Актьорът Христо Пъдев е от младото поколение български артисти, чийто живот може да оприличим на пиеса. Познат на телевизионната аудитория от участието му в сериала “Татковци”, а след това и като капитан на отбор в шоуто “Кой да знае”, роденият в Павел баня актьор не спира да се развива и предизвиква себе си. За ролите му извън телевизията, за пътя до актьорската професия, за семейството и рода му, за амбицията и вярата в съдбата той говори с лекота, доза хумор и самоирония, овкусени с актьорския му талант, в интервю за Ютуб канала ToTo Yotov.
- Христо, казваш, че нямаш нищо общо със София, ти си от Павел баня, но всъщност си роден в София? Разкажи какво се е случило?
- Аз съм трето дете в семейството и майка ми вече имала опит в това отношение. Роден съм в нощта на 22 срещу 23 декември, а трябвало да се родя през януари. Майка ми спокойна, тръгва към София, защото тя е учителка по математика и е трябвало по повод някаква следдипломна квалификация да отиде. Отсяда при семейни приятели, но вечерта отива сама на театър - в Армията. И след постановката усетила, че аз искам да излизам, и така... Питал съм я много пъти коя постановка е гледала, но не си спомня.
- Разкажи ми и как се ражда твоето първо дете? Половинката ти също е актриса.
- И там е съдба. Цвети, жена ми, трябваше да роди към края на май. И аз през цялото време й повтарях, че искам да роди на 24 май - това е любимият ми празник!
От дете го обичам, защото тогава в едни по-бедни и начално демократични години беше единственият ден, в който моите родители ни водеха цялото семейство на ресторант. Не знам само с това ли го свързвам, тъпо, ако е само с това, но винаги ми е бил най-любимият празник. Терминът й беше 30 май, така че има шанс на 24-ти да се появи детето ми. И на 11 май, сутринта рано към 5 часа, тя ме побутна и ми каза, че водите й изтекли. А 11 май е старата дата на Кирил и Методий - тук имаме покритие на моите надежди. Този ден трябваше да бъда на прослушване за сериал към 9 часа и си бях направил план преди това да си науча монолога, който са ми дали. Естествено, не ми се случва планът, защото водя Цвети към болницата. Чаках пред родилното и се чудех какво да правя. Мислех си, че няма да ходя на никакъв кастинг, жена ми ражда, тук ще седя и ще чакам. Но стана 8 часа, никой нищо не ми казва и си извадих да си видя текстчето за прослушването. След което реших и отидох на кастинга, като им обясних, че жена ми ражда и бързам. Казах си всичко бързо и точно и си тръгнах, дори не влязохме с диалог в екипа.
- За кой сериал става въпрос?
- Не знаех, дори това не знаех. Малко след прослушването кастинг агентката ми пише така приповдигнато, в смисъл, че съм се справил перфектно. Пък и баща ще ставам. Аз не знаех, че сериалът ще се казва “Татковци”... Викам си, добре. Отидох на репетиция и в театъра след това, а Цвети си ражда. Дълго раждане беше - 18 часа. Роди ми се син Петър, който вече е почти на 5.
- След това те избират за ролята в “Татковци”?
- Да, персонажът ми беше баща на трима сина. И аз станах истински татко по време на кастинга за тази роля. Шегувах се после много, че имах възможността през героя си да получа урок по бащинство.
- Ти вярваш в те зи комбинации на живота.
- Не са случайни тези взаимовръзки, съдба е, която ти белязва живота. Има и трета случка - когато се роди дъщеря ми, аз отново бях на сцена. Яна се роди на 10 януари преди 3 години, аз на 9-и вечерта имах представление. Цвети ме успокояваше, че всичко е наред, да си ходя на представлението. В 7 вечерта, вече щях да излизам пред публика, ми писа, че контракциите зачестяват, но всичко е точно. След последната сцена с мое участие си тръгнах, не останах за финалния поклон, защото Цвети ме чакаше на вратата вече и потеглихме директно към болницата. Този път за 2 часа стана раждането. Предопределено е всичко.
- Кой всъщност е Ицо Пъдев, преди да станеш актьор?
- Едно обикновено момче от малък град, от прекрасно семейство, израснал съм в най-хубавия смисъл на семейните традиции. Постоянно бях на улицата, вечно почупен и зашит някъде. Супер беше! Синът ми Пепката и той като мен е енергичен и палав сега. Аз бях постоянно навън. До ден днешен улицата, на която живея в Павел баня, не е асфалтирана. По този повод аз много се шегувах в “Кой да знае” и управата в Павел баня ми се поразсърди. Иначе дядо ми 40 години е бил директор на гимназията в града
С баба ми се намират в едно чирпанско село. Той ме учеше да бъда добър и достоен човек, който винаги е готов да помогне на тези, които се нуждаят от помощ.
