На градска баня в Тайван

Магдалена Гигова е дългогодишен журналист и неспасяем пътешественик. Написала е пет книги и е издала още шест в съавторство. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” по програма “Христо Ботев” на БНР, което се излъчва всяка неделя от 18,30 часа. Също така е автор и водещ на предаването “Дромомания” по здравната телевизия Cоdе Hеаlth - всяка събота от 17 часа. Тя публикува пътеписите си в своя сайт www.drоmоmаniа.bg

От рубриката “Време за пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате за интересни места по света и как да пътувате по-евтино и безопасно.

Днес ще ви водя на баня! Чааак в Тайван. Не може да сте в Тайпе и да пропуснете горещите минерални извори. Те се намират в един от 12-те райони на тайванската столица - Бейту. 

Името идва от думата за вещица на езика на племето кетагалан. Поради планинското му разположение кварталът напомня повече курортно селище с неговите реки, езера и ливади. Мъглата тук е почти постоянна заради парата, отделяна от безбройните геотермални извори.

На тях се дължи и производството на 200 тона сяра месечно в края на 19-и век, когато владетели на остров Тайван са били японците. Техният култ към банята превръща Бейту в балнеокурорт. Изворите бълват вода с температура до 70-75 градуса и надлежно са впрегнати в цяла гама хидро- и ароматерапии, масажи, акупунктури и прочее водно-оздравителни процедури, съчетани с великолепна кухня. Изобилието от СПА хотели и луксозни центрове обаче може да очарова само мързеливия турист.

Истински любопитният отива в “градската баня”. Това е условното название на обществения комплекс на открито. Той е напълно непретенциозен, входът за него е едва 1 евро (около 40 тайвански долара) и е задължително да си носите пешкир. 

Приключението започва още от входа, където трябва да оставите дрехите си в заключващо се шкафче. Изпитание е преминаването през бълбукащото поточе с нечовешки висока температура, макар от извора да е подскачало най-малко по 20 метра скали. Номерчето на шкафчето си нанизвате на китката с ластик, както навремето нашите майки и баби са го правили в обществената къпалня.

Местните се кълнат, че минералната вода тук лекува костни проблеми, както и кожни болести, но ако се чудите дали дамите, влезли в басейните, покрити от глава до пети, не крият някаква ужасна екзема, не се бойте. Те просто се притесняват да не изгорят от слънцето, защото всички къпални са под открито небе. Напълно нормално в държава, където средната годишна температура е 22 градуса.

А и в Тайван слънчевият тен не е на почит. Скромната подредба на “народния СПА център” се изразява единствено в басейни с различна температура на водата, което предопределя и разположението им. Най-горещите са най-нависоко - съвсем близо до почти врящия извор.

Неговата температура е 65 градуса, но смелчаците бавно се потапят в езерце с надпис “43-47 градуса”. И дори успяват да останат в него по десетина минути. Екстремистите притичват до широко корито с почти балтийска вода - 15 градуса, и се гмурват скоростно. Други предпочитат усещането за майчина утроба при ласкава температура +37 градуса по Целзий.

Макар и “народна”, къпалнята има много строги правила. Ясно е, че в басейн с дълбочина 70 см скачането и гмуркането е невъзможно, но за да се запази спокойствието на всички, човек дори не може да разклаща на воля крайниците си. Табелки диктуват задължителното поливане на краката с предоставения тас преди влизане във водата за свикване с температурата. Взимането на душ още на влизане в къпалнята е закон Божи, също както възможно най-кратките разговори с тих глас.

На тръгване от къпалнята, минавайки покрай библиотеката на Бейту, има голяма опасност да я вземете за луксозен хотел с нейната корабовидна сграда от метал и дърво, разположена в красив парк с поточета и мостчета.  В близката страноприемница на СПА процедури са се отдавали японските пилоти-камикадзе през Втората световна война, преди да отидат на самоубийствените си мисии. Днес техните потомци продължават да се тълпят в Бейту, примамени от горещите извори и благоприятния климат.

Магдалена Гигова