Дмитрий Гачев: Убедих Берлускони да купи Ефир 2, но ден преди сделката Луканов подаде оставка

<em>Коренът на известната фамилия Гачеви е от Брацигово. Дядото на Дмитрий, на когото е кръстен &ndash; Димитър Гачев, е философ и музиколог, политемигрант в Съветска Русия и деец на Коминтерна. По време на &ldquo;големия терор&rdquo; през 1937-1938 г. е репресиран и изпратен в концлагер в Сибир, където умира през 1946 г. <br /> <br /> Дмитрий Гачев учи в ГИТИС в Москва, после следва руска филология в Колумбийския университет в Ню Йорк. Подчертава с гордост, че по едно време даже е карал такси там, за да се издържа. <br /> <br /> Член е на Съюза на българските писатели и на управителния борд на университета в Милано. Женен, с три деца. Съпругата му е българка. <br /> <br /> В момента човекът, в чиято къща в столичния квартал Драгалевци се снима тв сериалът &ldquo;Стъклен дом&rdquo;, се занимава с частен бизнес. <br /> <hr /> </em><br /> <strong>- Г-н Гачев, разбрах, че вашият баща &ndash; именитият литературовед и философ на културата от българо-руски произход Георгий Гачев, е загинал трагично близо до подмосковното писателско селище Переделкино. Какво точно се случи в този фатален и &bdquo;мъглив&rdquo; според някои мартенски ден през 2008 г.?<br /> </strong>- Може и да е моя грешка, че не съм го съобщил на медиите, но близките ми приятели го разбраха, даже имаше няколко публикации по случая. Една от тях беше на бившия председател на парламента Александър Йорданов. <br /> <br /> Денят обаче не е бил мъглив. Баща ми си е пишел вкъщи и жена му /втората съпруга на Георгий Гачев &ndash; литературоведката Светлана Семьонова &ndash; б.ред./, го помолила да отиде да купи мляко. Той излиза, може да се е замислил нещо, плюс това не виждаше с дясното око&hellip; После жената, която работи на прелеза, разказваше, че го видяла как е пресякъл линията и <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>някаква стърчаща част на влака го закачила. <br /> </strong></span><br /> Съдба. <br /> <br /> <strong>- Малко като на Анна Каренина&hellip;<br /> </strong>- Да, но най-интересното е, че например в едно от писмата си дядо ми пише как &bdquo;влакът на мечтата го води към Съветския съюз&rdquo;. Тук определено има някаква &bdquo;влакова символика&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Вашият баща остави едно много задълбочено и вече превърнало се в класика изследване, наречено &bdquo;Ускореното развитие на културата&rdquo;, посветено основно на българската литература.<br /> </strong>- Това изследване видя бял свят благодарение на Людмила Живкова. <br /> <br /> <strong>- Тя ли направи баща ви толкова известен в научните и писателските среди на България?<br /> </strong>- Неговите трудове бяха забелязани първо от Георги Джагаров и Александър Лилов, които го запознават с Людмила при пристигането й в Москва по някакъв повод. И тя даже му предложи да се пресели в България. Тогава той мисли няколко месеца, една-две години, дали може да живее в България. И така благодарение на Людмила се засели тук. <br /> <br /> Първото му идване в България е още през 1959 г. С майка ми изкараха една година тук. Баща ми беше близък приятел със Здравко Петров, Тончо Жечев, Кръстю Куюмджиев, Йордан Радичков&hellip; За съжаление, вече цялата компания е на небето. <br /> <br /> Навремето баща ми откри Чингиз Айтматов. И три месеца, преди да си отиде, Айтматов му се обажда и казва: &bdquo;Бай Георги, я ми напиши предговор към последната книга!&rdquo; И той му написа един предговор, в който се говори за смъртта, за кръста&hellip; Баща ми загина същата година. Два месеца по-късно почина Чингиз Айтматов, а малко след това &ndash; Солженицин. &ndash;<br /> <br /> <strong>- Самият вие познавахте ли Людмила, Тодор Живков? <br /> </strong>- Не. <br /> <br /> <strong>- Ами Брежнев?<br /> </strong>- Да, запознахме се неофициално при един много смешен случай. Бяхме на едно място на гости и дойде неговата дъщеря Галина. И накрая тя предложи: &bdquo;Хайде да ви водя вкъщи да си допием!&rdquo; Така е прието в Москва. И влиза баща й. Ние се учудихме, че ни пуснаха, защото имаше охрана. Донесоха бутилки. <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> Брежнев дойде, изпи две чаши водка и&hellip; почна да плаче.