Български иманяри с металотърсачи напъплиха Френската Ривиера. От време оно се знае за слабостта на родните търсачи на съкровища към плажовете.

Вместо да бъхтят пътя по горите и чукарите и да търсят митичното съкровище на Вълчан войвода, което я го има, я го няма, пък и да го има, трябва да се копае, че и да се преодоляват заложени капани и черни проклятия, нашите иманяри се насочват към доста и далеч по-реални и постижими дестинации, пише "Монитор". 

Джиткат си по плажа с уредите в ръка и от пясъка от време на време изскача златно ланче, гривничка или в най-лошия случай обичка, загубени от курортистите. В последно време обаче дали много маймуни се качиха на клона, или пък туристите нещо обедняха, но в плажното иманярство у нас вече няма хич далавера.

Това обаче изобщо не отчайва родните иманяри. Ако някой си мисли, че те ще оставят металотърсача в килера и ще хванат мотиката да копат на село или да бачкат в някой завод, яко се лъже. Който веднъж е опитал вкуса на лесните пари и е видял с очите си блясъка на златото, така лесно не се отказва. И нашенците са му намерили цаката.

След като у нас вече няма далавера, те просто сменят страната. И къде на друго място биха могли да отидат освен там, където са мангизите и богаташите. И Ривиерата им пасва идеално. Там камък да хвърлиш, звезда ще удариш. И то звезда от голям калибър, не някакви са български пишман випове.

„Холивуд, Моливуд, баце, е там“ - както казваше един роден шоумен. А там, където са звездите, там са и парите и скъпоценностите. Щото каква ще е тази звезда, ако не отиде на плажа без половин кило злато, та да блести отдалеч като звездите на фестивала в Кан.

Макар че това, последното, всъщност май повече е характерно за нашите звезди. Световните не отделят толкова внимание на благородните метали в ежедневието. Но и така да е, от глад нашенците на Ривиерата няма да умрат.

Ако не успеят да изровят нещо златно от пясъка, ще си го откраднат честно и почтено. А ако и това не успеят да направят, ще просят и пак няма да са капо и да ходят гладни и жадни.

Пък с тези металотърсачи току-виж открили и някоя безценна археологическа находка, с която да докажем на света, че преди хиляда или повече години прабългарски крак е стъпвал и на Ривиерата. И тогава вече ще имаме пълното основание да присъединим към националната ни обединителна кауза и тази европейска територия. Пък да видиш тогава какво ударно бетониране ще падне.

Емигрирането на родните иманяри към Френската Ривиера има и други полезни измерения.

Археолозите у нас най-после ще могат да спят спокойно, без да се стряскат, че някой ще им разкопае обектите и ще им задигне артефактите и славата.