Диалогът между Русия и България по време на Първия Каспийски икономически форум в Туркменистан ни връща към политиката на големите обвързвания. Това пише руското бизнес издание "Економика сегодня", цитирано от Канал 3.

"Твърде популярна преди периода на санкции" срещу Русия, тази политика предвиждаше да се интегрират помежду си две интеграционни обединения - Европейският и Евразийският съюз", пояснява Станислав Бишок, изпълнителен директор на международната мониторингова организация CIS-EMO.
 
Електронният вестник коментира разговора между руския премиер Дмитрий Медведев и българския му колега Бойко Борисов на туркменистанския форум.

Борисов и Медведев обсъдиха огромни възможности пред България и Русия

Медведев припомни идеята за съвместяване на черноморското и каспийското измерение, за да носят те дивиденти на държавите и народите от двете страни.

Борисов посочи на свой ред, че регионът разполага с "огромни възможности", а България, разположена от другата страна на Черно море, е "един вид вход към европейския континент".
 
"Търговските отношения, железопътният транспорт, автомобилните комуникации, морският транспорт, хъбовете, каквито има и в България, и в Русия северно от този регион, предполагат огромни възможности", каза българският министър-председател.

Борисов с гръмка новина за сделка с „Хюндай” и завода на „Фолксваген” в България

"Колкото до Русия и България, съвместяването на черноморското и на каспийското им измерение трябва да се разглежда по-скоро символично, тъй като България е членка на ЕС. А общата рамка на ЕС спрямо Русия е вече даденост и се определя от санкциите", отбелязва Станислав Бишок.
 
Същевременно "България, както и всички останали страни от ЕС, при все че се обявява за възстановяване на отношенията с Русия в рамките на Европа, никога обаче не използва правото си на вето, щом стане дума за продължаване на антируските санкции.

Ако София разполагаше с необходимия суверенитет и самостоятелност във воденето на външна политика, България на първо място би проявила интерес към енергийни проекти, съвместни с Русия", убеден е експертът.
 
Пет години след спирането на проекта "Южен поток", България отново се мъчи да стане страна-транзитьор на руски газ - този път в рамките на "Турски поток", допълва изданието.

Четири компании с мераци към АЕЦ "Белене"

Станислав Бишок изтъква, че България проявява интерес и към общи с Русия инфраструктурни и логистични проекти, също и в сферата на селското стопанство. "София би желала Русия да отвори пазарите си за български стоки", добавя той.

Аналитикът съзира "голям потенциал" в руско-българското икономическо сътрудничество, най-вече в информационните технологии, медицинската промишленост, енергийното, транспортното и селскостопанското машиностроене. "България вече е натрупала и позитивен опит от експлоатация на обекти, конструирани и строени с руско оборудване и технологии", подчертава наблюдателят.
 
Взаимните посещения, диалогът между руски и европейски политици водят до общо разбиране - поне на нивото на отделни държави, "че историята със санкциите не е вечна, а Москва и европейските държави имат далеч повече общи интереси, отколкото разделителни линии", резюмира експертът.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!