Задушница е ден, в който отдаваме почит на мъртвите. Това е древна традиция, която се спазва до днес. В църквите се провеждат специални панахиди, с което се почитат загиналите ни близки.
 
Тази година първата Задушница е на 22 февруари, ден преди Месни Заговезни.
 
Църквата е определила съботата за ден на покойните, затова Задушница винаги се пада в шестия ден от седмицата. Близките на починалите посещават гроба им, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за “Бог да прости мъртвите души“.
 
За помена се приготвя "коливо" - варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома.
 
Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст.
 
Една от най-важните забрани на Задушница е подавки в никакъв случай да не се оставят на гроба на мъртвия, тъй като те не са за него, а за останалите живи – за да споменават мъртвия в молитвите си с добро.
 
За една календарна година обикновено задушниците са 4 - съботата преди Месни заговезни, съботата след Спасовден, съботата преди Димитровден и в съботата Архангеловден.
 
На тези поминални дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за "Бог да прости мъртвите души".
 
На Месни заговезни (в неделя) с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд. Великият пост започва от понеделник след Сиропустната неделя.