<br /> </strong></span><br /> <strong>- Че защо? С какво го е натъжила една безгрижна младежка компания?!<br /> </strong>- Нямам представа. Тогава бях на 18 години. Сега, разбира се, щях да му задам други въпроси. Но тогава само го наблюдавах, а той седеше и плачеше. Много странно. <br /> <br /> <strong>- Откога датира приятелството ви с Любомир Левчев?<br /> </strong>- Баща ми ни запозна през 1981 г. Аз вече бях приятел с децата му &ndash; с Владо, с Марта. Даже често, без да го искам, бях арбитър в много техни спорове.<br /> След това <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>с Любомир станахме по едно и също време членове на Миланския клуб &ndash; една фондация на Берлускони <br /> </strong></span><strong><br /> </strong>и на издателя Армандо Вердилионе. Той от години колекционира картини, печата руски автори. И аз му предложих преди десетина години да включи и България в своето полезрение. <br /> <br /> <strong>- Разкажете нещо повече за тази фондация. <br /> </strong>- Тя е свързана с университета &bdquo;Втори ренесанс&rdquo;, създаден от Вердилионе. Помещава се в един дворец в Милано. От българска страна в този клуб членуват още Антон Дончев и Николай Петев. Сбирките са два пъти годишно. Изнасят се доклади, правят се обсъждания. Организира се и фестивал на изкуствата &bdquo;Модернита&rdquo;. Други видни членове на фондацията са бившият съветник на Горбачов - Георгий Пряхин, съветникът на Елцин - Филатов, политиците Борис Немцов и Ирина Хакамада, известният публицист и телевизионен водещ Владимир Познер, журналистът Евгений Кисельов, бившият председател на парламента в Израел Аврам Бург&hellip;<br /> <br /> <strong>- А какво ви свързва с родения в България руски аристократ княз Никита Лобанов-Ростовски, който е много известен колекционер, добър познат на бившия премиер Симеон Сакскобургготски, член на управителния съвет на фондация &bdquo;Св. св. Кирил и Методий&rdquo; /бивша &bdquo;Людмила Живкова&rdquo;/ и експерт в една от най-авторитетните аукционни къщи на планетата &ndash; &bdquo;Сотбис&rdquo;?<br /> </strong>- Познаваме се покрай Любомир Левчев. Нали знаете, че приятелите на моите приятели са и мои приятели. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Новината е, че Лобанов-Ростовски продаде колекцията си на Путин.<br /> </strong></span><br /> <strong>- Лично на него?<br /> </strong>- На руската държава. За 16 милиона. Но разговорите за продажбата бяха водени директно с Путин. <br /> Лобанов-Ростовски е много активен в Русия. Сега живее в Лондон, занимава се с книги, с изкуство&hellip; Между другото и той е член на фондацията, за която вече стана дума. <br /> <br /> <strong>- През последните години много руски знаменитости си купиха имоти на нашето Черноморие. Един от първите бе Филип Киркоров. Но какво се получи &ndash; сега щял да съди собствениците на комплекса или строителните предприемачи, тъй като в близост до апартамента му се изливал отходен канал, &bdquo;самозародило&rdquo; се и сметище&hellip;<br /> </strong>- Навремето ми се обади приятел на Киркоров, който ме попита дали той да купува апартаментите. Аз му казах: &bdquo;Не!&rdquo; И както виждате, се оказах прав. Иначе за повечето руснаци това се оказа идеално място &ndash; хем ги разбират, хем им е по-евтиничко. <br /> <br /> Другият пласт руснаци отиде по-рано в Южна Франция. Даже до мен на Ривиерата &ndash; в Кап д&rsquo;Антиб, близо до Монте Карло, купиха къщи Березовски, дъщерята на Елцин&hellip;<br /> <br /> <strong>- Наистина ли Лили Иванова и Бисер Киров се ползват с такъв голям успех в Русия, както се тръби в българските медии?<br /> </strong>- В Русия са консерватори. Помня, че като почина Жо Дасен, жени с найлонови торбички с неговия лик плачеха на глас по автобуси, по улиците&hellip; Руснакът като се влюби в някого, край. <br /> <br /> А пък назначаването на Бисер Киров в българското посолство в Москва си беше шестица от тотото! За него няма митници, няма пропуски&hellip; <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Пред Бисер се отварят вратите на руския парламент. <br /> </strong></span><br /> И той си влиза със сомбрерото. <br /> <br /> <strong>- Във вашата къща в Драгалевци се снима тв сериалът &bdquo;Стъклен дом&rdquo;. Продуцентите ли ви потърсиха, или вие сам предложихте услугите си?