Ако беше доживял до наши дни, на 25 януари Владимир Висоцки щеше на навърши 85 години. Уви, той си отиде през 1980 г. твърде млад - само на 42. 

Аз не обичам

изхода фатален

и няма да ми писне 

да съм жив.

И мразя се, 

когато съм печален,

когато пея, 

а не съм щастлив.

На юли 1980 г. сърцето на Владимир Висоцки спира да бие. Това се случва в разгара на олимпиадата в Москва и всички мечтани цели, точки и секунди избледняват на фона на тъгата на руснаците. Огромни тълпи се стичат, за да се сбогуват с Владимир Висоцки. Големият бард, поет и най-важното - човек, който живее живота на един дъх, извън всякакви схеми и системи

Приживе песните на Висоцки се превръщат в нова “енциклопедия на руския живот”, а официалните власти го игнорират до периода на перестройката. И чак тогава започват да обръщат внимание на факта, че този човек се превръща в една от централните личности на руската култура на 20 век, оказала силно влияние върху формирането на възгледите на немалка част негови съвременници и следващите поколения.

Ако е само бард, ще е един от многото. 

Висоцки може да бъде поставен редом до Маяковски и Есенин

Давал е концерти освен из всевъзможни мазета и ъндърграунд пространства, в които са се събирали огромни тълпи негови сърцати почитатели, също така и за служители на КГБ, а касетки с негови записи са слушали и Галина и Юрий Брежневи, както и децата на Юрий Андропов.

Лично аз имам две “срещи” с любимия бард. Помня, бях тийнейджърка, но вече го боготворях. При едно посещение в Москва семейният ни приятел режисьорът Ганчо Киречев реши да ме зарадва и ме заведе в “Театъра на Таганка”. В кулоарите му срещнахме прочутия актьор и бате Ганчо ме представи като негова запалена почитателка. А той възкликна - “девочка болгарочка”! Две нищо и никакви думи, които винаги се връщат в спомените ми, когато слушам песните на Висоцки.

Уви, втората ни среща беше на Ваганковското гробище, където е погребан бардът. Беше 1997 г. Група български журналисти се поклонихме пред неговата изключителна личност. И си попяхме “Лучше гор могут быть только горы, на которых ещё не бывал...”

Валентина ИВАНОВА