Православната църква почита на 7 юли една от най-тачените български светици – Неделя. Неподвижният празник в църковния календар е известен още като „Голяма света Неделя“.
Според църковния календар на 7 юли се отбелязва паметта на света Неделя – една от най-почитаните български светици. Неподвижният християнски празник носи и името „Голяма света Неделя“.
Житие
Гръцката светица Кириакия, чието име в превод на български означава Неделя, е родена в Мала Азия през III в. От малка се посветила на Бога и решила цял живот да пази целомъдрие за „небесния жених“. Много знатни младежи искали да се оженят за нея, но тя отказвала на всички с думите, че се е сгодила за Христа.
Заради вярата си девойката била хвърлена в тъмница, измъчвана и горена с огън. Разказва се, че ставало чудо и раните й зараствали. На 7 юли 289 г. войниците на император Диоклетиан я посекли с меч.
По-късно мощите й били пренесени в столицата на Второто българско царство – Търново. Св. Евтимий, патриарх Търновски, написал „Похвала на светата великомъченица Неделя“.
Св. Неделя е изобразявана в иконите като красива девойка, облечена в народна носия.
Обичаи
Народният култ към светицата е характерен предимно за земите на Странджа, Сакар, Пирин и Родопите. Там празника й наричат Света Пресвята, Пресвета Неделя, Къса Неделя, Голяма Неделя, Опална Неделя, Стара Неделя и Прясната Неделя.
В тези райони и до днес битува вярването, че „Голямата Неделя е майка на всички недели в годината“ или, че е „майка на неделния ден от седмицата“.
Вярвания
Според народните представи на празника не трябва да се похваща никаква работа. Вярвало се, че в противен случай светицата ще се разсърди и ще накаже с болести и смърт жените, които са работили. За Голяма Неделя стопанките приготвят обредни питки, които се раздават в черква, до параклис или оброчище, носещи името на светицата.
Нещастни и болни хора наричат курбан за светицата с надеждата, че ще бъдат изцелени и избавени от страданията си. На Голяма св. Неделя болните се къпят в лековити извори и се мият с лековита вода от аязмата. Съществува и обичай болни хора да преспиват нощем по поляните, за да ги „потъпче баба Неделя“ и да им върне здравето.
В южните планински селища в деня на празника се правят курбани край оброци, църкви и параклиси, посветени на светицата.
Устройват се общоселски събори с богати празнични трапези, около които се извиват хора, на които се залавят ергени и моми.
Днес имен ден празнуват: Неделя, Неделчо, Неда, Недьо, Недка, Недко, Нели, Нелина, Неделян, Делчо, Делка, Ненка, Ненко, Ненчо, Делян, Дельо и други.
