Както е известно, вдигането на прословутото „българско вето“ върху началото на присъединителните преговори на Република Северна Македония с ЕС неслучайно съвпадна със заседанието на Европейския съвет в Брюксел. Както и срещата на върха на евролидерите с колегите им от Западните Балкани.

Покрай емоциите около събитието, на нашата общественост сякаш убягна един детайл, който предизвика потрес в западната ни съседка. Както френският президент Емануел Макрон, така и холандският прeмиер Марк Рюте използвали в изявленията си понятието „северномакедонски“, което не се приема от нашите приятели от РСМ.

Следва незабавна реакция по дипломатически път, но въпреки това, на следващия ден Макрон отново употребява същия израз, с което предизвиква шок и ужас в медийното пространство на РСМ.

Съседите убедено вярват, че Споразумението от Преспа не само им гарантира правото да ползват определението „македонски“ що се отнася до нация и език, но и задължава останалите да се придържат към тази терминология.

Но дали наистина е така?

Първо, едно двустранно споразумение не може да вмени каквото и да било задължение на останалите страни по света, нито пък да промени езиковите им правила, според които имената на националните езици (доколкото претендират за уникалност) са обикновено производни от имената на държавите.

Второ, в Чл.7 (4) на Преспанският договор РСМ сама определя официалния си език като македонски, принадлежащ на групата на южнославянските езици, без контрагентът да поддържа същото твърдение.

Никоя евроинституция нито се занимава, нито се интересува особено от историята на държавите-членки на ЕС. В този контекст, преговорите с ЕС и присъединяването към него нито легитимират, нито делегитимират нечия фалшива история.

Изглежда, че през последните години хвърлихме прекалено много енергия и жар за обективизиране на общата ни история с РСМ, което изисква търпение, последователност и по-продължителен период от време, имайки предвид, че подмяната на истината и натрупаните фалшификации датират от над 100 години.

Далеч по-съществено и критично е как националният език на държавата-членка ще се нарича в евроинституциите.

Нашата позиция залита от една в друга крайност!....От "езикът на РСМ е български диалект" (вярно, но неприложимо  erga omnes)  до  "нямаме право да им казваме как да си наричат езика".

Нямаме, но имаме, доколкото се засягат нашите интереси, културно наследство и исторически "търговски марки" !

Рамковата позиция на МС и Декларацията на НС изискваха да се прилага установената двустранна формула със забележка "според конституцията на ...", но как това може да се осъществи в многостранния формат на ЕС?

От друга страна, възприетото „френско предложение“ предвижда едностранна декларация, където България да изрази становището си по езиковия въпрос, което обаче да остане само в архива, без никакви практически последствия.

Но ако наименованието на езика не е за всеобща международна употреба, цялото усилие остава напълно безсмислено. Единствено ще дадем храна на антибългарските сили в РСМ да крещят поне още 50 години как не сме ги признавали за хора и народ. 

РСМ няма никакви права да монополизира целия географски регион, където славянските македонски говори са доказано български. Доколкото се противопоставя на българския език, езикът на РСМ може да се бъде признат само в рамките на територията на страната, без прояви на „езиков иредентизъм“.

Европа прекрасно ще ни разбере, ако България настоява за "език на Северна Македония" или дори "северномакедонски" .

Ама било "понижувачко" (унизително) за тях! Че докога ще се грижим за душевния комфорт на средния македонист?

Що се отнася до историята, дори да се постигне споразумение, още на следващия ден след приемането в ЕС, македонистите могат да се откажат от него и да си я подкарат по старому.

Те още отсега се заканват как щели да анулират Преспанското споразумение и Договора с България. Може да се окаже, че в продължение на години напразно сме гонили Михаля.

Затова нещата би трябвало да се приоритизират с акцент върху по-малко, но по-възлови въпроси. Международното наименование на "язикот" несъмнено е един от тях!

Никак няма да сгрешим, ако стъпим върху „грешката” на Макрон!

Евелина ИГНАТОВ

социолог , Хамбург