Реално бензинът струва 2,20 лева, останалото е печалба на производителя. Това заяви икономистът Георги Ангелов в интервю за "Марица". По думите му пикът на инфлацията за горива и храни у нас стигна върха, очаквам успокояване.

- Ново и старо правителство влизат в противоречия по тема номер 1 - има ли осигурен газ България за идващата зима?

- Нормални са тези политически пререкания. Предстои зима, а тогава България има високо потребление. Сега е моментът, дори трябваше да стане през пролетта - да се осигури газ за зимата. Добре, че се говори по темата, защото през декември ще бъде трудно, ако въобще е възможно. При това на астрономически цени. Не е изпуснат още моментът, но прозорецът е отворен още няколко седмици. После става късно.

- Г-н Ангелов, тези 7 танкера с газ, за които говори Кирил Петков, ще свършат ли работа? И на каква цена в сравнение с международните борси?

- Те са добра сделка. Точно за зимния период от октомври до април. Всъщност проблемът не са танкерите, защото на международния пазар има 700-800 от тях. Въпросът е да се осигури капацитет как да дойде газът до България, защото нямаме собствен терминал, а строим такъв в Александруполис съвместно с Гърция. Той ще бъде готов следващата година.

Трябва да наемаме слот в Гърция („Ревитуса“) или в Турция, където имат 4, а строят пети терминал. При сегашната криза този в Гърция е запазен от други компании, които са били по-бързи от „Булгаргаз“. Сега или трябва да купим капацитет от други компании, или - тук имаме късмет - „Ревитуса“ инсталира нов плаващ терминал, за да увеличи капацитета. Съответно този допълнителен капацитет ще бъде предложен на търг, а ние може да участваме и да хванем последния влак, образно казано.   

- Защо все пак не сме запазили капацитет там през пролетта?

- Интересен въпрос. Някак си много удобно изглежда за тезата, че трябва да се върне газът на „Газпром“, защото просто няма друг. На мен ми изглежда много съмнителна цялата работа. Доста пъти сме го коментирали и е учудващо, след като са знаели през пролетта толкова журналисти, как пък в „Булгаргаз“ не са знаели!

- Премиерът Петков не е ли имал капацитет да натисне „Булгаргаз“, грубо казано?

- Не са ми ясни - кой от коя партия е бил. Всяко министерство беше на различна партия.

- Енергетиката беше на ИТН?

- Въпросът е, че първите два танкера ги докарахме през Турция. Ние сме фактически единствената страна, която може да се възползва. Но се изисква договорка с турското правителство. Всяка сделка трябва да се договоря отделено - парче по парче. Няма нищо общо с Гърция, където съществува пазар, търгове и т.н.  Но пък ние граничим с Турция, за разлика от Италия например. Затова имаме две възможности - терминал в Турция или разширението в Гърция. Не трябва да чакаме.

-  Думите ви потвърждават версията, че и за втечнения газ, и за допълнително количество азерски, трябва договорка с Турция. Но Ердоган е спрял преговорите с бившия кабинет, след като той падна реално. Напълно нормално Турция ще иска нещо срещу тази услуга за газа от сигурно правителство?

-  Естествено, за да искаме нещо от Турция, трябва да имаме добри отношения. Ние имаме такива, но при смяна на властта се появяват търкания. След като го направихме преди няколко месеца, може да повторим отново през турските терминали. Тук политиците трябва да се възползват максимално. За мен е необяснима позицията на „Булгаргаз“ през последните дни. Те казват - ние не сме договаряли допълнително газ за зимата, защото, ако тръгне и руският, какво ще правим с толкова излишък.

Това е абсурдна теза, но тя беше казана по телевизията от шефа на „Булгаргаз“. Естествено, че ако имаме излишен газ, е най-добре за България. Ползваме си евтиния за нас, а скъпия го продаваме през зимата, когато е пикът на цените. Това правят други компании - като италианската „Ени“. Един кораб с втечнен газ може да се продаде навсякъде по света, тръбният пък - на съседите. Затова се учудих от позицията на „Булгаргаз“. Ами ако не тръгне руският газ? Това е обратният въпрос. 

- Ако всичко мине наред с трасетата, на каква цена ще дойде втечненият газ, естествено, в сравнение с цените на „Газпром“?

- Най-евтиният газ в България идва от Азербайджан, тъй като е изцяло обвързан с цената на петрола и петролните деривати. А петролът тези дни поевтинява, дори днес (б.а. - вчера) е 96 долара, най-ниското ниво от месеци насам. 10% от нашето потребление се покрива от този евтин газ. Имаме още 20% азерски газ, но на по-висока цена, докато се построи газовата връзка с Гърция. После всички количества от азерите ще са на ниската цена, като ще покриват една трета от нуждите ни, или 1 млрд. куб. м.

Просто трябва да си построим газовата връзка. Като направим микс с останалия газ, ще се получи приемлива цена. Това е първият приоритет на правителството  - връзката с Гърция и евтината цена, договорена преди години. Каква ще е цената по другите договори, никой не може да каже. Защо - руският газ е обвързан с борсата в Нидерландия (TTF).

Там постоянно има ръст. Май месец смятахме 80 евро за висока цена, сега е 200 евро. През зимата обикновено е още по-скъп. В този смисъл руският газ поскъпва последните две години, наскоро го смятах - с 1600 процента. Вероятно ще продължи да поскъпва, тъй като се намаляват количествата и има дефицит. Американският газ, поне при тези 7 танкера, е обвързан с формула на американския „Хенри хъб”.  Цената там е по-скъпа, но слабо се влияе от борсова цена, а е близо до фиксираната.

