Голямата политика съсипа живота на Сергей Антонов

На 1 август 2007 г. притеснена млада жена бърза към скромното жилище на баща си. От два дни тя му звъни. Напразно, телефонът му е безмълвен. Вратата е залостена. Вътре Сергей Антонов вече не е на този свят. Горчивата чаша, която този несправедлив живот му е сервирал, е изпита докрай. 

На погребението речи няма. Само Лили Иванова и песента “Ветрове”. 

Такова е било последното желание на покойника 

На 11 юли Сергей Антонов трябваше да навърши 78 години. Отиде си на 59. Младите, а и не толкова, нямат представа кой е той. През 1982 г. повечето от тях не са били родени. А днес за случилото се тогава почти не се говори. Времето, изминало от онзи ноември, когато снимката на Сергей Антонов бе на челните страници на всички големи световни вестници и по екраните на телевизиите, се оказа достатъчно “случаят да бъде забравен”. Това налагаше не справедливостта, а висшите интереси на страната. Те не допускаха заради достойнството на един човек да се накърнят отношенията между две държави. Един го е казал по-добре: Има човек, има проблем, няма човек ... и т.н.

А Сергей Антонов наистина стана проблем на много хора с гузна съвест, които съчиниха легендата за българската следа в атентата срещу папа Йоан Павел II и поставиха един невинен човек в центъра й.

На 13 май 1981 г., далеч преди годината, с която започва нашият разказ, на площад “Свети Петър” във Ватикана 20 000 почитатели очакват появата на новия папа Йоан Павел II. 

Той е поляк и се казва Карол Йозеф Войтила

Автомобилът му бавно се движи сред множеството. В 17,17 часа проехтяват изстрели. Куршумите пронизват корема и гърдите на светия отец и раняват двама туристи. Килърът е заловен на място. Ахмед Али Агджа, платеният терорист, след 3 дни получава доживотна присъда. 

Седемнадесет месеца по-късно най-неочаквано е арестуван Сергей Антонов, представител на авиокомпания “Балкан” в Рим. Обвинението е жестоко: съучастие в атентата срещу папата. Това твърди истинският убиец Агджа. 

Още на другия ден България става обект на грандиозна клеветническа кампания

За вестниците на “Ботуша” страната ни е инкубатор: на атентатори, убийци, комунисти, безбожници. Тези определения най-малко отиват на Сергей Антонов. Той е тих, скромен, фин, честен, затворен човек, съсредоточен в работата си в авиокомпанията, в която служи от 8 години. Но голямата политика вече е задействала машината на неговото ако не физическо, то поне морално унищожение. Тя си е намерила идеалната жертва. 

Следват 4 години затвор, две от които преминават в следствения арест, а през другите две се води делото. Светът определя ставащото в италианската столица като процес на века, равносилен на Лайпцигския или аферата “Драйфус”. Крясъците, които трябва да анатемосат Антонов и България, вече се чуват до небето. Събраните материали надвишават 1200 страници. 

Асен Марчевски, вечна му памет, беше човекът, превел всичките документи, свързани с делото. Бил е и симултанният преводач на всички съдебни заседания. 

Обвинителната реч на прокурора Антонио Марини е продължила 31 часа

“Обвинението се крепеше единствено и само на показанията на Агджа - казваше Асен Марчевски. - В края на процеса защитата изброи 116 негови лъжи.”    

Следователят Импозимато умело ги използва в ущърб на подсъдимия. Мъж с мустаци и очила стои зад килъра по време на стрелбата. Тази снимка обикаля световните медии. Според обвинението това е Антонов. Колежките му твърдят под клетва, че в часа, в който е извършен атентатът, той е бил в офиса на компанията. Тези показания изцяло оневиняват българина, но никой не ги взема под внимание.

През годините винаги е стоял на вниманието на обществеността въпросът: 

Защо България и Антонов са били избрани за главни персонажи на този абсурден театър

Според господин Марчевски основната цел на акцията е да се удари СССР. Затова се използва най-близкият му сателит. България се оказва не само отлична, но и нужна мишена. По това време гигантът “Фиат” и майсторите на пишещи машини “Оливети” планират да строят заводи у нас. Това не трябва да се случва.

Близо петдесет месеца Сергей Антонов е арестант номер едно в света. Никой не знае какво са правили с него в затвора, но той излиза от там друг човек. По време на делото е развалина. Повтаря, че е невинен. Измъчван психически и с психотронни вещества. Решението на съда да го оправдае, поради липса на доказателства, е поредната гавра спрямо един почтен човек. Но магистратите вече са в положение, в което законът няма значение, те трябва да спасяват себе си.

Ако подсъдимият бъде оправдан напълно, което е редно, тогава следствието, прокуратурата и съдът ще трябва да признаят провала на цялата акция. А тя струва четири милиона долара. Толкова са разноските по процеса, отделно са щедрите хонорари на купените журналисти. И за да не ги плащат магистратите, сметката бе прехвърлена на Сергей Антонов. 

Той я плати с живота и здравето си 

И както стана дума, в началото София, в името на добрите отношения с Рим, реши да си трае, вместо да защити достойнството и честта на един невинен свой гражданин. Да не говорим за финансовата компенсация, която той би трябвало да получи, ако магистратите бяха взели законното решение.

След завръщането си Сергей Антонов работи като куриер в БГА “Балкан”. В своята книга “Погребаните тайни на С.А.” покойният талантлив журналист Крум Благов пише: За пръв път срещнах С.А. през октомври 1990. Четири години след процеса той беше на 42. Жена му го беше напуснала, той даваше признаци на психическо разстройство. Беше изключително елегантен. Поздрави, предложи ми кафе и цигара. Не отговаряше на въпросите ми. Мълчеше. Накрая каза: Довиждане.

В последните години от живота си Антонов е без доходи, живее в мизерия. Близки му купуват легло и издават две негови стихосбирки. През 2002 г. му отпускат пенсия 200 лева. Той няма лекуващ лекар. Не пие лекарства. Вечер пуска химна на любимата си родина и стои прав.

Исак ГОЗЕС