Може ли недостигът на работна сила в България да бъде преодолян чрез масов внос на служители от трети страни и трябва ли държавата да увеличи квотите за чуждестранни работници – това са въпроси, които отново излизат на дневен ред на фона на намеренията на правителството в оставка. Темата вече е поставена на обществено обсъждане чрез предложени промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, предава bTV.
Според икономисти обаче ефектът от досегашната политика е далеч от очаквания. Анализ по темата беше публикуван от Експертен клуб за икономика и политика, а ключови изводи даде икономистът Георги Вулджев.
По думите му вносът на работници от далечни държави не решава структурните проблеми на пазара на труда, а напротив – задълбочава ги.
"Този процес по-скоро води до заместваща трудова миграция. Това означава, че работници от трети страни реално започват да изместват местните заети", обясни Вулджев.
Данните на Национален статистически институт подкрепят тази теза. До второто тримесечие на 2025 г. най-сериозният спад в броя на заетите се отчита именно в секторите, в които се внася най-много труд от трети държави.
Парадоксално, именно там дефицитът на кадри продължава да расте, вместо да намалява.
Ефектът върху доходите
Ефектът върху доходите също е осезаем. Според икономиста присъствието на голям брой чуждестранни работници води до по-бавен ръст на заплатите в засегнатите отрасли.
"Ако това не беше така, нямаше да виждаме в статистиката толкова ясни признаци за заместване на постоянно пребиваващото население в тези сектори", посочи той.
Вулджев беше категоричен в оценката си, че данните ясно показват натиск върху възнагражденията на българските работници.
"Налице е подбиване на заплатите на работещите български граждани", заяви икономистът, като подчерта, че проблемът не е в самите мигранти, а в модела на трудова политика, който не стимулира инвестиции в производителност, обучение и задържане на местната работна сила.
Предстоящите законодателни промени, свързани с увеличаване на квотите за работници от трети страни, вероятно ще засилят обществения дебат. Според експертите въпросът вече не е дали България има нужда от работна ръка, а каква цена плащат българските работници за избрания модел.
