Председателят на Федерацията по художествена гимнастика Илиана Раева написа много силни думи по повод 10 ноември. Тя си спомни времето преди промяната и как се е стекъл нейният и на семейството ѝ живот. Ето какво написа тя в личния си фейсбук профил:

Комунизма и Демокрацията са оправдание за мрънкащите, неосъществилите себе си и неможещите! Когато го можеш, когато го знаеш и когато го искаш, когато си смел, нито Комунизма, нито Демокрацията могат да те спрат!
10 ноември 1989 год, когато Стената падна и Демокрацията се отприщи...

Гледам разни “демократични” муцуни... Някои вече не са между живите, на други муцуните им напълно изчезнаха, а нечии муцуни вече никой не разпознава като муцуни на Промяната

Колко ли от този народ е зад граница?! Колко ли от всичкия този народ устоя на Демокрацията?! Колко българи емигранти се завърнаха в новодемократична България след онази паметна дата?! Кой как и по какъв начин реализира себе си в новодемократичната България?! Всеки според реалните си възможности, знанията си и волята си...

Ще кажа за мен и семейството си:

Ние бяхме в Испания на тази дата. Наско беше футболист на Сарагоса. Печелеше много пари, като всеки футболист в силен европейски клуб. Купихме си жилище там в чудесен квартал. Имахме много приятели, които ни обичаха и уважаваха. После бяхме в Барселона, после в Ланс, Франция. Дъщерите ни ходеха вече на училище и градина. Живеехме повече от добре, спокойни и щастливи. Разбира се, че можехме да останем и да устроим живота си по най-добрия начин, защото вече познавахме много хора, а и те ни уважаваха и ни симпатизираха.

През 1993 год се върнахме. Решихме го! И на двамата ни липсваха приятели, родители и Родината! Върнахме се. Окончателно.
Накратко, много накратко ще разкажа какво направихме двамата в новодемократичната България:

Наско стана пак шампион с любимия “Левски”. Поведе едно по-младо поколение по възходящата на футбола. Скандал с Лафчис го принуди да напусне отбора. Междувременно беше от основните герои на “лудото американско лято ‘94”. Стана и шампион със “Славия”. Всъщност той ги направи шампиони.

После Лафчис поиска той да се върне в “Левски”, когато имаше сериозен проблем с Желязков. Наско се върна вече като директор. Отново се върнаха титлите на “Левски”, та чак и в Шампионска лига влезе отборът за първи път в историята на БГ футбола. С Мъри направиха печеливша система за отбора, но лаикът Батков реши, че може и без тях и ги махна. Разбира се беше въпрос на време да махне и себе си. Някой не позволява на Наско да се върне в “Левски”, но от тогава и титлите не се връщат в “Левски”.

Всъщност, с днешна дата съм сигурна, че Съдбата всъщност го е спасила от потъващия кораб, наречен български футбол. Та: в тази демокрация Наско се върна и въпреки някои, въпреки всичко работи това, от което разбираше и подари мноооого неповторими преживявания на милиони българи и левскари, което носи здраве, работоспособност и дълголетие.

Т. е., замени милионите и спокойния живот в чужбина за осъществяване на красиви и полезни неща за милиони хора в България! Мога да кажа с днешна дата, че Наско успя не само да се реализира в демокрацията, но и да донесе много красиви и полезни мигове за хората, както и да обогати историята на “Левски” с още доста шампионски титли, ШЛ и разни други подобни значими за историята нещица.
Аз:

Завърнах се с него и основах клуб “Илиана”. Изцяло финансиран от съпруга ми. Защо не започнах работа в “Левски” вече е незначително за мен, защото времето доказа, че това е бил верния ми път.

Ще го напиша един ден, разбира се. 1993 год го открих. В нашите среди ме познават прекрасно и много гимнастички на “Левски”, включително и моите, които оставих като тръгнах с Наско за Испания ( тогава бях треньор в “Левски”) напуснаха клуб “Левски” и дойдоха при мен. Всичките бяха наказани 2 год да не играят.

Тук е мястото да уточня, че НИКОГА в кариерата си като треньор не съм канила чужд състезател в клуба си! Винаги те са ме търсили и са искали да дойдат при мен. Та... до няколко години клубът ни стана най-силният в БГ.

После станах член на треньорската комисия, после станах председател на същата, после член на УС, после старши треньор на ансамбъла, с който станахме световни лампиони, после председател на БФХГ... и после се знае. Инициирах и осъществих 10 световни купи, световно първенство... И за себе си смятам, че освен, че постигах собствените се мечти, помогнах много на спорта си и подарих също като Наско много незабравими мигове за сърцата на милиони в България и по света.

Минах през отвратилни неща, но тук и сега не му е мястото. Имаше хора, които сериозно ми пречиха, та и до днес, но много повече са тези, които ми помагат. Да не говоря за Наско! При него беше ГАДОСТ в изобилие!!!

Но и двамата успяхме и си свършихме работата! В новодемократичната държава България! С всичките и незаобиколими специфики
Всичко постигнахме и постигаме ВЪПРЕКИ!

И двамата успяхме и при Комунизма, и при Демокрацията!
Много интересни неща бих разказала за пътя и на двама ни, но честна дума, сега не ми се разказва.

Защо написах всичко това:

Ами защото днес е 10 ноември!
Толкова народ само се жалва, плюе, философства, отрича, възмущава се... Кой ли не е жертва... Кой ли не е ощетен, на кой ли не са му пречили да стане ВЕЛИК...

Ами да! Трудно е! Има гадни неща... Има ужасно много трудности и препятствия за всеки. Е, да седим и да хленчим и да се откажем от мечтите си ли?! Колкото са по-големи, толкова повече препятствия/изроди срещаме по пътя си! И обратно!

Познавам хора и с пари, и с много малко пари, които гледат себе си и успяват тук- в България! И са щастливи! И не гледат кой каква кола кара, кой колко пари има, а се радват на малкото, което са постигнали и живеят щастливо и в хармония със себе си близките си в тази България!
Защото животът е борба и устрем към Щастието!

А Щастието не е материално благосъстояние, а състояние на Сърцето и Душата!

Комунизма и Демокрацията са оправдание за мрънкащите, неосъществилите себе си и неможещите! Когато го можеш, когато го знаеш и когато го искаш, когато си смел, нито Комунизма, нито Демокрацията могат да те спрат!

С уважение към всички щастливи хора, които живеят в България!

P.s
Дъщерите ни следваха в чужбина, но се върнаха тук и са от истински щастливите, които всеки ден се сблъскват челно с Демокрацията