<br /> </strong>- Не, връзката се осъществи чрез агенция за недвижими имоти. И аз си казах &ndash; защо да не предоставя имота си на продукцията?<br /> <br /> <strong>- Всичко ли мина безпроблемно? Не възникнаха ли някакви спорове, останали скрити от публиката? Впрочем имотът ви би трябвало да е застрахован?<br /> </strong>- Да, застрахован е, но се получи неприятен проблем. Защото от продукцията потрошиха малко някои неща в къщата. Но са направили такъв договор със застрахователите, че те доста ги мъчат в момента. Не им плащат. <br /> <br /> <strong>- Какво ви строшиха? Да не би някоя спалня? <br /> </strong>- Не, не, не! По сценарий още няма строшена спалня. Но сигурно би трябвало да има /смях/. Наводниха част от пространството под басейна, по таваните също има течове&hellip; Но аз знам &ndash; където минат кинаджии, трева не никне. Затова не се притеснявам. <br /> <strong><br /> - Почитател ли сте на &bdquo;Стъклен дом&rdquo;?<br /> </strong>- Ами, много хубаво филмче. Момчетата, които го правят &ndash; Митовски, Гочев, са талантливи. Създали са хубава схема. Личи си, че искат да работят. Разбира се, има грешки, но това е раждането на новото българско кино. Покрай тях добиха популярност и &bdquo;Тилт&rdquo;, и &bdquo;Лора от сутрин до вечер&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Шефовете на продукцията не се ли допитаха до вас и като консултант &ndash; следвал сте в ГИТИС, познавате киното отвътре?<br /> </strong>- Мисля, че те са достатъчно талантливи и не им трябват съвети отстрани. <br /> <br /> <strong>- Създадохте ли близки контакти с хората от екипа?<br /> </strong>- Поддържам приятелски отношения с всички. <br /> <br /> <strong>- Какво ще правите, когато &bdquo;Стъклен дом&rdquo; се изнесе от дома ви? <br /> </strong>- Ще почнем &bdquo;Дървен дом&rdquo; /смях/. Готов съм, разбира се, да го дам и на друга продукция. <br /> <br /> <strong>- Как се сдобихте с такава просторна къща в Драгалевци? Това е кварталът на &bdquo;новите българи&rdquo; и имотите там са невероятно скъпи. <br /> </strong>- Стана случайно. Там имаше едно ресторантче &bdquo;Жасмин&rdquo; на Боби Рагин, шефа на хотелиерите. И по времето на най-първия &bdquo;Жасмин&rdquo; мястото се превърна в нещо като клуб, където се събирахме &ndash; Вежди, Ламбо&hellip; <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Тогава Вежди ми каза спонтанно: &bdquo;Абе, до мен се продава едно място&rdquo;, <br /> <br /> </strong></span>и&hellip; аз го купих. <br /> <br /> <strong>- Много близък сте и с бившия шеф на БНТ Павел Писарев. Може ли да се каже, че имате общи бизнес интереси?<br /> </strong>- Запознахме се с Павел някъде през 80-те години. Уволниха го от Комитета по култура, по едно време нещо с Милко Балев се бяха сдърпали, и той трябваше да заминава за ЮНЕСКО. Но го назначиха за заместник-министър на туризма. И понеже ние имахме приходи в левове, но по силата на някакви разпореждания нямахме право да ги харчим, един приятел &ndash; критикът Иван Балабанов, ни запозна с Писарев, който ни даде разрешително да харчим в хотела тези пари. Оттогава сме много близки, защото се оказа, че жената на Павел &ndash; Цвети, е дъщеря на Васил Коларов, който пък по линия на Коминтерна е бил приятел с дядо ми, преди да го пратят на лагер в Колима. <br /> <br /> През 1990 г. Павел стана шеф на БНТ. Тогава ми се обади и ми каза: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&bdquo;Я виж там да продадем втория канал на Берлускони!&rdquo; &ndash; &bdquo;Добре, викам, Павле, ще опитаме&rdquo;. <br /> </strong></span><br /> Намерих връзка с Берлускони, отиваме при него и Павел ме пита: &bdquo;Абе, братко, какво да му искаме на тоя?&rdquo; Викам: &bdquo;Виж какво, от богат човек да искаш пари е лошо. По-добре му искай акъл, кажи колко го обичаш, колко го уважаваш&hellip; Кажи му, че ако трябват пари, и ние можем да ги дадем, но нас пари не ни интересуват. Като му кажеш това, той вече ще реагира положително&rdquo;. <br /> <br /> И Павел вика: &bdquo;Слушай, аз не знам какво да говоря с тоя, ти превеждай, каквото искаш&hellip;&rdquo; И така протече горе-долу разговорът. Накрая Берлускони извика помощника си и каза: <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> &bdquo;Следващата седмица заминавате за България да купувате телевизия!