събота от 17 часа. Тя публикува пътеписите си в своя сайт www.drоmоmаniа.bg

От рубриката “Време за пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате за интересни места по света и как да пътувате по-евтино и безопасно.

За Исландия се сещаме само ако изригне някой вулкан, пуснат по радиото Бьорк, или ако български отбор се сдобие с тамошен футболист. Но най-северната членка на Европейския съюз удесеторява населението си чрез нашествието на туристи.

Площта й е колкото на България, обаче там живеят едва 370 хиляди души, защото градовете са разположени предимно по крайбрежието на най-големия остров в света, възникнал изцяло благодарение на вулканична активност. Последните думи обясняват безрадостния и неплодороден ландшафт във вътрешността - стотици километри, покрити единствено с лунен пейзаж от застинала лава и тук-там мъх. 

Какво тогава кара над 4 милиона туристи всяка година да посещават страната на викингите, троловете и ледниците? Отидох да проверя на място и разбрах що значи субполярно лято. В превод: 9 градуса, пронизващ вятър и настойчив дъжд. Плюс възможност да скиташ до откат, защото белите нощи не ти дават да заспиш. И да се радваш на всеки оскъден слънчев лъч. 

Дори и местните задължително изпадат в депресия през зимата. Нормално! 

След като имат дневна светлина за не повече от три часа

Какво правят тогава ли? Четат! В Исландия е прието за Коледа да се подаряват книги. 

Исландия може и да не е държавата, в която мечтаете да се заселите, но определено е място, което си струва да посетите. Заради суровата и дива природа, при която всяка гледка е патос. Особено когато става дума за плажове. Да, правилно чухте. Но бреговете са последното място, където бихте искали да се изкъпете по бански.

Въпреки че и такава случка заснех. Докато ние зъзнехме трагично, един исландски младеж влезе спокойно между айсбергите и започна да плува, сякаш не е в Северния Атлантически, ами в топлия Индийски океан. Само по плувки! 

Ватнайокутъл в буквален превод означава воден глетчер. Той е най-големият в Европа, втори по обем в света и заема 8% от територията на Исландия. Разбира се, цялата му територия е обявена за национален парк на име Скафтафел. В лоното на ледника има огромен кратер, а в него - горещо езеро, дълбоко 488 метра, откъдето идва и името му.

Откъсващите се ледени парчета с размерите на средно голяма къща най-често са тюркоазени, с цвят на коктейл с кюрасао, понеже отразяват светлината. Естествено, има и бели, но раираните като зебра разказват истории. Черните черти върху леда отразяват изригванията на вулкана.

И цялата тази откъснала се от ледника красота се носи из залива в очакване на своя “Титаник”, а туристите се надпреварват да я снимат от борда на лодка-амфибия. Това чудо е малко корабче върху огромни автомобилни гуми. По брега се придвижва като кола. И човек тъкмо се чуди дали ще сменя транспорта, то започва да плава в океана. 

Парчетата от същия труднопроизносим ледник дават името на разположения наблизо Диамантен плаж. Разбира се, отново не става дума за излежаване върху черния вулканичен пясък. С почти религиозно благоговение човек пристъпва по дългата ивица, осеяна със скъпоценни камъни. Всъщност това са отломки от глетчера, раздробени от вълните и изхвърлени на плажа в причудливи форми, които блестят завладяващо

Редките слънчеви лъчи ги превръщат в искрящи диаманти. Ледените късове променят цвета си от наситено синьо до хирургически бяло, което на фона на черния пясък е спиращ дъха ефект от фантастичен филм. 

Тук са снимани немалко ленти, но и кадри за реклама на бански. Горките модели! Добре че им плащат достатъчно. Иначе пейзажът по залез е толкова драматичен, че е любимо място за предложение за брак. 

В края на днешната разходка из Исландия - още едно ледено приключение, но този път изключително питомно, от центъра на Рейкявик. Галерията “Меджик айс”. Когато си навлечен с пухенка и ръкавици и на влизане ти предложат подплатена пелерина с качулка, понечваш да откажеш, но момичетата са настоятелни. Влизаш в галерията и разбираш защо.

Там всичко е от лед - барелефите с мистични сюжети от древните исландски предания - сагите. Фигурите на викинги и тролове, стените, таванът, тронът, на който всеки може да се снима царствено, масите, пейките... Дори барът, където си поръчваш напитка. В чаша от лед, естествено. От замръзнала вода е дори символичният затвор, зад чиито прозрачни стени лицето ти изглежда изкривено като в панаирджийските криви огледала. 

И за да не ти е скучно, са измислени забавления. Класическа викингска лодка, на чиято кърма е задължително да застанеш в поза Кейт Уинслет-Леонардо ди Каприо от филма “Титаник”. Образи на средновековни благородници, изрисувани върху замръзналата стена с прозрачен лед върху лицата, за да долепите там своето.

Митологични герои върху колесници, исландски магьосници, викингски войни и похитени от тях красавици те заобикалят отвсякъде, докато студът не победи любопитството или коктейлът от гренадин с малинов сироп в ледената ти чаша не свърши. Впрочем, колкото и да е учудващо, но малините се отглеждат в Исландия. В оранжерии, чиято поддръжка е почти без пари заради термалните води от гейзерите. Там гледат дори банани, но за тях - в следващ мой разказ.

Магдалена ГИГОВА