- Баща ти какво е работил?
- Баща ми беше агроном, макар че е кандидатствал и в тогавашния ВИТИЗ, но не се явил на четвърти кръг, защото се напил предната вечер и съответно не го приели. Режисура е кандидатствал, та на него съм се метнал явно. Той почина, докато аз бях в Академията. Беше от онези родители, които не ги виждаш много-много. Беше и кмет на Павел баня по едно време. Хубав човек. Между другото, майка ми и баща ми са трети братовчеди, но го разбират, след като вече са заедно. Така е в малкия град.
- Виждаш ли знак и в това, че два пъти те късат за влизане в НАТФИЗ, успяваш на третия път? Имаше ли дилема да се откажеш?
- Втория срок на последната година в Математическата гимназия в Казанлък, където съм завършил, нашите започнаха да ме питат какво ще правя след това, къде ще кандидатствам. Аз не знаех, знаех само, че моята единствена цел е да бъда с приятелите ми в Студентски град в София (смее се). Нямах никакво понятие тогава какъв искам да стана. Но в живота ние си мислим едно, друго се случва.
Приеха ме в единствения университет, в който не исках по принцип да кандидатствам - Пловдивският
Майка ми е с корени от Павел баня, но родом от Пловдив, имаме апартамент там, малката ми сестра живее в Пловдив, голямата вече беше отишла във Франция. И ме приеха информатика. Аз един компютър мога само да го пусна. Компютърни игри в зали никога не съм ходил да играя, играех само футбол.
- Влезе ли да учиш информатика?
- Да, почнах да уча програмиране, математики някакви. Усетих с цялото си същество, че това не е моето. Свърших първи курс едва-едва, но не защото съм прост, според мен поне, а защото всичко учех и правех насила всеки ден. Живеех вкъщи - няма нищо от това, което си представях като живот в Студентски град.
Започнах да мисля, че ще си пропилея живота
Паралелно с това, единственото място, където се чувствах добре, беше ансамбълът за народни танци в Павел баня, където играех. Сцената ме влечеше. И решавам, че ще кандидатствам в НАТФИЗ, където и баща ми е кандидатствал. Прекъснах следването си в Пловдив и отидох да кандидатствам.
Не казах нищо на родителите си, защото ме беше срам, а и не знаех какво ще стане. Кандидатствах със стихотворения на Димчо Дебелянов, Пеньо Пенев, Христо Ботев - знам ги, защото баща ми и чичо ми като си подпийнеха, винаги ги рецитираха и ние децата, строени, ги слушаме. Допълнително научих и два монолога. Скъсаха ме.
- А вашите не знаеха нищо, така ли?
- Не, само на сестрите ми казах, че отивам, и голямата ми сестра ми прати пари, тя ме издържаше. Казах после на родителите си, че са ме скъсали, и почнах да работя в Пловдив каквото намеря - на бензиностанции, дограми слагах. Сестра ми се намеси тогава и ме заведе при един неин познат актьор от Пловдивския театър, който да ме подготви за ново кандидатстване в НАТФИЗ. Тръгнах този път по-уверен, със самочувствие. На първи кръг бях с най-висока оценка. На втори кръг - също, те са четири кръга. Трети кръг са песни и танци. Аз на танци бях подготвил уникална шопска комбинация. Скъсаха ме. Прибрах се в Пловдив да си страдам и да си работя каквото в момента работех. Първо бях решил повече да не кандидатствам, но се разубедих, кандидатствах трети път и ме приеха. В живота всеки път има своя смисъл, когато го извървиш. Попаднах в класа на Атанас Атанасов през 2007 г. и до ден днешен някои от най-добрите ми приятели са от този клас.
- Историята за кръга и предопределеността тук ли свършва?
- Не. Първият театър, в който ме поканиха, след като завърших, беше Пловдивският. Върнах се в града, от който исках да избягам и го бях понамразил малко, защото не се чувствах щастлив там. Дебютната ми роля беше да “убия” моя учител - актьорът Симо Алексиев, който ме подготви да кандидатствам.
- Усещам, че теб много ти харесва да общуваш с хора, и то всякакви?
- Животът ми така се стече, че се събра някаква популярност при мен. Като ходя по места, хората искат да се видим, да си поговорим, да се снимаме, да ме прегърнат. Баби редовно ми казват колко искат вечер да си прекарват с мен и да си казват “наздраве”. Аз като им обърна внимание, и те са щастливи и доволни. Знам, че съм им осмислил една вечер, и те са малко по-щастливи от нашата среща и ще се приберат и два-три дни това ще ги държи. Моята работа е това.
- И нека те попитам каква е професионалната ти равносметка за отминалата 2025 година?
- 173 представления съм изиграл, 147 епизода на “Кой да знае” сме снимали, в 3 игрални филма съм участвал.
Йонислав ЙОТОВ