&rdquo; <br /> </strong></span><br /> Пристигна инженер Босса, който е приятел на Берлускони от детските години, и поиска веднага среща с всички лидери на опозицията. Неговата теория беше, че национален продукт не може да се купува без съгласието на всички парламентарни сили. Всичко беше о&rsquo;кей, Луканов, който бе министър-председател, каза: &bdquo;Да, идеално, няма никакви проблеми&rdquo;. <br /> <br /> Минаха два-месеца и се уговориха за една сряда да пристигнат да подпишат за втория канал. Берлускони се обажда и казва: &bdquo;В сряда играе &bdquo;Милан&rdquo;, много важен мач, дай да отложим срещата&rdquo;. Аз се обаждам на Луканов и казвам: &bdquo;Така и така, помолиха ме да отложим срещата, ако може за петък&rdquo;. Но усещам по гласа му, че нещо не е както трябва. &bdquo;Ами, добре&rdquo;, каза само Луканов. И в четвъртък вечерта подаде оставка. И нещата се разсъхнаха. <br /> <br /> <strong>- И &bdquo;ускореното развитие&rdquo; на българската обществена телевизия се забави, така ли?<br /> </strong>- Да, но в интерес на истината, аз съжалявам, че италианската телевизия не стъпи тук, защото тя е хубава телевизия по принцип. <br /> <br /> <strong>- Такава беше и тезата на Иван Славков - друга емблематична личност от вашето българско обкръжение.<br /> </strong>- Иван се промени много през последната една година преди смъртта си. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Той водеше живот за трима като активност. <br /> </strong></span><br /> Човешкият организъм обаче си има лимит. <br /> <br /> <strong>- Руски журналисти &bdquo;издадоха&rdquo;, че редовно сте посещавали Ванга. Каза ли ви нещо съдбовно пророчицата от Рупите?<br /> </strong>- Първото ми посещение стана чисто случайно. Познавах племенницата й Красимира Стоянова, която предложи да отидем да ме запознае с Ванга. Но на мен ми беше малко неудобно. <br /> <br /> И един ден Любомир Левчев предложи да ме вземе със себе си. &bdquo;Добре, вика, ако искаш, няма да влизаш при нея, само ще се разходиш до Рупите&rdquo;. Отидохме, аз седнах на двора и след това, още като влязох, Ванга загуби съзнание, изпадна в някакъв транс. Нито ми искаше захарчета, нито часовници. Заговори с някакъв друг глас. Беше страшничко. Всички роднини къде са погребани, какво, как&hellip; И от този момент стана много интересно. След като се успокои, тя ми каза, че имам много силно поле. Даже й звънях по телефона след това, въпреки че номерът й беше засекретен, но набирах някакъв странен код и попадах на нея. Казваше ми: &bdquo;Я ела след три месеца, ела след шест&hellip;&rdquo;, и аз бях спокоен, че през това време няма нищо лошо да ми се случи.<br /> <br /> Един път ми каза, че трябва да пътувам с бяла риза. И аз слязох от самолета, защото видях, че не съм с бяла риза. Казах, че ми е лошо, изкараха ме навън, изтичах до магазина, купих бяла риза, върнах се на летището, облякох я, казах, че вече ми е по-добре, и ми разрешиха да се кача обратно в самолета. Но стана много неприятно. Получи се сериозен екшън на миланското летище. <br /> <br /> <strong>- Вярно ли е, че Ванга е излекувала Левчев, когато той се разболял от някаква &bdquo;много тежка болест&rdquo; във Франция? <br /> </strong>- Когато той заминаваше за Париж, Ванга му каза: &bdquo;Любо, ще ми донесеш едни бели чехлички!&rdquo;, и <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>тогава той получи инфаркт. <br /> </strong></span><br /> Приеха го в парижка болница. И казва: &bdquo;Единственото, което се сетих, е за белите чехлички, което означава, че ще се оправя и ще се върна в България. Това ми повдигна духа&rdquo;. <br /> <br /> По-нататък става много интересно. Пътуват с жена му Дора Бонева във влака и тя казва: &bdquo;Дай да купим бели чехлички&rdquo; - защото не са купили, и слизат в Белград. Настаняват се в хотел за един-два дни, а същият влак катастрофира край Ниш. <br /> <br /> <span style="font-size: xx-small"><strong>Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА</strong></span><br />