Една от най-забележителните ни актриси, открояваща се с разноликия си талант, магнетизъм и интелигентност, е родена на 08.04.1941 г. в София. Отрано животът й започва с изпити. Още на 6-годишна възраст - с изпит за първи клас, след години - за френска филология, после във ВИТИЗ.
Следвала две години френска филология в Софийския университет, напуснала, за да кандидатства в тогавашния ВИТИЗ. Не я приели, но не можела да се върне да довърши следването си в университета. Не я одобрили, въпреки че стигнала до последния кръг, защото щяла да внесе буржоазно влияние. “Вероятно идва от това, че бях по-нестандартна като външен вид - ходех с цветни чорапи, бях шумна, пеех, винаги съм си изразявала позицията. Може би е била много глупава, но си е била моята позиция и оттам тръгна. Някои даже говореха, че съм дъщеря на фабрикант”. Нейни приятели й казали, че може да отиде в Смолян, където директор на театъра бил Тодор Андрейков. В онези години имаше възможност и незавършили съответното образоване да работят по преценка на ръководството на даден театър заради своя талант, т. нар. член 9. След като подала молба за назначаване в театъра, един ден й се обадили по телефона. Дигнала:

“Другарю, може ли другарката Зафирова да се обади?”

Тя отговорила - другарката е на телефона, смее се Илка заради нейния специфичен плътен глас. И я повикали да играе. Всъщност в основата за нейната покана бил Рангел Вълчанов, който правил спектакъл там и с когото се познавала от София. И така започнала една прекрасна година в Смолян, защото там имало група, завършила ВИТИЗ. Имала късмета да бъде в такава силна група на добри актьори, на хора мислещи и почтени. След сезона в Смолян отново си подала документите за ВИТИЗ, пак получила отказ.


С Апостол Карамитев в „Бялата стая”

Документите се одобрявали от кварталния отговорник от ОФ и заключили, че изобщо не може да кандидатства във висше учебно заведение. Но баща й искал да разбере защо. Станало ясно, че от отечественофронтовската квартална организация написали, че е направила опит за бягство през граница, понеже била в Смолян. “При тези пътища аз съм идвала два пъти в София и майка и татко дойдоха един, за да ме гледат”, казва тя. Обвинението отпаднало. Но вече била изпуснала срока. “Следващата година кандидатствах, стигнах до последния кръг. Отново имаше нещо за буржоазно влияние. Моят професор, най-, най-светла му памет - Моис Бениеш, казал: “А бе, аз искам това момиче! Искам го това момиче в моя клас!”. И най-после влязох във ВИТИЗ, а това беше удивителна среща”. Илка Зафирова става 
звезда в българското 

кино с дебюта си във филма "Вълчицата" на Рангел Вълчанов

още като студентка - през 1965 г. Впечатляващо изпълнение на младата актриса в ролята на дръзкия, по човешки непримирим аутсайдер, който търси своето ново, достойно място в живота си. Илка Зафирова сякаш взривява ролята си с бунта и катарзиса на собствената си силна личност. Филмовата школа на Илка Зафирова е определена от имена на режисьори от класата на Вили Цанков и Методи Андонов, на Иван Андонов и Стефан Командарев. Играла е в театрите в Пловдив, Пазарджик, Смолян, "София", а от 1990 г. - в Малък градски театър "Зад канала". Забележителни са ролите й в "Кълбовидна мълния", "Човекоядката" и "Таралеж" от Ив. Радоев, "Деликатно равновесие" от Е. Олби, "Меко казано", "В лунната стая", "Морско синьо" и "На смях" от В. Петров, "Хамлет" от У. Шекспир, "Есенна соната" от И. Бергман", "Без кожа" от Т. Димова, "Ревизор" от Н. В. Гогол, "Свекърва" от А. Страшимиров, "Големанов" от Ив. Вазов, "Професията на мисис Уорън" от Дж. Б. Шоу, "Шърли Валънтайн" от У. Ръсел" и др. В киното: "Ако не иде влак", "Чуй петела", "Дами канят", "Бяла магия", "Немирната птица любов...", "Вампири, таласъми", "Пансион за кучета"... 

