Отпадането на тематичното разпределение е стъпка към намаляване на бумащината, казва в интервю за "Монитор" председателят на Съюза на работодателите в системата на народната просвета на България и директор на 119-о СОУ

- Г-н Стаматов, миналата седмица учители призоваха за бойкот заради предложението да обикалят домовете на децата, които отсъстват. Не трябва ли всъщност един учител да знае защо ученик, за когото отговаря, отсъства?
- У нас образованието до 16 години по конституция и закон е задължително. Това означава детето всеки ден да бъде по 6-7 часа на училище без закъснения. Задължение, което ангажира родителите да осигурят присъствие на децата си, а общините да следят за спазването на това задължение. Образованието е и право, което го превръща в безплатно. Когато един ученик отсъства от училище, нарушава основното си право и задължение по закон.

Той се превръща в един малолетен престъпник, защото не е там. Думата престъпник е силна, но до 16 години неговата роля не е да се разхожда и да върши други дейности, а да учи. Трябва да се разбере, че хора, които не са в училище, са потенциално опасни за цялата ни страна и те биха разклатили в бъдеще нашата национална сигурност.

Ролята на образованието е да предпазва от подобно въздействие. Според мен и Съюза на работодателите трябва да бъде създаден един добре работещ екип от поне трима души – педагог, без да е задължително това да бъде класният ръководител, т.нар. обществен възпитател от районното управление, който трябва да издирва децата, които не са в училище, трябва да има и социален служител.

Последните двама отсъстват в екипната работа. Това е и причина за страха на много учители. Затова кварталният и полицията трябва да са на разположение, когато учениците ги няма. Учителят трябва да знае къде са децата, когато не са на училище. Това е едно от неговите основни задължения като педагог.

Класният ръководител трябва да е наясно къде са неговите ученици без значение колко дни отсъстват те. Когато обаче детето тенденциозно не идва на училище, каквато е ситуацията в някои семейства, отношението трябва да бъде по-различно. През последните години се усеща отчуждаването на българските семейства от училище и това е предпоставка това да се случи.

- Какво може да се направи за това?
- Родителят се нуждае от подкрепата на учителя, но комуникацията с него от дълго време е прекъсната и затова възстановяването й е необходимост. Това може да се случи както чрез разговори на живо за развитието на детето, които остават най-важни, но и с помощта на електронните форми. Вътрешната съпротива на учителите за предложените промени има своето основание.

Те обаче трябва да разберат, че държавата променя своята политика към нас и увеличаването на заплатите трябва да бъде подкрепено с конкретни и ясни резултати. Учениците трябва да бъдат върнати в училище и това да бъде подкрепено с резултатност от труда на педагозите.

Родителите, които не вършат задълженията си, могат да бъдат принудени чрез общината и полицията да полагат общественополезен труд в училището. Те могат да свършат нещо много смислено в него - пренасяне на дадена повърхност, подреждане на дадено посещение или свършване на нещо друго. Това преди се наричаше подкрепа. Тази възможност е разписана в законодателството ни и го има като ангажимент, но не се използва.

- Резултатите зависят и от начина, по който се преподава учебният материал. От МОН предлагат да отпадне тематичното разпределение. Според вас до какво може да доведе това – повече свобода за креативните и мотивирани учители или в края на учебната година да бъде пропуснат част от учебния материал?
- От доста години съществува тематичното разпределение и то се променя през годините в различни посоки. При последното му представяне пред педагозите беше под формата на дълги таблици. Отпадането на тематичното разпределение е голяма стъпка към намаляване на бюрокрацията и бумащината, но и голяма отговорност за всеки един учител.

Макар и формално това задължение да изчезва, винаги е важно един педагог да знае какво си е поставил за цел неговите ученици да овладеят в края на часа, срока или годината. От няколко години говорим, че учебниците не са най-важното за достигане на крайната цел, а сега липсата на разпределение дава максималната свобода и отговорност на всеки един педагог учениците да придобият по-висока функционална грамотност по всеки предмет.

Ролята на директора е важна там, където има учители, които нямат нужната подготовка сами да планират своите дейности, липсва им опит. Не толкова по отношение на контрол, а да насърчава учителя, че е важно в края на годината учениците да владеят определени умения за даден предмет и клас. Някои директорите имат притеснение по отношение какво би се случило, ако има огромни пропуски по учебния материал.

Важно е обаче да се даде свобода на учителя и той да бъде отговорен след това пред родителя, директора, а и пред цялото общество. Като краен резултат трябва да видим по-високи постижения на съответния ученик.

- От графика за следващата учебна година, който е предложен за обществено обсъждане, става ясно, че отпадат два от изпитите на четвъртокласниците, което беше и ваша идея. Добра стъпка ли е това?
- От Съюза на работодателите имахме няколко предложения и беше ясно, че нямаше как да бъдат приети всички. Доволни сме, че има обединяване на датите, в които се провеждат изпити в 7-и и 10-и клас. Отпадането на два от изпитите в 4-ти клас (б.а. - по „Човекът и обществото“ и „Човекът и природата“) отговаря на нашето желание и новите учебни планове, които окончателно затварят новите учебни програми тази учебна година.

Това облекчение на четвъртокласниците ще се оцени от родители и ученици. Това се отнася и до цялостната организация на изпитите. Предложеният график е най-оптималният от много години. Има поредица от малки ваканции по ден-два и две големи, които създават благоприятна възможност за почивка на учениците.

Има недоволство, че междусрочната и есенната ваканция е само по един ден, но броят на неучебните и учебните дни трябва да е съобразен. Тези леки бележки на група родители не са оправдани и стойностни. Друго тяхно притеснение е, че изпитите в 7-и клас за дръпнати по-напред и по-високите температури през юни ще бъдат проблем. Това е смешно, тъй като това са метеорологичните условия в България.

В целия ни живот и през топлите дни ни се налага да вършим съществени дейности и адаптацията на всички трябва да бъде от ранна детска възраст.

- Част от ваканциите се използват за провеждането на учебни екскурзии. Предвижда се по време на тях задължително да има посещение в училище в града, в който са учениците. Смятате ли, че има опасност това да попречи на нормалното протичане на учебните занятия в школата домакини, тъй като дестинациите за екскурзии са почти едни и същи?
- Добре е учениците да видят друго училище не само отвън, но и да усетят самата атмосферата на училищната общност. Това би било полезно и за школото домакин. Проблем би възникнал в училища, които са с историческа насоченост и висока концентрация на екскурзии - Велико Търново, Банско, Копривщица и др.

Предложението ще има положителен нюанс, ако от него се премахне думата „задължително“. В процеса на обсъждане предполагам, че това ще се случи.

Визитка:
Роден е през 1967 г. в Карнобат
Завършил е Факултета по биология на СУ “Св. Климент Охридски” и преподава биология
Бил е последователно директор на 150-о СУ, 80-о СУ и 119-о СУ в София
Зам.-министър на образованието в кабинета „Борисов 2“
В момента отново е директор на 119-о СУ в София
Председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета на България