След като няколко дни не се появявала пред блока и не отговаряла на телефонните обаждания на приятелки и на сина си, била повикана полиция. Вратата на жилището била разбита, а в антрето на пода лежала бездиханна популярната актриса.

Още щом видял майка си, синът й Иво Стайков, който е дете от брака й с режисьора Людмил Стайков, настоявал да бъде направена аутопсия и подозирал, че майка му си е отишла от насилствена смърт. Смъртта й била доста странна, тъй като тя нямала никакви болежки и до последно общувала активно с приятели и колеги.

В хода на разследването стана ясно, че актрисата е била многократно прободена с нож, а за ужасяващото деяние е заподозряна внучката й. Експертиза ще покаже дали с намереното в нея хладно оръжие са нанесени смъртоносните рани. Внучката на актрисата Ивет е диагностицирана с шизофрения и е настанена в психиатрия.

Дали лабилното състояние на момичето, или пари стоят в основата на зверството, предстои да установи следствието

Само година преди смъртта си звездата от култовите ленти “Обич” с Невена Коканова и Стефан Данаилов, “Двама под небето” с Апостол Карамитев и др., попълнила банковата си сметка със 191 167 лв. За толкова тя продала свой имот в морската столица Варна.

Родената през 1943 г. актриса от години не се изявяваше на сцената. Тя бе обявена за "заслужил артист" през 1974 г. и бе носителка на орден "Кирил и Методий" II степен. Напуска театъра в пика на славата си. Малко след това се развежда и с режисьора Людмил Стайков. Снима се в постановки в телевизионния театър до средата на 80-те години на миналия век, а след това се е занимавала с дублаж на филми и преводи.

Ранното детство на красивата актриса било белязано от ужасяващите следвоенни години. 

Баща й бил осъден от Народния съд и разстрелян, майка й - в неизвестност

Голямата актриса Виолета Донева не помнела баща си. Била пеленаче, когато капитан Павел Джингаров бил отзован от фронта, а на 15 март 1945 г. осъден от Народния съд и разстрелян. Бил на 33 години. На името на капитана сега в Петрич има кръстена улица.

След разстрела на съпруга й майката на Виолета - Цвета Джингарова, останала на свобода броени месеци 

През лятото на същата тази 1945 г. тя била качена в автомобил на булевард "Мария Луиза" и е в неизвестност година и осем месеца. Всички мислели, че е мъртва. Грижата за пеленачето легнала на плещите на бабата. Дотогава семейството обитавало хубав апартамент в района на Докторския паметник. 

Апартаментът обаче бил харесан от партизански генерал, а на бабата дали срок от 12 часа да опразни жилището 

Тя събрала малко вещи в една бохча, грабнала бебето и започнала да търси подслон при познати. Всички обаче се отдръпвали от дамгосаното семейство. Все пак се намерил един благороден човек, адвокат, чичо Борис, който ги приютил в мазето си на Руски паметник, където си стъкмил малка дърводелска работилничка. Там, в тясното подземно помещение, малката Виолета се учила да ходи и да говори.

На баба й и през ум не й минавало да изведе детето на двора, за да не ги види някой

В качеството си на адвокат чичо Борис успял в един момент да разбере, че майката е жива и се намира в Централния затвор. Използвайки познанствата си, той уредил свиждане на Виолета и баба й с майката. Дотогава Виолета знаела за майка си единствено от разказите на баба си - че била литераторка, завършила с отличие СУ, че била толкова красива, че колегите й викали Жар птица...

Малкото момиченце и баба му се озовали в една стая в сграда на милицията на "Лъвов мост" в очакване на свиждането. От друга врата в помещението влетяла грозна, със сплъстена коса, почти чудовищна жена, която се спуснала към детето. И Виолета започнала да пищи. От хубостта на Жар птицата в затвора нищо не било останало.

Това била първата среща на Виолета с майка й. След като я освобождават, тя била лишена от учителски права и от всякакви доходи. Бабата скоро умира от рак, братята й - също. Единият брат, Георги Стефанов, бил археолог, историк. Другият брат на бабата, Стефан Стефанов, юрист, през 42-43 г. бил управник на Македония.

Един от най-ранните спомени на малката Виолета бил как ”чичо Борис” им носи храна в стара кутия от обувки

Останала на улицата, красивата майка на бъдещата актриса кандидатствала и била приета в тогавашното Държавно висше театрално училище. След като го завършила, с щерка й митарстват от театър на театър в цялата страна. Свирали се в мизерни стаички, по някой път се хранели само с липов чай, сирене и хляб. Въпреки лишенията родителката й успяла да й даде отлично образование. Малката Виолета винаги имала учител по пиано и по френски. Тя добре си спомняла думите на майка си:

"Можеш да станеш императрица. Можеш да станеш слугиня. Но трябва да знаеш да готвиш, за да си перфектна домакиня, да свириш на пиано и да знаеш френски".

Виолета завършила със златен медал гимназия в Кюстендил. Фамилията й обаче била пречка да кандидатства. Две години не й давали бележка, за да кандидатства във ВИТИЗ. После пък я изключили от комсомола.

“Черното петно” в биографията им останало дори когато вдовицата на царския офицер се омъжила повторно за своя колега 

Кирил Донев, който осиновил Виолета и я отгледал като свое дете

Голямото ”развиделяване” настъпило едва когато младата актриса сключила брак с Людмил Стайков, когото покойният кинокритик Иван Стоянович наричаше ”Лисичката”. Двамата имат син. Филмът му ”Обич”, в който участват половинката му Виолета Донева и идолът на българските жени Стефан Данаилов, печели куп награди ”по света и у нас”. Пътят на звездата бил отворен за много контакти.

Самата актриса обичаше да вади на показ приятелствата си с известни имена от световното кино и сцена. Твърдеше, че била близка с Ив Монтан и съпругата му Симон Синьоре. В Париж пък се запознала с Марина Влади, а покрай нея и с Владимир Висоцки.

Клюката тръби, че актрисата не била равнодушна и пред ”опасния чар” на колегата си Стефан Данаилов

Години по-късно за рождения ден на Ламбо тя изпратила прочувствена телеграма, в която пише, че ”под подплънките на широките му дрехи продължава да живее динамично един прелестен хлапак”. 

В ”Обич” тя изигра влюбена медицинска сестра, но според нея всичко било само ”мента на лента” и със Стефан си останали ”добри приятели”. 

Оттогава актрисата години наред изпълнява главните роли в лентите на своя съпруг, който е назначен за шеф на Кинематографията, а в средата на 80-те години изпълнил най-важната партийна поръчка - режисира националистичната епопея ”Време разделно” по едноименния роман на Антон Дончев. По това време обаче двамата са вече разделени и примата на Армейския театър се задомява за детската си любов - баскетболистът Атанас Грънчаров.

“Актьорството е безкрайно красива професия, споделяше Виолета Донева, но и безкрайно нечовечна понякога, защото те обсебва изцяло. Ако знаете колко много качествени колеги са станали нейна жертва... Аз не мога да се оплача, би било нахално. Винаги съм имала освен хубави роли, чудесни партньори и добри режисьори и това, което е най-важно в тази професия - любовта на публиката. Аз съм от малкото актриси, които имат отговор на въпроса как да бъдеш обичана. Три живота да живея, не мога да се отплатя за тази обич”, обичаше да казва Виолета Дончева. 

Мир и светлина на душата й.

Подготви Поли БОЯНОВА