То дори не знае колко е красиво и колко ужасни мисли предизвиква само с появата си - черно от ушите до петите. Не знае, че е чисто черно с чудно лъскава козинка. Очите му красиво светят.
Седя на пейката под мекото обедно слънце.
Чисто черното коте си играе с шумкащите листа. Весело му е!
Срещу мен млад мъж се е навел над близката шахта. Оправя кабели. Изправя се и тръгва да вземе друг инструмент. Котето в същия миг радостно хуква право пред краката му.
С ужас виждам как напетия младеж грабва клещи да ги захвърли по котето и изпищявам: Нееее!
Толкова сте млад! В 21 век живеем! Черно коте е, не е Средновековие.. .
За миг той се дръпва и промърморва: “Да, бе, да, какво правя...“
Казвам му, че през 13 век, поредния Папа обявил Черните котки за дяволски изчадия. Хората ги намразили и ги смятали за част от вещиците, ще им донесат нещастия. Било жестоко преследване и убиване на котки.
Но никой не се досетил, че появилата се Чума, покосила повече от половината население в Европа, била от плъховете. Те на воля се размножавали и заразявали по пътя си всичко живо.
Ние трудно излизаме от всевъзможни суеверия, предрасъдъци, напластявани през вековете и най-чудното, тези многовековни „плашилища“ още държат в ръцете си съвременни хора. Такава сила ли имат старовековните страхове, че даже влияят върху родените в новия 21 век?
Погледнете турците - те боготворят своите котки. По улиците има вода за тях, храна.
Котката в древен Египет е божеството Бастет, дъщерята на Ра и Бога Слънце. Та точно Бастет – богинята с лице на котка - е пазела Бога на Слънцето когато пътешествал в подземния свят.
С други думи от котката чакай защита и късмет, а не обратното.
Погледнете германците – там котките се разхождат из двора или градината около блока и се прибират когато се наиграят. Прибират се през специално изработена в долната част на Главната врата на блока или къщата - ниска гумена вратичка като завеска, през която се промушват.
Руснаците си носят в клетки котките, когато пътуват, а не ги захвърлят по пътищата.
А сега си припомнете колко от днешните ви познати, изпълняват ритуали, за да не ги настигне злото:
Връщат се и заобикалят, ако ги пресрещне Черна котка.
Не минават под триъгълник, че няма да им върви.
Като стават от сън, знаят с кой крак ще стъпят, за да е успешен денят.
Ако са излезли от къщи, не трябва да се връщат, че няма да им върви.
Ако счупят огледало, вайкат се, че ги чака седем години лошо в любовта.
Ами петък, 13 - какво ще кажете? Имахме съученик, който не идваше в петък 13-то число на училище. И не знам как му извиняваха отсътвията.
Ако се разсипе солта на пода, леле, леле..
Ако се счупи чаша, чиния, пак тюфкане и си го отнася детето...
Един учител казваше: Беднотията е родила безброй суеверия,
предрасъдъци.
А Черното коте ли?
Слава богу момчето, което поправяше кабели ми се усмихна и повтори: И аз не знам какво правех.
Черното коте го срещам по тъмните вечери да притичва. Беше разбрало, че по светло е опасно да пресреща хора, които го пъдят, хвърлят камък, ритат водата или храната поставена от някого.
Ех, Чернушко, ти поне бързо научи, че през деня трябва да се криеш, а вечер в тъмното е по-спокойно.
Савка ЧОЛАКОВА