Повече от 50 имена и заглавия в афиша на театъра и киното,

но срещите на Илка Зафирова в изкуството никога не са й достатъчни. Тя е все така неудържима за нови роли, които иска да играе като за последно. Илка Зафирова е сред обичаните и уважавани актриси в Малък градски театър “Зад канала” - театърът, за който зрителите търсят билети за месеци напред. За нея може да се говори много, но най-добре я представят нейните думи, казани през годините по различни поводи: “Театърът е голямата ми любов в живота. Много е приятно киното, но то изисква и други средства, и друго участие. В киното снимаш няколко дубъла и каквото, това е. Режисьорът го запечатва и ти после не можеш да го поправиш никога. А често уж играеш главна роля, само че при монтажа режисьорът решава, че не си му толкова необходим. И не че лошо играеш и да си потиснат от това, а просто така му се подреждат нещата в главата. Докато в театъра всяка вечер е различно”. “Слава Богу, има два-три филма, които съм много щастлива, че съм ги снимала - “Вълчицата” (реж. Рангел Вълчанов), “Вампири, таласъми” (реж. Иван Андонов) и “Бялата стая” с режисьор Методи Андонов, с Иван Андонов и “Дами канят”. Имам няколко филма, иначе съм снимала някъде 25-30, даже бях изненадана, когато прочетох в някаква енциклопедия”, казва тя. 

И добавя за театъра, че тук е нейното истинско амплоа и предизвикателство. “Зависи от твоето състояние, което трябва да преодолееш, зависи от публиката, защото веднага се усеща дали публиката те харесва. Приятно е - винаги попадаш в различен състав и като партньори, и като режисьори. Малък градски театър “Зад канала” е едно специално място - както ние се смеем, там няма място къде да се скриеш да кажеш нещо срещу някого. Няма как да си направиш клюката. Затова сме известни, че при нас няма такива истории. Благодаря на Бога, че съм там. Сега играя в два спектакъла - “Недораз­браната цивилизация” на Теди Москов и “Човекоядката” на Бина Харалампиева”, казва Илка. “А какво значи цената на билетите? Ти да даваш билети по 5 лева за двама, по 2,50 на човек. Ти ме обиждаш, ти подценяваш моето изкуство.



В моловете за един тъпанарски американски филм даваш по 12 лева

За това, което аз цял живот съм учила, работила, играла къде ли не, някои от нещата разкъсват сърцето ми - 2 лева, 2 и 50 лева. Това обезсмисля целия ми професионален живот. Не се разпределят правилно парите. Сигурна съм, че има хора, които имат желание, но не могат. Невежеството на по-голямата част от така наречената политическа класа е фрапантно и на тях им дреме...”. През първите години в Малък градски театър “Зад канала” били всичко - и гардеробиери, и реквизитори. Идва на премиера един “бизнесмен” запъхтян, и вика - не можахте ли да го забавите... Кое да забавим - да не откриваме паметник, да дръпнем чаршафа по-късно... 

Разликата в бита на хората стана наистина фрапантна

И това идва до голяма степен от това, че тези, най-богатите, са недостойни хора и че това богатство е крадено. Нека погледнат тези големите милионери, милиардери по другите “бели” страни. От къде са тръгнали, къде са стигнали и кога са стигнали. Ама ония там бачкат”.

А за себе си казва: “Иска ми се, докато се чувствам с енергия, още малко театър да направя. За здравето ясно, това Господ ще реши, но не искам да ставам в тежест на дъщеря ми и внучка ми. Иначе не бих се оплакала от живота си. Първо работих това, което искам, и това, което мисля, че го имам отвътре, което е най-важното нещо. Животът ме срещна с едни от най-прекрасните хора, които живеят в тази страна, общувала съм с най-светлите от моя гледна точка умове и сърца”. 

При получаването на “Аскеер” през 2015 г. за най-добра актриса в главна женска роля голямата Илка каза: Благодаря на публиката, че ходи на театър и така подкрепя българската култура.
А ние благодарим, че я има, и й желаем здраве и още много творчески превъплъщения.

Паулина БОЯНОВА