"Великият пост е време на изкушения, но да не униваме. В Милано затвориха храмовете, но се молим за здраве. Хората са спокойни, работят, моловете са пълни въпреки коронавируса", това сподели отец Стефан Димитров, който е в „сърцето” на епидемията от коронавирус в Милано.


Кой е той?
Роден е в София през 1982 г. Завършил е теология в Богословския факултет на Софийския университет със степен магистър. Бил е докторант по Пастирско богословие. От края на 2014 г. до сега служи в българския храм в италианския град Милано


Отец Стефан Димитров

Ето какво още сподели отецът в интервю за в. Монитор:

-Отец Стефане, вие сте в „сърцето” на епидемията от коронавирус в Милано. Какво се случва, животът замрял ли е?
-Със сигурност животът в Милано не е замрял. Хората живея, работят, правят всичко, както и преди да бъдат открити случаите на коронавирус. Като цяло няма нищо кой знае колко смущаващо. Апокалипсис, както едва ли не се описва, че има тук, категорично няма.

-Децата ходят ли на училище?
-Не, разпуснати са във ваканция. Обществените места, където се събират много хора, са затворени – кина, театри, включително и църквите. Литургии в неделя не се служат. Това е по-необичайното. Така ще бъде до 7 март засега. На 1 март учениците трябва да са в училище, освен ако не бъде взето решение за удължаване на ваканцията. Ако я продължат, ще е радост за тези, които не обичат да учат.

-Децата, макар и във ваканция, излизат ли, ходят ли в моловете, както се случва в България по време на грипна ваканция?
-Ходят, разбира се, пълно е и не само сами, но и с родителите си. Днес в парка (петък, б.р.) беше пълно с хора, най-вече с деца. Паника и истерия няма, хората продължават на живеят. Пазарува се малко повече, но в магазините има всичко, за кой знае какво запасяване с храни не може да се говори.

-Хората с маски ли излизат от домовете си?
-Някои слагат, но са повече изключение. Тук един възрастен човек казва: „Ще сложа маска само когато тръгна да обирам банка”. В началото, когато обявиха коронавируса, хората ги слагаха повече, сега не.

-Какво е разпореждането на здравните власти към гражданите със зачервено гърло и висока температура, които имат нужда да отидат при своя личен лекар?
-По-добре е да се извика спешна помощ, отколкото да се ходи и стои в чакалнята с други болни. Така обаче се практикува и в сезона на грипа.

-Как се отнасят към ситуацията нашите сънародници, т.е. вашите енориаши?
-Хората в активна възраст работят, пенсионерите живеят, както и останалите пенсионери. Разлика няма. Независимо че храмът е затворен според указанията, съм се погрижил да съм на разположение.

Енориашите знаят, че ако имат духовна нужда ще ги посетя – за изповед, молитви, миропомазване, причастяване със сухо причастие и всичко необходимо, стига да не са под карантина. Ако някой е под карантина, ще бъде посетен веднага, щом падне забраната.

-Колко човека наброява българската църковна община в Милано?
-Като цяло българите тук, в Ломбардия, не само в Милано, са много, между 5000 и 10 000, но не всички са регистрирани. Затова е трудно да се каже броят им.

Самата енория е добре устроена, идват по-малко хора, но сме задружни. Сега, когато няма да можем да общуваме в неделя и няма Света литургия, ще отслужа вкъщи молебен за здраве за цялата общност. Вярващите също се молят, та макар и по домовете си.

-Covid-19 започна да се разпространява в Европа точно преди православната Света Четиридесетница – Велиденския пост. Дали пък, както са предвещавали някои светии, това не е изкушение и изпитание за укрепване на вярата ни?
-Изкушенията в света за толкова много, че това е поредното. Самият период на Великия пост за всеки християнин е изпълнен с изпитания. Това е времето, когато трябва по-усърдно да се молим, да усилваме вярата си. Напълно естествено е да има такива изпитания, изкушения за всеки един човек. Важното е да не униваме и да се молим.

Защото, както казва св. Паисий: „Не може с молитвите си да изстрелваме куршуми по бесовете, пък те да ни отвръщат с бонбони”. Естествено е, че в такъв период, какъвто е Великият пост, ще има и изкушения. Вероятно и коронавируса е поредното такова. Паниката обаче е напълно излишна.

В такъв период на духовно израстване на всеки един християнин е напълно нормално да има неща, които в личен или естествен план да го смущават. Те се преодоляват с вяра и упование в Господа. Хората и църквата са преживявали не един и два подобни тежки периода на болести, на епидемии.

Ако се обърнем назад в историята, ще видим колко катаклизми те са преживели, но човечеството е продължавало напред. Спомнете си само чумните епидемии или испанския грип. В тези моменти християните са усилвали молитвеността си, ставали са по-усърдни, дори са проявявали повече взаимопомощ и любов към ближните. Напълно естествено е за човека да търси помощ и упование в Бога, когато е в изпитание. За съжаление като цяло хората по-малко мислят за духовните неща, когато са в радост.

Като се има предвид това, нека се опитаме да видим доброто в Неговия Промисъл за нашето духовно спасение. Вероятно Бог допуска точно това изпитание, каквото е коронавирусът, за да започнат повече хора да Му се уповават, да се обърнат към Него и да станат по-добри. Лекарите са благословени от Него, но медицината е до някъде.

Техните възможности не са всесилни. Бог е този, който може да изпълни всичко за човека. Затова нека се обърнем към Него с пълна вяра и упование, за да вървим напред, без да допускаме паника, защото тя ни направи слаби.

-Мнозина започват да постят, преминавайки изцяло на растителна храна. Това достатъчно ли е?
-Не, постът не се изразява само в храната. Тя е само спомагателно условие. Постещият човек не минава на растителна храна, за да подпомогне своето духовно израстване, своята молитвеност. Това е нещо съвършено различно от веганството или т. нар. лечебен глад.

-Как стои въпросът с хранителната страна на поста при бременните, кърмачките, болните, възрастните хора?
-За тези, на които е противопоказано да постят по отношение на храната, се правят изключения, но това става по преценка на техния духовен наставник. При такива случаи свещениците им казват какво точно да правят в този период. Това може да бъде повече молитвеност, доброволчество, благотворителност или нещо друго, което е в услуга на ближните и църквата.

Всеки, независимо от състоянието си, може да направи нещо извънредно, което да е неговият духовен подвиг, който да е по силите му и да не вреди на неговото здраве. Този малък подвиг ще го накара да се въздигне духовно, а това е смисълът на поста. Човек, ако пости само чрез хранителния режим и той му идва в повече, той не само че няма да се въздигне, но рискува да съсипе целия си пост с безсмислено въздържание, без да осъзнава духовния смисъл и да живее духовно.

И обратното, когато човек извършва нещо с любов, със сърцето си, тогава се въздига. Затова, ако християните нямат възможност да спазват хранителния режим на поста, имат възможност да творят други неща за тяхно добро и за доброто на тези около тях.