Да разговаряш с Илия Луков винаги е една особена магия. Или по-скоро вдъхновение, от което след това изпитваш още по-голяма гордост, че си се родил българин. Изпитваш и смелост - така патриотично и благо те унася той в красотата на българската душа, но и в нейните мъки и тегоби. Предлагам интервю с него специално за читателите на в. “Над 55”, което за мен беше дозата оптимизъм, от която всички ние имаме нужда.

- Илия, винаги си казвал, и това е твое житейско верую, че се гордееш с българския си корен. Разкажи ни по-подробно за твоя род, за предците ти, за всички онези хора, случки и места, които са възпитали в теб тази любов към родината и фолклора ни.

- И двата рода, по майчина и бащина линия, са с богата история. Предците ни са били радетели на българското, трудолюбиви, задружни, силно свързани със земята и традициите. Родът на майка ми са бегълци, преселници от с. Старчища, днешна Гърция. Те са участвали в  построяването на училището в селото. Борили са се за независима българска църква. 

Прадядо ми по майчина линия е бил съратник на Гоце Делчев и след убийството му на 04.05.1903 г. дядо бяга и се спасява в с. Фалещи, Молдова.

По бащина линия предците ми са отрудени, човечни хора от Пиринския край. Много задружни, готови да се притекат на помощ на всеки, изпаднал в беда. В тежките години превъзмогвали трудностите с песни и забави. 

И от двата рода се е преплела любовта към музиката и към народната песен. Вуйчовците ми бяха музиканти в Неврокопския ансамбъл. Майка ми беше певица в самодейния състав на селото. Дядо ми по бащина линия е свирел на тамбура, а баща ми - на свирче. Спомням си, когато се събирахме всички роднини по празниците, всички пееха, лееха се песни до зори и тези празници ни свързваха още по-силно и ни сплотяваха да сме единни и да си помагаме. 

- Вярваш ли в предопределението на човек, в съдбата? Твоята мисия да си съхранител на българщината дали ти е дадена свише?

- Може би има нещо предопределено, но според мен човек сам си подрежда нещата от живота, правейки своите избори. Избрал съм този път - да пея народните ни песни, да търся стари текстове, да възраждам позабравени песни, защото вярвам, че така се пази родовата памет, че така черпим силата от корените си. И ще продължавам, защото виждам промяната в очите на хората след всеки мой концерт 

Усещам как се преобразяват и сякаш отварят сърцата си за прегръдка, за споделяне, за човечност и добра дума.  

- Съдба ли е и срещата ти с Баба Ванга? Разкажи ни за нея. 

- Срещата ми с Баба Ванга се случи точно когато имах нужда от напътствия и мъдрост. При нея ме заведе полк. Сенгелиев, комуто съм признателен за съдействието и подкрепата. Баба Ванга много ми помогна и ме насочи да отида при д-р Евтимов, един уникален и всеотдаен лекар, който е обикалял по селата на кон, за да помага на родилките, независимо дали е в сняг, студ, дъжд или пек. Съветите на Баба Ванга промениха начина ми на живот,  помогнаха ми да открия един нов път на благотворителност, защото след тази среща започнаха десетките инициативи за децата сираци, за децата на служителите в МВР, за даряването на камбани на църкви. В този период се отвори сърцето ми за благотворителност и съпричастност към човешката болка.

- Ако имаше нейната дарба, ти си родом от нейния край, Петрич, какво би искал да прозреш, да се случи за в бъдеще на България? 

- Такава дарба не се дава всекиму... Бих искал всеки един човек да осъзнае, че носи отговорност за действията си и да работи така, че да се възражда надеждата и любовта между хората, да живеем в истината, а не в илюзията, да сме осъзнати и просветени... 

Имаме нужда от прегръдка топла, човешка, истинска 

Ние можем да си помогнем и да се подкрепим, без да чакаме някой отвън да ни спаси и помогне. 

- Изключително ми харесва твоята сентенция “Заедно ще запазим миналото ни в бъдещето”. Кои са последните твои проекти, с които правиш този мост? 

- Едно от последните неща, които направих, е, че преизпях балада за Гунди и Котков. Силно ме развълнува моментът, в който се поднасяха цветя пред тези футболни легенди, и тогава ме впечатли репликата: “Гунди е жив!”. Това ме вдъхнови и развълнува да възобновя тази песен. Благодаря на Наско Джорлев от Струмица за сътворяването й. Той от сърце е написал тази песен, за да съхрани спомена за тези момчета и да изрази всеобщата обич към незабравимите ни футболисти. 

Друг проект, по който работя, е Общобългарският младежки събор в Каварна “С България в сърцето”, който за 18-а година ще събере талантливи българчета от страната и чужбина, които ще изпълнят сцените с фолклорни изпълнения на песни, танци, обичаи... Каварна ще се превърне в столица на българското народно творчество.

От една година работим и по телевизионното предаване “Да се срещнем с песен” по Евроком ТВ, като каним в студио “Пирина” талантливи българи, с които си говорим за нашенското, за обичаите ни, песните ни, за историята ни... Щастлив съм, че всяка седмица, дарявайки на зрителите и телевизията това едночасово предаване, все повече хора ми се обаждат и споделят, че го следят и го чакат с нетърпение.

Тече и трескавата подготовка за юбилейния ми концерт “30 години песни с любов”, създава се и книга за този творчески период.

- Юбилейният ти концерт “30 години песни с любов” е тази година на 29 октомври в Зала 1 на НДК. Това ли е движещата сила при теб - любовта? Какво ти дава тя? Може ли човек изобщо да живее без нея?

- Без любов не може да се живее. Любовта е онзи огън, който изгаря всичко, което ни пречи да бъдем по-добри, да се хванем за ръце и да сме заедно, единни. Любовта е пречистваща, тя е двигател на всичко съзидателно, градивно... 

Ще се радвам да пея за всички с любов. 

С песните си преживявам всяка история и се радвам, че имам честта да изпълнявам песни, които са се родили от сърцето на авторите, като например: “Мамо, снощи те сънувах” на Кирил Аспарухов, посветена на неговата майчица; “Идвайте си” на Христо Медникаров, посветена на внучката му, която работи в чужбина; “Зов за България” на Петър Бурлак - Вълканов, за непрекъснатия зов на изселниците от Бесарабия по родната земя; “Наздравица” на Евгения Хука, която ми се обади и каза: “Роди се един текст, ако можеш да го пресътвориш в песен, пей го на този изстрадал български народ, който много обичам”. Тези песни са пример за това, че любовта е водещата в творческия процес. Радвам се, че тези автори успяха да чуят приживе песните си.

- Обичан и слушан си от хора на различни възрасти, но като че ли почитателите ти над 55-годишна възраст са много повече. В редакцията редовно получаваме писма с мили думи за теб. На какво се дължи това, с какво печелиш и омайваш хората с вече посребрени коси? Ще се радваме да ни споделиш конкретна случка, която те е докоснала. 

- На мои концерти има хора от различни възрастови групи. Не съм забелязал да са повече над 55, възможно е... Наскоро ми се обади едно момче и искаше много да поздравя баща му по случай негов юбилей, защото харесвал моите песни и е израснал с тях. Сещам се и за друг случай: обадиха ми се сънародници, които живеят в чужбина, с молба да направя видеопоздрав за годишнината от сватбата на техните родители. Сега се сещам и за още един случай, споделен от майката на 3-4-годишно момче, което всяка вечер искало да изслуша целия ми албум “Мъжка молитва”, преди да заспи... Топлят сърцето ми тези споделени разкази от хората и ме мотивират да продължавам да пея с любов за тях.

- На какво самият ти искаш да възпиташ децата си и пред какви опасности смяташ, че са изложени тези поколения - бъдещето на България?

- Отговорна е родителската роля. Искам да им предам и да възпитам в тях трудолюбие, човещина, доброта, да знаят историята си, както на рода, така и българската. Макар че е динамично и много променливо времето, в което живеем, искам да ги науча да търсят истината и да ценят всичко българско. Нашият народ е живял тежко, бил е поробен, но е запазил песните си, предавайки ги от уста на уста, запазил е традициите си, здравата връзка със земята и корена. Разказвам на децата си историята на всяка една песен, от къде съм я намерил, как е създадена, каква истина от исторически факт разкрива. 

Това е моята родителска отговорност - да предавам истината, която научавам, и да ги потапям в българската музика

Искам децата ми да са образовани, да станат добри граждани, да са отговорни и да почитат българското.

- Твоето пожелание и апел към читателите на в. “Над 55”?

- На всички ваши читатели пожелавам крепко здраве, хармония, благодат! Нека да са щастливи, благословени и да се радват на хубавата нашенска музика! Очаквам всички любители на народната музика на моя юбилеен концерт. За тези, които са далече от София и нямат възможност да дойдат на 29.10.24 г. в Зала 1 на НДК, ще се опитам да организирам концерти и в други градове.

Валентина НЕНОВА