И да има колебания, са от по 5-10 долара. Това е разликата с руския газ, която е вързана с борсата и може да порасне с 10, 50 или 1000 процента. Американската не мърда. Никой не може да предвиди бъдещето, но при тези тенденции няма да е много изгоден руският газ. За България най-добре е да вземе всичкия възможен газ, пък зимата да ползваме най-евтиния.

- При руския газ, поне към момента, трябва да „клякаме“ за това плащане в рубли, предложено от Москва, за да възобновим доставки?

- Всъщност тези страни, които клекнаха, също не получават газ. Нали знаете, че Италия каза, че ще плаща в рубли, но пак им намалиха със 70 процента доставките. Просто искат да принудят Европа да клекне, но пак не означа, че ще доставят необходимите количества. Затова и да дойде някакъв газ от Русия, не трябва да разчитаме на него. Дори за Унгария орязаха доставките, без да искат, защото една трета от тях минаваха през „Северен поток“. И цените там същото са нагоре.

-  Ако едно семейство е плащало 250 лева месечно за топла вода и парно миналата зима, колко ще му струва през следващата?

- Топлофикациите произвеждат и ток. Той е много скъп в момента, така тези дружества освен по-голям разход за газ, имат и по-големи приходи. Тези дни се гонят абсолютни рекорди на борсата за мегават - 730 лв. е днес.

Топлофикациите говорят само за разходи, но имат и приходи. Особено тези, които са инвестирали в когенерация. Пловдивската е добър пример, докато софийската е изостанала, но пак произвежда ток. Със сигурност Пловдивската може да покрива голяма част от разходите си чрез продажба на ток. Това е едното.  Другото - регулаторът допълнително дава надбавка над тази пазарна цена за топлофикациите, за да субсидира парното. Общо казано, от печалбите в енергетиката се субсидира парното и затова то не поскъпна със стотици процента като газа, а с около 30%.

Плюс това се намали ДДС на 9 процента при парното, така че реалното поскъпване е около 20. Имаме уверения от новия шеф на КЕВР - Иван Иванов, че ще намери нови буфери в системата, за да не се вдига цената на парното. Дано успее! България произвежда много ток, цените са високи, така че има пари в системата. Голяма част от приходите отиват и за бизнеса, знаете, там също се субсидира. Правилното е обикновеният потребител да не страда заради геополитика.

- Вашата прогноза за цената на горивата по бензиностанциите?

- Петролът поевтинява, тъй като Америка и Китай са в рецесия, а те са най-големият потребител. Европа също не е в най-доброто икономическо състояние. Отделно България работи в момента със 100 процента руски петрол, тъй като получихме изключение от ембаргото. Той е с около 30 долара по-евтин. При производствени разходи, акцизи и всичко останало реалната цена на бензина е 2-2,20 лв.  Всичко отгоре е печалба за производителя. Тоест, има мегдан да се търси решение с „Лукойл Нефтохим“. Дето се вика, да си разделим тази печалба от ембаргото, тъй като България е дала изключението. Справедливо ще е да се разберем поне за печалба 50 на 50, при което цената на бензина ще падне с 50-60 ст. Защо иначе им даваме изключение! 

- Има ли механизъм да принудим рафинерията?

-  Единият механизъм е да им кажем - или го правим, или премахваме изключението от ембаргото. Другият вариант е да действаме през КЗК, която може да постави ограничения върху надбавката върху цената на едро. Върху печалбата на рафинерията, иначе казано. Има варианти, въпросът е дали има желание и служебното правителство ще има достатъчно сила.

- Очаквате ли успокояване на инфлацията тази година и спад през другата?

- Голяма част от поскъпванията след старта на войната бяха спекулативни, по-скоро притеснения какво ще се случи. Петролът се успокои, сега е с 30 долара надолу. Зърното поскъпна драстично, сега се върна на нива отпреди войната. Иначе казано, поевтиня над 40 процента от пика. Други обвързани с петрола цени на транспорт и храни вече няма да поскъпват. Напротив, трябва да вървят надолу. Тази част от инфлацията започна да се успокоява, стигна се пик и се връща от там.

Разбира се, при газа и енергетиката няма успокояване. Тази зима ще бъде проблем в цяла Европа. Оттам високи цени, защото токът се произвежда от газ. Например при Гърция 60 процента от газа отива за производство на ток. При нас това не е проблем, няма да влияе върху цените, тъй като и бизнесът получи фиксирана цена, домакинствата - също. Така че в това отношение очаквам вдигане на инфлацията в Европа до края на годината, докато България по-скоро ще имаме затихване. През следващата година очаквам спад до нива отпреди кризата. Така че следващата година ще имаме ниски, до умерени нива. 2022 г. обаче ще остане висока инфлацията - очакваме вдигане с още 2-3 процента, пик в края на лятото и после връщане с 2-3 процента. 

Георги Ангелов е роден в Пловдив през 1979 г. Завършва финанси в УНСС, работи в Института за пазарна икономика, а понастоящем е старши икономист в институт “Отворено общество”. Той е заместник-председател на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация, както и член на Американската икономическа асоциация. Основните му интереси са свързани с данъчна  политика, реформи и икономическо развитие. Участвал е в множество български и международни изследователски  проекти.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук