Гурбетчиите изкупиха бялото саламурено сирене и луканката от магазините в по-малките градове на страната в първите дни на годината. Родните емигранти, които бяха тук за коледните и новогодишните празници, вече се стягат за чужбина и тези две храни са сред първите, които влизат в багажа им, споделят продавачи от провинцията пред „Монитор”.
Вакуумираните млечни продукти са предпочитани от хората, които се прибират със самолет, докато тези с автомобилите си вземат по две-три осемкилограмови кофи със сирене и цели пити кашкавал. Стоката в саламура може да трае с месеци, опитът им показва, че при правилно съхранение няма да купуват до следващото идване въпреки че в нашите и турските магазини може да се намерят доста видове сирене от Балканите.<br /> <br /> Обичайно около Нова година се засилва търсенето на деликатесни продукти и тогава реализираме повече луканки и други сушени месни храни, сподели инж. Живка Георгиева, управител на месопреработвателно предприятие от община Димитровград. Тенденцията да има пик на търсенето през декември при колбасарските фирми все повече се променя и разликата между различните месеци вече не е толкова голяма, както преди години, констатират от бранша. Изникналите като гъби етнически магазини в цяла Европа са една от причините любимите храни и лакомства да се намират във всяка точка, където има българи. Освен това нашенци успяват да си идват по-често, а не само веднъж в годината, а и десетките автобусчета, които прекосяват континента, винаги са пълни с колети с родни продукти.<br /> <br /> Домашни свински деликатеси и прясна зелева чорба зелеви сарми и други натурални родни вкусотии от баба и дядо на село отнасят със себе си българските емигранти при отпътуването си обратно за Европа. Седмица след новогодишните празници голяма част от работещите в чужбина започват трескаво да се готвят отново за раздялата с близките си и да се настройват за живота в чуждите държави. Със себе си те ще отнесат частица от българската кулинария, която поне в първите седмици ще им напомня за България и за оставените тук родители и близки. <br /> <br /> Тъй като зимата е сезонът на &bdquo;свинските погребения&rdquo;, на дъното в саковете си гурбетчиите слагат вкусни свински деликатеси - няколко парчета наденица, малко бахур, известен в някои части на страната още и като &bdquo;пате&rdquo;, малко сланинка, кървавица и 1-2 буркана с неповторимата пача, за която европейците могат само да мечтаят. Наред със свинските мръвки в саковете и куфарите ще намерят място и няколко буркана с прясна зелева чорба и зелеви сарми, а до тях кротко ще &bdquo;полегнат&rdquo; 2 - 3 бутилки от домашната ракия и гъстото като кръв червено вино на дядо и татко. Наред с тях към чужбина ще потеглят и традиционните и предпочитани от гурбетчиите през цялата година опаковки със сирене, кашкавал и кисело мляко. Домакините си вземат точени кори, а по-младите предпочитат да си тръгнат с готови баници.<br /> <br /> Шофьори на микробуси, извършващи през цялата година превози на пътници и товари от България до различни европейски държави, споделят, че в дните около коледните и новогодишните празници се превръщат в дистрибуторски камиони. Седалките за пътници се свалят и целият микробус се натъпква догоре с родни стоки. При това далеч не всички от стоките са изпратени от дядо за любимата му внучка. Предприемчиви нашенци в комбина с араби са отворили магазини за български стоки в Неапол, Италия. В тях родните гастарбайтери могат да открият всичко: от българските бутилки с бира, вино и ракия, през русенското варено и лютеницата, до лукчетата, локума, тахан халвата и дори петлетата на клечка и бонбоните &bdquo;Кръц-кръц&rdquo; и &bdquo;Карамел Му&rdquo;. Подобни български бакалии има не само в Неапол и не само в Италия, а във всяка държава и град, където има повече българи емигранти. В магазините се продават дори и нашенски вестници. Е, те разбираемо са с няколко дни закъснение, но това няма значение.<br /> <br />