Ще бъде ли канонизиран като светец? Това е въпрос, който се задава много. Имаше и негативни изказвания. Други казват, че това трябва задължително да се случи. Че едва ли не църквата се плаши от тази канонизация. Църквата не се плаши от това. Това заяви игуменът на Кремиковския манастир протойерей Серафим Янев в ефира на bTV.
„Въпросът е Бог да прослави. Когато Бог прослави, църквата не тази, която прави светеца. Светецът става такъв с живота си, който извървява всеки един ден. Трябва Бог да го прослави с дара на чудотворството. Тогава църквата установява този факт и го прославя“, каза още протойерей Серафим.

Божият човек съобщи, че Кремиковският манастир е започнал кампания за набиране на информация за чудеса, случили се в присъствието на Дядо Добри. „Има много хора, преживели чудеса с него“, подчерта той.
 
По думите му, светецът от Байлово е „показал пътя на много хора“. „Идвали са хора и с много големи физически проблеми при него. Той е оздравявал на първо място душата. Дядо Добри знаеше, че болестта не е нещо, което ни уврежда, а ни помага да намерим пътя“, каза още игуменът на Кремиковския манастир.

Като първото чудо, случило се в присъствието на Дядо Добри, игуменът посочи първият път, когато се запознал със светеца. Тогава го боляла много глава, чак не можел да стане от леглото, но след срещата с Дядо Добри тя веднага му минала.

„Една сутрин рано с много голямо главоболие лежах в къщи. На вратата се тропаше силно. Не ми се отваряше. Но той щеше да събори вратата.
Попита ме, дали аз съм отцецът. Каза ми: Ставай да отиваме и да служиме“, спомня си игуменът.

„Дядо Добри беше великан, гигант, един космос. Човек, който имаше изключителна вяра в бога. Знаеше, че това е смисъл на целия живот. Това той искаше да покаже и на нас“, каза още игуменът.

Според протойерей Серафим, Дядо Добри беше намерил съкровището и искаше да го пожаке на хората. Наблягаше на това, какво да правим, как да живеем, какъв ни е смисъла изобщо и накъде да се стремим да отидем. За него нямаше нищо друго освен Господ. Всичко останало беше за него временно.

Той искаше да покаже на хората, че има вечност, която е приготвена за нас. Бог ни е сътворил, като негови деца , да бъдем щастливи в царството божие, каза още игуменът на Кремиковския манстир.

Дядо Добри вярваше, че България и българите сме хора на бога, Ще минем изпитания, но ние отново ще се върнем към вярата. Той не искаше толкова да събриа средства, а искаше да накара хората да бъдат милостиви. Да ги подтикне със своет одаряване да събудич чувството на милосърдието, добави той.